Музей на традиционната народна цивилизация „АСТРА"

Despre acest obiectiv

## Завладяващо въведение и универсална стойност В сърцето на гората Думбрава, само на няколко километра южно от средновековния град Сибну — бивша столица на Княжество Трансилвания и Европейска столица на културата през 2007 г. — се простира най-големият музей на открито в Румъния и един от най-впечатляващите в цяла Европа: Музеят на традиционната народна цивилизация „АСТРА". Разположен на щедра площ от 96 хектара, с изложбен маршрут от около 10 километра сенчести алеи, музеят подслонява над 400 автентични паметника на народната архитектура и техника, придружени от инвентар от над 20 000 етнографски експоната с безценна стойност. От плаващите водни мелници, донесени от Марамуреш, до дървената църква от Бездед, датираща от 1754 г., от трансилванските овчарски кошари до рибарските хижи на липованците от делтата на Дунав, от добруджанските вятърни мелници до кръчмите и хановете, които са оживявали векове наред пътищата на Карпатите — АСТРА предлага дълбоко потапяне в света на прединдустриалната румънска селска цивилизация. Този музей не е просто колекция от стари сгради, преместени на ново място, а истински „museum vivum" — жив музей, както го определя съвременната европейска концепция — в който традицията не само се излага, но се преживява, усеща и предава нататък. Зеленият пътеводител на Мишлен му е присъдил три звезди, еквивалент на отличието „заслужава си специално пътуване", а годишно над 400 000 посетители прекрачват прага му, правейки го втория най-посещаван музей в Румъния след замъка Бран. За европейския пътешественик АСТРА представлява съществен мост между румънското селско наследство и голямото европейско течение на музеите на открито — онзи „скансен", който се ражда в Скандинавия в края на XIX век и който днес обединява сходни институции от Стокхолм, Осло, Копенхаген, Варшава или Будапеща. Чрез своя трансилвански специфичен характер музеят майсторски илюстрира начина, по който румънската селска цивилизация се е развила на кръстопътя между западните (саски, унгарски, хабсбургски), византийските и османските влияния, както и тези на мигриращите народи, преминали през вековете този регион, разположен на границата между Хабсбургската и Османската империя. ## Исторически корени и големи европейски връзки Историята на Музея АСТРА не започва през 1963 г., а много по-рано, с мечтата на трансилванските румънци да утвърдят своята културна идентичност в период, когато Трансилвания е под властта на Хабсбургската империя. През 1861 г. в Сибну — тогава Херманщат, градът на трансилванските саси — възниква Трансилванската асоциация за румънска литература и култура на румънския народ, известна с акронима АСТРА. Основана по инициатива на митрополит Андрей Шагуна, с Тимотей Чипариу като вицепрезидент и Георге Барициу като секретар, тази културна асоциация изиграва решаваща роля в културната и политическа еманципация на румънците от Трансилвания, в епоха, когато те представляват демографското мнозинство, но са лишени от равни политически права в рамките на хабсбургската система. Декларираната цел на АСТРА е „материалното и духовно издигане на румънците", а едно от съществените средства на този процес е запазването и валоризирането на културно-националното наследство. През 1897 г. асоциацията решава да основе музей на румънската цивилизация, „подслон за запазване на миналото", а през 1905 г., под надзора на Корнел Диаконовичи, се открива първият музей на Асоциацията в специално построена за тази цел сграда, чрез публична подписка, в централния парк на Сибну. Този първи етнографско-исторически музей на румънците от Трансилвания функционира до 1950 г., когато е затворен от комунистическия режим по „идеологически" причини, а колекциите му са прехвърлени към Музея Брукентал. Но идеята не умира. През 1956 г. етнографът Корнел Иримие — забележителна личност от румънската социологическа школа — възстановява Секцията по народно изкуство, валоризирайки унаследеното етнографско наследство. През 1963 г. Държавният комитет по култура одобрява организирането на Музея на народната техника в Думбрава Сибну, под научното ръководство на Корнел Иримие, заедно с екип от музейни специалисти, ръководен от Херберт Хофман и от архитекта Паул Нидермайер. Първият паметник, прехвърлен в Думбрава, е