Национален парк Ретезат

Despre acest obiectiv

## Завладяващо въведение и универсална стойност В сърцето на Южните Карпати, там където планините се издигат величествено между Хацегската котловина и долината на Жиу, се простира едно от най-впечатляващите светилища на европейската природа: Националният парк Ретезат. Това не е просто защитена територия, а истинско съкровище на континенталното биоразнообразие, място, където времето сякаш е спряло, за да запази непокътнат един свят, който някога е покривал цяла Европа. С площ от 38 138 хектара, с над 20 върха, надвишаващи 2 000 метра надморска височина, и с близо 80 ледникови езера, разпръснати като огледала от планински кристал в скалистите циркуси, Ретезат представлява приблизително 38% от общия брой ледникови езера в Румъния, като по този начин е най-езерният ледников масив в цялата страна. Това, което прави Ретезат дестинация от европейски и световен мащаб, не е само приказният му пейзаж, а статутът му на основен еталон за опазване на природата на континента. Наречен „Земята със сините очи" заради многобройните ледникови езера, които блестят като отворените очи на планината, паркът подслонява най-голямата концентрация на биоразнообразие в румънските Карпати: над 1 190 вида висши растения, от които 90 ендемични таксона, които не се срещат никъде другаде по света, 130 редки или уязвими растения, 50 вида бозайници, 185 вида птици, 9 вида влечуги и 5 вида земноводни. Девствените букови гори в Научния резерват Джемене, вписани в световното наследство на ЮНЕСКО като част от транснационалната серия „Първични и вековни букови гори на Карпатите и други региони на Европа", представляват едни от последните останки на дивата прединдустриална Европа, екосистема, която е останала непроменена в продължение на хиляди години. Универсалната стойност на Ретезат е призната чрез множество международни отличия: Биосферен резерват на ЮНЕСКО от 1979 г., член на мрежата PAN Parks от 2004 г. (пионерска европейска инициатива, стартирана от WWF и холандската фондация Molecaten за опазване на европейската дивеч), обект по мрежата Натура 2000 от 2007 г., както и Европейски диплом за защитени територии, връчен от Съвета на Европа през 2008 г. и подновен през 2013 и 2023 г. Тези признания поставят Ретезат в елита на защитените природни територии в Европа, наред с паркове като Ваноаз във Франция, Плитвица в Хърватия или Татра в Словакия и Полша. ## Исторически корени и големи европейски връзки Историята на Ретезат е дълбоко преплетена с големите истории на Централна Европа, като територия, преминала през ръцете на империи и династии, оформили съдбата на континента. Преди да стане първият национален парк на Румъния, масивът Ретезат е бил в продължение на векове аристократично ловно стопанство, принадлежащо на семейството Кендфи, едно от най-старите и влиятелни благороднически семейства в Трансилвания. Произхождащо от старото румънско семейство на Къндещите, маджаризирано през XV век под името Кендфи, тази династия е владяла обширни територии в Земята на Хацег, планините Ретезат, планините Кугир и долината на Жиу още от времето на Янку от Хунедоара. До Аграрната реформа от 1921 г. семейството Кендфи е притежавало около 240 000 хектара земи в Трансилвания, включително алпийски пасища и вековни гори в сърцето на Ретезат. Историческият контекст на тези земи е неразривно свързан с историята на Трансилвания като част от Унгарското кралство, след това на автономното княжество под османски сюзеренитет, за да влезе от 1690 г. под прякото владичество на Хабсбургската монархия. След австро-унгарския компромис от 1867 г. Трансилвания е реинтегрирана в Унгарското кралство като част от Австро-Унгарската империя, а Ретезат става ловно поле за имперската елита от Виена. Този период придава отделно европейско измерение на историята на планината: през 1882 г. принц Рудолф, единственият син на император Франц Йозеф I и наследник на австро-унгарския трон, пристига в замъка Сънтъмария-Орля на семейството Кендфи за едноседмична ловджийска експедиция в Ретезат. Принц Рудолф, известен