Воронецки манастир

Despre acest obiectiv

## Завладяващо въведение и универсална стойност В сърцето на Буковина, в подножието на Карпатите, в зелена долина, заобиколена от смърчови гори, се издига едно от най-изумителните постижения на средновековното християнско изкуство в Европа: Воронецкият манастир, с право наречен „Сикстинската капела на Изтока". Този паметник, включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 1993 г., представлява не само скъпоценен камък на православното духовност, но и изключителна среща между цивилизациите на Европа — място, където византийската традиция, западните готически влияния и местният художествен гений са се сляли в уникален синтез, който продължава да очарова милиони посетители от целия свят. Още при първия визуален контакт впечатлява онзи интензивен, дълбок, почти електрически син цвят, който покрива външните стени на църквата — „Воронецкият син", нюанс, считан от специалистите по изобразително изкуство за уникален в света, толкова известен, колкото червеното на Рубенс или зеленото на Веронезе. Този тайнствен пигмент, чиято точна формула не можа да бъде вярно възпроизведена дори след повече от пет века научни изследвания, устоя героично на лошите метеорологични условия, дъждовете, мразовете и слънцето, запазвайки своята жива бляскавост и днес, точно както в деня, когато е бил нанесен върху стените. Воронецкият манастир се намира в село Воронец, днес съставна част от град Гура Хуморулуй, само на 4 километра от центъра на този курорт и на 36 километра от общинския град Сучава. Географското му положение, в долината на река Воронец, в пейзаж на дълбок мир, допринася за контемплативната атмосфера, която обгръща целия манастирски комплекс. ## Исторически корени и големи европейски връзки Историята на Воронецкия манастир е неразривно свързана с една от най-впечатляващите фигури на средновековната европейска история: Стефан Велики (Стефан III), войвода на Молдова между 1457 и 1504 г., който изгради духовна и военна империя пред лицето на османската експанзия. Неговото управление съвпадна с период на дълбока трансформация в Европа: падането на Константинопол през 1453 г., консолидирането на Османската империя при Мехмед II Завоевателя и непрекъснатите му опити да разшири господството си над целия балкански и централноевропейски пространство. Контекстът на основаването на манастира е зареден с исторически драматизъм. През 1475 г., в битката при Васлуй (известна още като битката при Високия мост или Ракова), водена на 10 януари 1475 г., Стефан Велики разби османската армия, водена от Хадъм Сюлейман паша, управител на Румелия. Победата била толкова категорична, че съвременниците я описали като „най-голямото поражение, претърпявано някога от османска армия в нейната история". Папа Сикст IV, впечатлен от този успех на християнски владетел пред лицето на мюсюлманската експанзия, дал на Стефан почетното звание „Athleta Christi" — „Шампион на Христос" — признавайки го за един от главните защитници на християнството в Източна Европа. Но пътят към тази победа не бил лишен от моменти на дълбока криза. Според летописеца Йон Некулче, в „Летописа на Молдовската земя", след поражение, претърпяно в първата фаза на сблъсъка с турците при Ръзбоени (Бялата долина, 26 юли 1476 г.), където османската армия, водена лично от султан Мехмед II, успяла да го победи, Стефан Велики се оттеглил на север, събирайки нова войска. По пътя си минал през Воронец, където живял един отшелник-сихастър на име Даниил, монах, който си бил издълбал килия в скала и бил считан за светец още приживе. Легендата разказва, че Стефан, отчаян и незнаейки дали да се подчини на турците или да продължи борбата, попитал Даниил какво трябва да направи. А сихастърът му отговорил да не предава страната на турците, защото ще спечели битката, при условие че след победата издигне манастир на това място, в името на Свети Георги. Стефан събрал войската, победил турците и, спазвайки обещанието си, издигнал Воронецкия манастир. Строителните работи започнали на 26 май 1488 г. и приключили на 14 септември 1488 г. — само за три месеца и три седмици, извънреден рекорд за онова време, който доказва забележителната организация на молдовската държава и предаността на ктитора. Църквата била построена по трилобен план, с три апсиди, притвор, наос с купол и молдовски свод, и олтар. Тя възприела храма „Светия и славен великомъченик Георги" — Свети Георги, духовният покровител на армията и победата. На оригиналната врата на църквата, запазена днес в затворения притвор, се намира следният надпис на славянски, поставен от самия Стефан Велики: „Аз, Стефан войвода, по Божия милост господар на