водна мелница с вертикално колело и долно задвижване, донесена от село Дъбъка, окръг Хунедоара — тази мелница се намира и днес в емблемата на музея. Музеят е официално открит на 17 октомври 1966 г., по повод 150-годишнината от съществуването на Музея Брукентал, и е отворен за публика през 1967 г. Европейски повратен момент настъпва през септември 1966 г., когато музеят организира Международния симпозиум „Организация на етнографския музей на открито — принципи и методи". Изключителният успех на този симпозиум, в който участват специалисти от цяла Европа и който включва международна премиера на посещението на музея в Думбрава Сибну, води до основаването през 1967 г. на Европейската асоциация на музеите на открито, със седалище в Бокрик, Белгия. Така Музеят АСТРА влиза в историята не само като национална институция, но и като един от пионерите на европейската мрежа от „скансени", наред с известните скандинавски предшественици: Скансен в Стокхолм, основан от Артур Хазелиус през 1891 г., и Норск Фолкемузеум в Осло, открит през 1894 г. Тази концепция за „скансен" — шведски термин, станал общ за музеите на открито в цяла Европа — се разпространява през XX век в страни като Полша (Музей на селото в Ополе), Чехия, Унгария или Германия, а АСТРА представлява приноса на Югоизточна Европа към тази музейна традиция. Историческият контекст на Трансилвания — регион, намиращ се векове наред на границата между Хабсбургската империя, Кралство Унгария и Османската империя — се отразява дълбоко в наследството на музея. Самият Сибну е бил между 1692–1791 и 1849–1865 столица на Княжество Трансилвания, а през 1940 г., след Виенския диктат и загубата на Северна Трансилвания в полза на Унгария, е предложено създаването на нов етнографски музей в Сибну, който да замени този в Клуж. Втората световна война и установяването на комунистическия режим отлагат този проект с две десетилетия. През 1971 г. музеят насочва дейността си към народната цивилизация, добавяйки комплексни стопанства и занаятчийски работилници, а през 1989 г. се добавят паметниците на обществена полза — църквата, училището, кръчмата, кегелбана — превръщайки музея в цялостно, функциониращо село. На 17 февруари 1990 г. Община Сибну, с одобрението на Министерството на културата, ръководено от Андрей Плешу, решава да основе Музея на традиционната народна цивилизация като самостоятелна институция, отделена от Комплекса на музея Брукентал. От 2001 г. музеят става основна единица на Националния музейен комплекс „АСТРА", който обединява също Музея на универсалната етнография „Франц Биндер" (1993), Музея на трансилванската цивилизация „АСТРА" (1993) и Музея на етнографията и народното изкуство на трансилванските саси „Емил Сигерус" (1998), отразявайки по този начин multiculturalизма, специфичен за Трансилвания — румънци, саси, унгарци, роми и други общности. ## Архитектурен шедьовър и художествено наследство Музеят АСТРА се отличава коренно от другите европейски музеи на открито чрез своята организация в шест големи тематични сектора, които не следват реконструкцията на конкретно село, а илюстрират системата от ценности и начините на производство на румънската народна цивилизация в цялото ѝ регионално разнообразие. Тези сектори са: хранително производство и животновъдство, производство на суровини, транспортни средства, изработка на битови предмети и инструменти, паметници на обществена полза, и изложба на монументална скулптура на открито. Първият сектор, посветен на хранителното производство и животновъдството, представя специфични стопанства като овчарските кошари от Карпатите, с техните характерни колиби, винарски изби за съхранение на вино и плодове, и инсталации за преработка на мляко. Тук могат да се видят огромни преси за грозде, плодове и олио, истински паметници на народното инженерство. Вторият сектор, на производството на суровини, приютява работилници за преработка на вълна, тъкачници за сукно, работилници за преработка на коприна, ковачници и грънчарски работилници. Мулинологичната колекция на музея е забележителна: включва 33 мелници за зърно, представляващи почти всички видове енергия, познати в евразийското пространство, с изключение на приливните мелници — от водни мелници с вертикално колело и долно или горно задвижване, до вятърни мелници и плаващи мелници. Плаващите мелници, донесени