със страстта си към орнитологията и природните науки, е бил очарован от дивотата на тези планини, а посещението му остава в паметта на мястото, като дори съществува паметник, посветен на него в района. Горското стопанство на Ретезат също има европейско измерение. Започвайки от 1880 г., семейството Кендфи довежда в района екипи от италиански горски работници от Пекал, провинция Удине (Фриули), за извършване на сечи на иглолистни в смърчовите гори. Това присъствие на италиански майстори оставя следи в горските техники и в местната топонимия, представлявайки слабо позната глава от циркулацията на работна ръка и обмена на знания между регионите на Европа през XIX век. Преди създаването на националния парк зоната е била ловен резерват за черни кози, принадлежащи на Кралския дом на Румъния, управляван от Дирекцията на кралските ловци. След Аграрната реформа от 1923 г. по-голямата част от алпийския район е приписана на села и общини с право на ползване за паша, като се запазват обаче определени ограничения. През 1927 г., по предложение на унгарския ботаник Дюла Няради, площ от масива е предадена на Ботаническия музей в Клуж за защита, представлявайки първата стъпка към статут на защитена територия. Повратният момент настъпва на 22 март 1935 г., когато правителството на Тътъреску, по инициатива на професор Александру Борза и учения Емил Раковица, издава решение за създаване на Националния парк Ретезат, първият национален парк в Румъния и един от първите в цялата верига на Карпатите, наред с резерватите в Словакия (Доброч и Бадински, 1918) и по-късния Национален парк Татра (1948). Това постижение се вписва в по-широко европейско течение на осъзнаване стойността на природното наследство, течение, което в междувоенния период придобива размах в страни като Швейцария, Франция, Германия и скандинавските страни, където идеята за опазване на природата започва да се подкрепя от научната елита и от природозащитните движения, вдъхновени от американския модел на парковете Йелоустоун и Йосемити. Александру Борза (1887–1971), основател на Ботаническата градина в Клуж-Напока и пионер на румънската геоботаника, е бил един от първите европейски специалисти, извършили систематични етноботанически изследвания. Формиран в традицията на австро-унгарската ботаническа школа и имащ научни контакти с изследователи от цяла Европа, Борза описва Ретезат като „свещена земя за науката, в цялостта си свещен паметник на природата". През 1927 г. той публикува апела „Трябва ни закон за опазване на природата", а през 1930 г., на базата на Закон № 213/7 юли 1930 за опазване на природата, е създадена Комисията за паметниците на природата, със седалище в Румънската академия, чиито членове са Емил Раковица, Георге Вълсан, Александру Борза и други учени от европейски мащаб. Емил Раковица (1868–1947), другият духовен баща на парка, е бил учен с световна известност, основател на биоспелеологията, полярен изследовател (участвал в експедицията Белгика в Антарктида) и първи директор на Института по спелеология в света, създаден в Клуж през 1920 г. Раковица довежда в Клуж международен екип от биолози, включително двама французи (Жул Гиар, Рене Жанел) и един швейцарец (Алфред Шапюи), създавайки истински европейски център за изследвания. През 1926 г. Раковица основава и Националната туристическа служба (ОНТ), официализирана през 1936 г., поставяйки по този начин основите на отговорния екотуризъм в Румъния, с визия, която предвещава съвременните концепции за устойчиво развитие. През 1955 г., по инициатива на Борза и Раковица, е създаден Научният резерват Джемене, строго защитена зона от 1 630–1 947 хектара в сърцето на парка, предназначена изключително за научни изследвания. През 1979 г. ЮНЕСКО включва парка в програмата „Човекът и биосферата" (Man and the Biosphere), признавайки го за Биосферен резерват, първият от този вид в Румъния. През 1993 г. Международният съюз за опазване на природата (IUCN) го включва сред демонстрационните проекти за устойчиво селско развитие. През септември 2004 г. Ретезат става член на фондацията