Молдовската земя, син на Богдан, започнах да градя манастира Воронец в слава на Светия и велик мъченик Георги, в годината 6996, в месец май, 26, в понеделник, след Петдесетница, и го завърших в същата година, през септември". Още по времето на управлението на Стефан Велики, но особено след 1488 г., Воронецкият манастир става важен център на вяра и култура в средновековна Молдова. Даниил Сихастърът, след период на престой в Путненския манастир (който също по негов съвет построил Стефан през 1466 г.) и на сихастрия, се оттеглил във Воронец, където живял още две десетилетия, като бил избран за игумен на манастира. Той починал през 1496 г. и бил погребан в притвора на църквата, гробът му е запазен и до днес. През 1992 г. Румънската православна църква канонизира Даниил Сихастъра, честван на 18 декември. Манастирът бил непрекъснато подкрепян от наследниците на Стефан на трона: Богдан III, Петру Рареш и Александру Лъпушняну, които дарили имоти, книги и църковни одежди. През 1490 г. във Воронец се основава скрипторий (школа за преписвачи), в който монахът Пахомий копира един Тетраевангелие — изключително ценен ръкопис, запазен днес. Манастирът приютявал и училище по славянски език, където се обучавали деца на боляри и свещеници, бъдещи свещеници, преписвачи, дякони, учители. Откриването на Воронецката псалтир и Воронецкия кодекс — две от най-старите румънски преводи на Библията, запазени днес в Румънската академия — доказва културното значение на този център. Круциален период в историята на манастира била анексацията на Буковина от Хабсбургската империя през 1774-1775 г. След като северозападната част на Княжество Молдова преминала под властта на австрийската монархия (която от 1804 г. щяла да стане Австрийска империя, а от 1867 г. — Австро-Унгария), император Йосиф II предприел серия от радикални реформи, засегнали и православната църква. На 13 ноември 1782 г. игумените на седем манастира, сред които и Инокентий от Воронец, се събрали, за да изберат двама делегати, които да представят исканията си пред император Йосиф II, искайки признаване на старите привилегии. В крайна сметка отговорът дошъл под формата на компромис, предвиждащ закриване на скитовете и намаляване броя на монасите. През 1785 г. Воронецкият манастир бил затворен, след 297 години непрекъснат монашески живот. Църквата останала да функционира като енорийска църква до 1991 г., а голяма част от мощите и одеждите на манастира били прехвърлени в манастирите Драгомирна, Сучевица и Путна. След 1918 г., когато Буковина се обединила с Румъния, църквата на бившия Воронецки манастир била обявена за държавен исторически паметник. През социалистическия период се извършили археологически разкопки и реставрации, някои оценени, други — противоречиви. Едва след падането на комунизма, с решение № 1 от 14 март 1991 г., подписано от Негово Високопреосвещенство Пимен, архиепископ на Сучава и Ръдъуци, Воронецкият манастир възобновил монашеския си живот след 206 години прекъсване, този път като общност от монахини. Първата игуменка била ставрофора Ирина Пънтеску, забележителна личност, която ръководила манастира с преданост до смъртта си. През 1993 г. Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) включила църквата „Свети Георги" на Воронецкия манастир, заедно с още седем църкви от северна Молдова (Арборе, Пътръуци, Молдовица, Пробота, „Свети Йоан Новият" от Сучава, Хумор и, от 2010 г., Сучевица), в списъка на световното културно наследство, в групата „Орисуваните църкви от северна Молдова". Това международно признание подчертава изключителната универсална стойност на тези паметници, считани за „шедьоври на стенописното изкуство, с изключителна естетическа стойност благодарение на техния изискан хроматизъм и забележителната елегантност на фигурите". ## Архитектурен шедьовър и художествено наследство Архитектурата на църквата „Свети Георги" от Воронец представлява оригинален и специфичен синтез на молдовския стил, характеризиран от специалистите като уникално сливане между елементи от византийски произход и елементи, принадлежащи на късната готика, към които се добавят характеристики на местното изкуство. Трилобният план, с трите полукръгли апсиди, разделянето на олтар, наос и притвор, системата от арки — всичко това препраща към византийската архитектурна традиция, докато височината на църквата, външните контрафорси, рамките на вратите и прозорците в счупена арка и начинът на обработка на дялания камък принадлежат на късната готика, повлияна от трансилванската и централноевропейската архитектура. Над наоса се издига куполът с молдовски свод — специфичен архитектурен елемент, развит в Молдова през XV-XVII