от местностите Лучачещи (окръг Марамуреш) и Мунтени (окръг Вълча), са уникални на национално равнище и сред малкото представени в европейските музеи на открито. Тези гениални конструкции са използвани по големите реки и по Черно море, закотвени към брега и адаптиращи се към промените в нивото на водата. Друг зрелищен експонат е групата вятърни мелници от Добруджа, която илюстрира еволюцията на техниката за улавяне на вятърната енергия, от мелниците с въртящи се платна до тези с по-сложни механизми. Тези мелници отразяват multiculturalизма на Добруджа, исторически регион, населен от румънци, турци, татари, липованци (старообредни руснаци) и други общности, намиращ се на пресечната точка между османските и европейските влияния. Секторът на транспортните средства представя каруци, покрити каруци, конски шейни, плаващи мостове и лодка с весла, донесена от Топалу, окръг Констанца — традиционно плавателно средство, използвано за пресичане на води. Секторът на изработката на битови предмети включва работилници за тъкане, шиене, кожарство, коларство, бъчварство и тенекеджийство, всеки оборудван с инструменти и функциониращи инсталации. Секторът на паметниците на обществена полза обхваща дървена църква, училище, кръчма, кегелбан (павилион за игра на кегли — древна форма на боулинг) и хан. Дървената църква от Бездед, окръг Сълаж, датираща от 1754 г., е един от най-ценните експонати на музея. Донесена в музея между 1990–1992 г. и преосветена, тази православна църква отразява архитектурната традиция, специфична за северната част на Трансилвания, с нейната стройна кула и вътрешна стенописна украса. Религиозната архитектура в дърво от този регион илюстрира духовната устойчивост на православните общности в контекст, доминиран от католическите и протестантски хабсбургски влияния. До църквата се намира Кръчмата от Бътръни, окръг Прахова, паметник, датиращ от 1850 г., който припомня света на хановете и кръчмите по старите пътища на Карпатите, места за срещи на пътешественици, търговци и поклонници, подобни на ханзейските ханове в Германия или френските ханове по кралските пътища. Специално внимание заслужава рибарската хижа на липованците от Махмудия, окръг Тулча, донесена от делтата на Дунав. Тези рибари, старообредни руснаци, избягали през XVII–XVIII век от царска Русия в търсене на религиозна свобода, намирайки подслон в делтата на Дунав, на границата между Османската и Хабсбургската империя. Рибарската хижа илюстрира специфичния начин на живот на тези общности, основан на риболова, с къщи, построени на колове, с традиционни риболовни уреди и с отличителна общностна организация. Присъствието на този паметник в музея подчертава връзките между румънската селска цивилизация и големите европейски миграции, сред които тази на липованските руснаци е една от най-завладяващите. Накрая, шестият сектор е посветен на изложба на модерна скулптура в дърво, разпростряла се на 3 хектара, с творби, реализирани от известни румънски и чуждестранни художници, вдъхновени от света на традиционното село. Тази изложба представлява жив диалог между съвременното изкуство и народното наследство, демонстрирайки, че традицията не е затворен музей, а непрекъснат източник на вдъхновение. Интериорите на жилищните къщи са запазени в оригиналната си форма, с мебели, текстил, керамика и предмети от ежедневието, които илюстрират народното изкуство във всичките му изразни форми — от тъкани и килими до икони, свещници и кръстове. Народното изкуство е представено както в украсата на интериорите, така и в занаятчийските работилници, чрез текстилни, керамични, дървени, метални или стъклени предмети. ## Легенди, личности и повратни моменти Централните фигури в историята на Музея АСТРА са личности, които са превърнали мечта в трайна реалност, допринасяйки за изграждането на институция с европейски престиж. Корнел Иримие (1913–1983) е смятан за основател на музея на открито. Етнограф, социолог и музейолог, Иримие е този, който през 50-те години валоризира етнографското наследство, унаследено от стария Музей АСТРА, и полага основите на проекта за музея в Думбрава. Под негово научно ръководство през 1963 г. е одобрена организацията на Музея на народната техника, а през 1966 г. се провежда международният симпозиум, поставил основите на Европейската асоциация на музеите на открито. Публикацията „Чибиниум", основана под негово ръководство през 1966 г., става едно от най-важните периодични издания по етнография в Югоизточна Европа. Наред с Иримие, музейологът Херберт Хофман и архитектът Паул Нидермайер са майсторите на музейната концепция и плана за организация на терена в Думбрава. Нидермайер разработва плана за благоустрояване на музея, интегрирайки паметниците в хармоничен природен пейзаж, докато Хофман координира прехвърлянето и възстановяването на паметниците. Корнелиу Букур, назначен за началник на Секцията на открито на Музея Брукентал през 1970 г., продължава и развива дейността, преориентирайки музея към концепцията за „museum vivum" — жив музей — започвайки от 1984 г., чрез реконструкцията и първоначалното функционализиране на паметниците на обществена полза. Друга съществена личност е Андрей Шагуна, православният митрополит на Трансилвания и първият председател на Асоциацията АСТРА през 1861 г. Шагуна е една от най-важните фигури на културната еманципация на трансилванските румънци, а без неговата визия и на асоциацията, която е ръководил, музеят не би могъл да съществува. Тимотей Чипариу, вицепрезидент на АСТРА, филолог и учен, и Георге Барициу, историк и публицист, са също ключови фигури на румънското културно движение в Трансилвания. Повратните моменти на музея включват: прехвърлянето на първия паметник през 1963 г. (водната мелница от Дъбъка), официалното откриване на 17 октомври 1966 г., международния симпозиум от септември 1966 г. и основаването на Европейската асоциация на музеите на открито, отварянето за публика през 1967 г., добавянето на стопанства през 1971 г., добавянето на обществени паметници през 1989 г., промяната на наименованието през 1990 г., и създаването на Националния музейен комплекс „АСТРА" през 2001 г. Друг значим момент е обявяването на Сибну за Европейска столица на културата през 2007 г., наред с Люксембург, когато музеят е домакин на множество международни събития и изложби. Зад всеки паметник се крият истории и легенди. Плаващата мелница от Лучачещи припомня за изобретателността на марамурешките селяни, които са адаптирали технологията към специфичните условия на планинските води. Църквата от Бездед говори за духовната устойчивост на православните общности в регион, белязан от вероизповедни конфликти. Рибарската хижа от Махмудия припомня за изхода на липованските руснаци и драмата на религиозните бежанци. Добруджанските вятърни мелници припомнят за multiculturalното съжителство в граничен регион. Всяко стопанство, всеки работилница, всеки инструмент пази паметта за анонимните майстори, които са ги построили, и за поколенията селяни, които са ги използвали. ## Практически пътеводител за посещение и опитът на днешния турист Музеят АСТРА се намира на около 3–4 километра южно от историческия център на Сибну, в природния резерват Думбрава Сибну, по шосето, свързващо Сибну с Ръшинари и курорта Пълтиниш. Точният адрес е улица „Пъдуpea Думбрава" № 16, Сибну, а географските координати са 45°45′14.8″N 25°6′46.5″E. Музеят е лесно достъпен с кола (има 4 паркинга в оградата), с обществен транспорт — автобусите и трамваите (линия 13) спират на спирка „Думбрава Сибну", при главния вход — с велосипед (по велосипедните алеи на Сибну BikeCity, достъпът с велосипеди е разрешен в първите и последните две часа от програмата, между 08:00–10:00 и 16:00–18:00, или през цялото време за деца под 12 години), или пеша, по горските алеи. Програмата за посещение варира в зависимост от сезона. В летния период (започващ от 1 май 2026 г.) музеят е отворен всеки ден между 08:00 и 20:00 часа, предлагайки 12 часа за разглеждане. В есенния сезон (21 септември – 26 октомври 2026 г.) програмата е 08:00–18:00. В зимния период (октомври–април) програмата е 09:00–17:00, с последно влизане в 17:00 часа. Галериите на народното изкуство, разположени при главния вход, са отворени от вторник до неделя, между 09:00 и 17:00. Музеят е отворен и по празници, включително на Международния ден на труда (1 май). Билетите могат да се закупят както на касите в оградата, така и онлайн, на официалната платформа pay.muzeulastra.ro или muzeulastra.funticket. За 2026 г. входната такса за възрастни е 50 леи. Деца под 7 години ползват безплатен вход, също така и хората с увреждания и техните придружители, както и пенсионерите с пенсии под 