PAN Parks, европейска мрежа от висококачествени диви територии, наред с паркове като Фулюфйолет в Швеция, Майела в Италия, Оуланка във Финландия и Пенеда-Жереш в Португалия. През 2007 г. паркът е обявен за обект по Натура 2000 (ROSCI0217 Ретезат и ROSPA0084 Планините Ретезат), интегрирайки се в европейската екологична мрежа, предназначена за опазване на местообитанията и видовете от общностен интерес. През 2008 г. Съветът на Европа му връчва престижния Европейски диплом за защитени територии, признавайки изключителната стойност на природното наследство и усилията за опазване, диплом подновен през 2013 и 2023 г. Друго европейско измерение на Ретезат е връзката му с Международния геопарк на ЮНЕСКО Земята на Хацег, разположен в подножието на масива. Този геопарк, член на Глобалната мрежа на геопарковете на ЮНЕСКО от 2005 г., е известен с откритите от края на XIX век вкаменелости на джуджешки динозаври в Сънпетру и Туща. Видове като Magyarosaurus dacus, Telmatosaurus transsylvanicus, Balaur bondoc и гигантският птерозавър Hatzegopteryx (с размах на крилете около 14 метра) са живели преди около 70 милиона години на бившия остров Хацег, тропически вулканичен остров в морето Тетис. Това научно откритие от световен мащаб, извършено от румънски и чуждестранни палеонтолози (включително канадци и британци) под координацията на професор Золтан Чики-Сава от Букурещкия университет, поставя Ретезат в изключителен европейски и световен геоложки контекст, демонстрирайки непрекъснатостта на природните процеси, оформили континента. Също така, през 2017 г. буковите гори в Ретезат (включително тези в резервата Джемене) са вписани в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като част от серийния транснационален обект „Първични и вековни букови гори на Карпатите и други региони на Европа", наред с още 92 компонента от 18 европейски страни, от Албания и Австрия до Испания и Украйна. Това признание подчертава ролята на Ретезат като bastион на европейското горско биоразнообразие. ## Природен шедьовър и научно наследство Масивът Ретезат-Годеану се отличава със сложна геология и с ледников релеф от забележителна изразителност. Двата големи еруптивни блока от гранодиорит, известни под името „ретезатски гранит", се простират по посока на главното северно било на дължина над 40 километра, предлагайки минерален пейзаж от рядка красота, с назъбени хребети, остри ръбове и впечатляващи ледникови циркуси. Южната, варовита част, известна като Малък Ретезат, подслонява зрелищни карстови форми: стръмни скални откоси, клисури, пещери с коралови конкреции и подземни галерии. Сред забележителните пещери са Пещера Шура Маре (най-голямата пещера в Румъния по обем, с над 2 милиона кубически метра), Пещера Зейкулуй, Пещера с корали и Пещера Йоргованулуй. Ледниковият релеф на Ретезат се счита за най-представителния в румънските Карпати. Тектониката, литологията и морфологията на масива, корелирани с ориентацията на хребетите спрямо основните въздушни маси, правят от Ретезат най-влажната зона в румънските Карпати. Хидрографската мрежа е разделена на две основни посоки: на север, към река Стрей (басейна на Муреш), където се събират всички реки от западната, северната и североизточната част на масива, и на юг, към Западен Жиу (басейна на Жиу). Най-важният воден поток е река Ръул Маре, със среден годишен дебит от 12,9 кубически метра в секунда. По всички водни течения в парка се срещат зрелищни водопади, като водопад Лолайя (15 метра височина), водопад Чомфу Маре, водопад Ръушор и водопад Лъзеру. Но истинският шедьовър на Ретезат представлява уникалната му система от ледникови езера, около 80 на брой, от които 54 постоянни, разположени на надморска височина между 1 700 и 2 300 метра. Тези езера, образувани в ледниковите циркуси, са групирани в комплекси или изолирани и представляват основната атракция на парка. От тях две притежават национални рекорди: езеро Букура, разположено на 2 030 метра надморска височина, е най-голямото ледниково езеро в Румъния, с площ от 8,9 хектара (88 612 квадратни метра), докато