век, който позволява намаляване диаметъра и теглото на купола чрез гениална система от арки и пандантиви. Покривът, във формата на шатра, е направен от дървени керемиди, точно като при селските къщи от района, решение, което освен естетическия си вид има и практическа роля: снегът се свлича по-лесно от наклонения покрив, защитавайки външните фрески. На северната фасада се запазва още оригиналната украса на църквата: редове от емайлирани керамични дискове в жълто, кафяво и зелено, украсени в релеф. Те включват хералдични мотиви — изправеният лъв и главата на тур от герба на Молдова — както и създания, вдъхновени от западната средновековна литература, като русалките с две опашки. Куполът е украсен с шестнадесет високи ниши, в четири от които се намират прозорци, а ред от малки ниши обгражда купола над тях. Вътре в църквата се запазват жила и страти от XVI век, сред които едно владетелско жило — истински шедьовър на дърворезбата — и гробът на митрополит Григоре Рошка в притвора, както и гробът на сихастъра Даниил в притвора. Тези надгробни паметници, с извънредно фини скулптурни украси, добавят допълнително измерение на художествената стойност на ансамбъла. Вътрешната живопис на църквата датира в по-голямата си част от времето на Стефан Велики, 1496 г. В сцените в олтара и наоса анонимният художник се стремял преди всичко да предаде богословския смисъл на образите, създавайки тържествен, но с явен характер на монументалност ансамбъл. Сред тези вътрешни картини привличат вниманието особено: Тайната вечеря, Причастяването на апостолите, Измиването на краката (в олтара), Цикълът на страстите и вотивният портрет на владетеля Стефан Велики с неговото семейство (в наоса). Стилът е вдъхновен от архаичната византийска иконография, но с яснота и строгост на иконографското разположение, енергичен рисунък и изразителност на персонажите, далеч от стереотипност или условност. Но истинската художествена слава на Воронец представлява външната живопис, извършена през 1547 г., по инициатива на митрополит Григоре Рошка, братовчед на Петру Рареш (незаконният син на Стефан Велики, владетел между 1527-1538 и 1541-1546 г.). Той добавил в западния край на църквата затворен притвор (ексонартекс), за който приел уникално решение: западната стена на притвора е пълна стена, без никакво отваряне, а цялата конструкция е изрисувана от основите до стрехата. Архитектурата е видимо подчинена на рисувания декор — революционна концепция за онова време. Митрополит Григоре Рошка, ерудит с широки занимания и духовен съветник на Петру Рареш, лично координирал иконографската програма. Смята се, че предполагаемият автор на този ренесансов ансамбъл в югоизточна Европа е зографът Марку (приставът Марку). Външните фрески, извършени само година след смъртта на Петру Рареш, всъщност принадлежат на епохата на този владетел, заедно с тези от Пробота, Хумор, Молдовица и Арборе. Най-впечатляващата от тези фрески е сцената Страшният съд на западната стена, огромна композиция, организирана в четири регистъра (или пет, според някои тълкувания), която заема цялата западна стена, непрекъсната от никакъв отвор на врата или прозорец — уникална в изкуството на целия християнски Изток. В горния регистър се появява Бог Отец, заобиколен от светите ангели. Вторият регистър съдържа сцената Деисис, с Христос на трон между Богородица и Свети Йоан Кръстител, ограден от апостоли, седящи на столове. От краката на Спасителя изтича огнена река, в която грешниците намират мъченията си. Третият регистър представя Етимасията на Светия Дух, символизиран във формата на гълъб, Светото Евангелие и прародителите на човешкия род — Авраам, Исаак и Яков — имащи на север група от вярващи, водени от Свети апостол Павел, а на юг — групи от невярващи, получаващи порицанието на Мойсей. В четвъртия регистър, в средата, се появява везната, която претегля добрите и лошите дела, борбата между ангели и демони за душите; в северната зона — раят, а в южната — адът. Изключително характерна черта на тези фрески представлява богатото творческо въображение на изпълнителите, които въвеждат в композицията дълбоко местни, фолклорни елементи: архангелите, които духат в bucina (инструмент, специфичен за планинските пастири, сроден с алпийския рог в Швейцария), цар Давид, свирещ на кобоз (румънска лютня), Адам, ораещ с дървен плуг, теглен от волове, Ева, предяща вълна като домакиня, Авел, пасящ овце, ангели с лица на молдовски жени, душите, отвеждани към небето, завити в традиционни кърпи, а осъдените души, носещи тюрбани като турците — смъртните врагове на Молдова от онези времена. Животните от региона — елени, глигани, вълци, катерици, мечки — вземат участие