700 леи. Съществуват и годишни абонаменти и семейни абонаменти (около 300 леи), които предлагат неограничен достъп през цялата година. Посетителите се съветват да пазят билета си през цялото време на посещението, тъй като се извършват проверки. Пълното разглеждане на музея изисква между 3 и 5 часа, в зависимост от темпото на всеки и от интереса към определени сектори. Алеите са павирани с камък и пръст, с неравности, така че спортните обувки са задължителни. Препоръчва се удобно облекло, а през лятото — шапка и чадър за слънце. Маршрутът може да се измине в двете посоки, а тематичните табла — ШАПКА, КОЛЕЛО, ЖИТО, ПАЗАР, ВРЕМЕ, ОГРАДА, ПРЪЧКА, КАМЪК, ЦВЕТЕ — предлагат подробна информация за всеки аспект на традиционния селски живот. Опитът на посетителя е обогатен от многобройни удобства и дейности. На езерото от 6 хектара могат да се извършват разходки с лодки (веслови лодки), а в студения или празничния сезон — разходки с конски шейни. Традиционните файтони предлагат разходки из музея, припомняйки времената, когато пътуването се извършваше с бавни средства, в ритъма на природата. В оградата функционират два ресторанта — Кръчмата от Бътръни и Ханът от Думбрава — където могат да се опитат традиционни кулинарни ястия: чорби, сарми, мамалига със сирене и сметана, наденица, пастърма, ябълкови пайове и други лакомства по автентични рецепти. За тези, които желаят да удължат престоя си, музеят предлага настаняване в две пансиона, разположени в оградата, позволявайки уникалния опит да се преспи в традиционна атмосфера, далеч от градската суматоха. Музеят е домакин годишно на многобройни културни събития. Най-известното е Панаирът на народните творци (Фестивалът на занаятчиите), който се провежда през месец август, около празника Успение Богородично (15 август). В продължение на седмица около 350 селяни-актьори, поканени от всички окръзи на страната и от Република Молдова,演出 в музея „седемте изкуства" на Академията на традиционните изкуства: религиозни изкуства, литературни изкуства, музикални изкуства, игрални изкуства, пластични изкуства, механични изкуства и кулинарни изкуства. Този фестивал, вдъхновен от модела на Смитсънианския фолклайф фестивал във Вашингтон, окръг Колумбия, превръща музея в живо пространство, където традицията се практикува и споделя. Също така, на сцената, разположена на езерото, с амфитеатър на открито, се провеждат фолклорни спектакли, концерти и прожекции на филми. Музеят организира интерактивни работилници за деца и възрастни, демонстрации на занаяти, сесии за тимбилдинг и летни лагери за ученици и студенти по пластични изкуства и архитектура. За чуждестранните посетители музеят предлага специализирани екскурзии, мобилното приложение „ASTRAMuseumApp" (налично за Android и iOS) с информация на няколко езика, тематични брошури и туристически информационен център при главния вход. Приложението позволява слушането на историите на стопанствата директно от телефона, предлагайки мултимедийно изживяване. Музеят е вписан в Списъка на историческите паметници в окръг Сибну с код SB-II-a-A-12012, като е официално признат за паметник от национално значение. Посещението на Музея АСТРА може да се допълни с разглеждане на историческия център на Сибну — Големия площад, Малкия площад, Мостът на лъжите, Евангелската катедрала, Кулата на съвета — всички на само няколко километра разстояние, достъпни с трамвай или автобус. Също така, пътят към Ръшинари и планинския курорт Пълтиниш минава точно в близост до музея, предлагайки възможността за пълна екскурзия в региона на Трансилвания. В заключение, Музеят на традиционната народна цивилизация „АСТРА" в Сибну представлява много повече от обикновена колекция от селски паметници. Той е жива институция, член на европейската мрежа на музеите на открито, която илюстрира спецификата на румънската народна цивилизация в диалог с големите европейски културни течения, от трансилванското просвещение, представено от АСТРА през XIX век, до съвременната концепция за „museum vivum" и съвременния европейски multiculturalизъм. За европейския пътешественик посещението на АСТРА означава да навлезе в свят, в който историята на Хабсбургската и Османската империя, саските и румънските традиции, народното изкуство и народната техническа иновация се преплитат в завладяваща картина на общото европейско наследство.