езеро Зъноага е най-дълбокото ледниково езеро в страната, с максимална дълбочина от 29 метра и обем от 693 152 кубически метра. Други забележителни езера са Галешул, Тъул Негру, Тъул Порций, Тъул Цапулуй, Ана, Лия, Флорика, Виорика, Щевия и Тъул динтре Брази. Площта на езерата варира от 300 квадратни метра (Станишоара I) до 88 612 квадратни метра на Букура. Флората на Ретезат е една от най-богатите и най-изследвани в Европа. С около 1 190 вида висши растения, представляващи повече от една трета от флората на Румъния (3 450 вида), масивът е истински ботанически paradise. От тях 90 таксона са ендемични, тоест не се срещат никъде другаде по света: Centaurea phrygia ratezatensis, Draba dorneri, Festuca pacyphylla, Trifolium retezaticum, Rubus retezaticus, Hieracium borzae (наречен на Александру Борза) и много други. Още 130 вида имат статут на „застрашени" или „уязвими", сред които са еделвайсът (Leontopodium alpinum), различни видове тинтява, Rhododendron kotschyi, Doronicum carpaticum и ледена карамфила. Ботаническият интерес към Ретезат датира още от втората половина на XVIII век, а през XIX век масивът привлича множество европейски ботаници, включително от Германия, Австрия и Унгария, допринасяйки за международната му научна репутация. Растителността на парка е разположена на няколко етажа. Буковите гори (Fagus sylvatica) заемат зоната между 800 и 1 200 метра, последвани от смесените гори (бук, смърч, ела) между 1 200 и 1 400 метра, след това смърчовите гори (Picea abies) между 1 400 и 1 800 метра. Горната граница на гората се намира между 1 800 и 1 900 метра, над която се простира субалпийската зона, доминирана от клек (Pinus mugo), зъмбър (Pinus cembra), смърдика (Rhododendron kotschyi) и сибирска хвойна (Juniperus sibirica). Горите покриват около 49% от площта на парка, а от тях около 20% са девствени и квазидевствени гори, най-ценните от които са тези в Научния резерват Джемене, където се намира единствената зона от древна смесена гора в Румъния и една от малкото в Европа. Фауната на Ретезат е също толкова впечатляваща, представлявайки почти една четвърт от всички видове бозайници в Румъния. Сред 55-те вида бозайници са сивият вълк (Canis lupus), кафявата мечка (Ursus arctos), дивата свиня (Sus scrofa), евразийският рис (Lynx lynx), дивата котка (Felis silvestris), черната коза (Rupicapra rupicapra), благородният елен (Cervus elaphus), сърната (Capreolus capreolus), видрата (Lutra lutra), белката (Martes martes) и язовецът (Meles meles). Особен вид е алпийският мармот (Marmota marmota), реинтродуциран през 1973 г., когато 17 екземпляра, уловени в Националния парк Ваноаз във Франция и в австрийските Алпи край Залцбург, са пуснати в циркуса на езеро Джемене. Тази реинтродукция, част от по-широк проект, включващ и планините Родна и Фъгъраш, представлява пример за европейско сътрудничество за опазване на биоразнообразието, като австрийските и френски мармоти днес населяват хребетите на Ретезат и предлагат на туристите незабравими моменти. Птичият свят на парка обхваща 185 вида, като Ретезат е включен от BirdLife International сред Важните зони за птици (Important Bird Areas). Емблематичен вид е скалният орел (Aquila chrysaetos), чийто силует се появява на логото на парка, наред с глухаря (Tetrao urogallus), змияря (Circaetus gallicus), бухала (Bubo bubo), черния кълвач (Dryocopus martius), сокола скитник (Falco peregrinus) и лешояда. Паркът подслонява 13 вида прилепи, като е важен център за опазване на прилепите, а над 1 000 вида пеперуди са идентифицирани, като Ретезат притежава две Европейски първостепенни зони за пеперуди. ## Легенди, личности и повратни моменти Ретезат е обвит във воал от легенди, които му придават особена митична аура в колективното съзнание на Югоизточна Европа. Името на планината произлиза от румънския език: „retezat" означава „отрязан", а плоската, сякаш отрязана с нож, форма на върха Ретезат (2 482 метра), видим от цялата Земя на Хацег, е дала начало на множество истории. Най-разпространената легенда разказва, че двама великани се биха на живот и смърт, а единият от тях отрязал върха на планината с рало. Друга версия разказва за Бял-Императора, син на император, който в борбата си с ламя (змей) със седем глави отрязал по погрешка върха на планината. По-модерна версия, разпространявана сред туристите, твърди, че върхът бил „отрязан" от огромен лазер на извънземни същества, като Ретезат се счита за нещо като „междупланетна порта". Най-известната местна легенда е тази за Йован Йоргован, митичен персонаж, подобен на Херкулес от гръцката митология. Според народната балада, записана през 1867 г. от унгарския етнолог Янош Чато и запазена в 43 варианта, Йоргован бил смел момък, „син на румънец" (син на римлянин), който се влюбил в овчарка. Момичето било отвлечено от ламя, а Йоргован, след отчаяно търсене, стигнал в планините Ретезат, където с огромен боздуган победил ламята. Връх Пятра Йоргован (2 014 метра), разположен в Малък Ретезат, варовитата част на масива, носи името на този герой, а пещера Йоргованулуй, намираща се наблизо, се счита за мястото, където ламята имала своето леговище. Тази легенда отразява културния дакийски и римски пласт на зоната, като Ретезат се намира в близост до Сармизегетуза Регия, духовната столица на Дакия, и руините на Улпия Траяна, римския град, построен от император Траян след завладяването на Дакия през 106 г. сл. Хр. Друга историческа фигура, свързана с Ретезат, е тази на семейството Кендфи, чиито членове са владели тези земи в продължение на векове. Последният граф Кендфи, Габор, останал в Румъния след национализацията от 1948 г., отказвайки да замине на Запад с останалата част от семейството, и бил погребан в гробището в Хацег, като в погребалната церемония участвало цялото население на село Сънтъмария-Орля. Наследството на Кендфи включва замъка Сънтъмария-Орля и руините на крепостта Колт, издигната в края на XIII век при входа на дефилето Ръушор, над пътя, който се изкачва към Ретезат. Сред научните личности, отбелязали историята на Ретезат, са освен Александру Борза и Емил Раковица, и Андрей Поповичи-Бъзношану, географ и етнолог, Георге Вълсан, географ, както и унгарският ботаник Дюла Няради, който предложил през 1927 г. първия природен резерват в зоната. Френският географ Еманюел дьо Мартон, известен с изследванията си върху Карпатите, посетил Ретезат през 1921 г. и сигнализирал за масовите изсичания в басейна на река Шеш. В комунистическия период паркът познава периоди на изолация, но и на интензификация на научните изследвания, особено в резервата Джемене, където Румънската академия построила Къщата на лабораторията на 1 770 метра надморска височина. След 1990 г. Ретезат се изправя пред големи предизвикателства: прекомерна паша, незаконни горски експлоатации и поземлени претенции. През 2006 г. румънската държава решава в полза на наследниците на семейството Кендфи, предоставяйки им 10 000 хектара в Ретезат, включително части от парка, на базата на закон за реституция на собствеността, конфискувана от предходните режими. Румънската академия, на която били предоставени земите през 30-те години, оспорва решението, а след продължителен процес през 2022 г. съдът обявява реституцията за незаконна, като паркът се връща в собственост на държавата. Тази епоха тества устойчивостта на институциите за опазване в Румъния и привлича вниманието на международните екологични организации към уязвимостта на европейското природно наследство. ## Практически пътеводител за посещение и туристическият опит днес Посещението на Националния парк Ретезат през 2026 г. предлага пълен европейски екотуристически опит, комбиниращ планински преходи с различна степен на трудност, наблюдение на дивата фауна и флора, и достъп до научно наследство от световна стойност. Основният достъп до парка се осъществява от север, през населените места в Земята на Хацег: Охаба де суб Пятръ, Сълъшу де Сус, Нукшора и Кърник, разположени по протежение на окръжен път DJ 667A и национален път DN66. Друг начин на достъп е от юг, през Къмпу луй Няг и Клисурата на Буч, идващи от Петрошани по DN66A. Посетителският център на парка, разположен в село Нукшора (община Сълъшу де Сус), е отворен от понеделник до петък между 08:00–16:30 (петък до 14:00), а в туристическия сезон (събота и неделя) рейнджърите предлагат информация и билети на главните входове: Кърник, Гура Апелор и Къмпу луй Няг. Таксата за посещение е 10 румънски леи на човек (с включен ДДС), валидна 7 дни, независимо от броя влизания в парка в този период. Билетът може да бъде закупен от Посетителския център Нукшора, от другите входове в парка, от упълномощения персонал на администрацията, както и онлайн или чрез SMS, улеснявайки планирането на пътуването. За тези, които идват с автомобил до бариерата на Гура Апей (пътят към Гура Букурей/Поляна Пелегий), се начислява допълнителна такса за преминаване по горски път от 15 леи/автомобил, към Лесничейството в Хунедоара. Събраните средства се използват за почистване на парка, поддръжка на инфраструктурата и дейности по опазване. Мрежата от туристически хижи в парка предлага места за почивка за туристите: хижа Пятреле (1 480 м), хижа Дженциана (1 670 м), хижа Бута (1 580 м), хижа Ротунду, хижа Баля, хижа Гура Апей (945 м), както и спасителните приюти Салвамонт Букура, Салвамонт Зъноага, Станица де Ръу и Кондор. Маркираните туристически маршрути варират от леки, достъпни за семейства с деца, до трудни, предназначени за опитни алпинисти. Сред най-популярните са: маршрутът Кърник – хижа Дженциана – езеро Пятреле – Кърматура Букурий (8–9 часа), маршрутът Гура Букурий – езеро Букура – връх Пеляга – долина Пелега – Гура Букурий (около 8 часа, трудност средна към трудна), маршрутът Ръушор – езеро Щевия – връх Ретезат – Ръушор (10–11 часа, около 1 400 метра денивелация), и маршрутът Клисура на Буч – хижа Бута – връх Пюле – връх Плеш (8–9 часа). Един маршрут, достъпен за всички, включително за хора с увреждания, е бил наскоро благоустроен в Посетителския център Нукшора, позволявайки контакт с природата чрез всички сетива. Оптималният период за посещение е между месеците юни и септември, когато времето е благоприятно и повечето маршрути са достъпни. През зимата паркът се превръща в земя на ски туризма и зимния алпинизъм, като някои маршрути са затворени поради опасност от лавини. К Camping е позволен само в определените зони, при спазване на правилника на парка. Важно е да се знае, че в Научния резерват Джемене достъпът е строго забранен за широката общественост, като е позволен само на изследователи с разрешение, издадено от Румънската академия, тъй като това е зона на пълна защита, предназначена за запазване на екосистемите в естественото им състояние. За пълен опит посетителите могат да комбинират изследването на Ретезат с посещения в Международния геопарк на ЮНЕСКО Земята на Хацег, разположен в подножието на масива. Тук могат да се посетят Къщата на геопарка в Хацег, с изложбата „Ламии, дракони и динозаври", Къщата на джуджешките динозаври в Сънпетру, Къщата на вулканите в Денсуш, както и средновековните укрепени църкви в Денсуш (най-старата в Румъния, с стенописи от XV век), Сънтъмария-Орля и Стрей, вписани в световното наследство на ЮНЕСКО. Също така, в близост се намира Сармизегетуза Регия, бившата столица на Дакия, включена в световното наследство на ЮНЕСКО като част от „Дакийските крепости в планините Оръщие". Ретезат остава място, където историята на Европа — от дакийската цивилизация и римското завоевание, през средновековните миграции и австро-унгарската аристокрация, до съвременната наука и днешното опазване — се среща с природата в изключителна симбиоза. Той е светилище не само за кафявата мечка, вълка, черната коза и скалния орел, но и за европейския дух на откритието, на уважението към природното наследство и на търсенето на истинските ценности на цивилизацията. За европейския пътешественик, който пристига тук, Ретезат предлага това, което малко места на континента все още могат да предложат: автентична среща с дивотата, в пейзаж, който е останал по същество непроменен в продължение на хиляди години, безмълвен свидетел на преминаването на империите и на продължаването на живота в най-чистите му форми.