в съда, а цветята (кокичета, камбанки) са от местната флора. На южната фасада, на фона на интензивния син на „Воронецкия син", е изрисувано Дървото на Йесей (родословието на Иисус Христос), а на колоните са представени гръцки и латински философи, сред които Платон и Аристотел — забележителна иконографска иновация. На северната фасада се появява „Химнът на мъртвите" и сцената на преминаването на душата след смъртта. „Воронецкият син" остава една от най-големите мистерии в историята на изкуството. Въпреки че химичните анализи разкриха, че в основата на пигмента стои азуритът — естествен основен карбонат на медта, извлечен от местни скали — точната формула на майсторите, включително възможните органични добавки или специални техники на нанасяне, не можа да бъде възстановена вярно. Този син преминава от син в зелен в зависимост от околната влажност, създавайки жив, почти органичен ефект. Специалистите по изобразително изкуство го сравняват с червеното на Рубенс и зеленото на Веронезе, а някои изследователи предположиха възможни влияния или сходни техники с тези, използвани от венецианската школа или от сиенските художници, които използвали азурита като основен слой под глазури от ултрамарин (лазурит). Фактът, че този пигмент, нанесен на открито, изложен на дъжд, сняг и слънце повече от 475 години, запазва своята интензивност и блясък, остава загадка, която добавя допълнителен слой на очарование към паметника. ## Легенди, личности и повратни моменти Историята на Воронецкия манастир е тясно свързана с две изключителни личности от румънската история: Стефан Велики и Даниил Сихастърът. Легендата за основаването, записана от Йон Некулче в „Летописа на Молдовската земя", представя срещата между отчаян войвода и визионерски сихастър, в момент на дълбока криза за съдбата на един народ. Даниил, който живял двадесет години в сихастрия във Воронец, след като преди това си бил издълбал килия в скала в Путна, станал първият игумен на манастира и отпечатал върху него изключително високо ниво на духовен живот. Считан за светец още приживе, за извършените чудеса и за мъдростта си, бил канонизиран през 1992 г., а гробът му в притвора остава място за поклонение. Третата съществена фигура е митрополит Григоре Рошка, братовчедът на Петру Рареш, който през 1547 г. добавил затворения притвор и поръчал външната живопис. Формирал се като свещеник под ръководството на монасите от Воронец — както сам свидетелства в бележка върху един Тетраевангелие от 1550/1551 г., дарен на манастира: „... където от крехко детство се посветих на Бога, с молитвата на Светия наш отец Даниил новия, и където приех ангельския чин, и където много се трудих с душата" — Григоре Рошка бил истински ерудит на своето време, с широки занимания в областта на теологията, историята и изкуството. Той е считан, след Стефан Велики и Даниил Сихастъра, за третия ктитор на Воронецкия манастир. Петру Рареш, незаконният син на Стефан Велики, бил този, който дал нов импулс на изкуството на молдовските манастири, поръчвайки външната живопис на няколко църкви. Въпреки че фреските от Воронец били извършени година след смъртта му, те принадлежат на епохата и художественото виждане на този владетел, считани за най-успешния ансамбъл на феодалното молдовско изкуство. След 206 години прекъсване, през 1991 г., Воронецкият манастир възкръснал като манастир за монахини. Първата игуменка, ставрофора Ирина Пънтеску, ръководила общността с мъдрост и преданост десетилетия наред, развивайки мисионерска и културна дейност. Понастоящем манастирът се ръководи от игуменка Габриела Платон, а общността от монахини — около 20 души — хармонично съчетава живота на молитва с домакинската работа, грижата за наследството и посрещането на поклонници и туристи. Монахините организират работилница за рисуване и предлагат безплатни екскурзии на посетителите, споделяйки щедро историята и духовността на това свято място. ## Практически пътеводител за посещение и опитът на днешния турист Воронецкият манастир е отворен за посетители всеки ден, от понеделник до неделя. Програмата за посещение варира в зависимост от сезона: в летния период (приблизително май-септември) програмата е от 08:30 до 20:00 часа, докато в зимния сезон е от 09:00 до 17:00 часа. Препоръчва се да проверите актуалната програма на официалния сайт на манастира (www.manastireavoronet.ro) или да се обадите директно на телефона (+40 230 235 323 / +40 230 232 413), тъй като програмата може да претърпи промени в периодите на религиозни празници. Входните такси са: 10 RON за възрастни, 5 RON за ученици и студенти (с валидна карта/легитимация). Има и такса за снимане на открито от 10 RON. Фотографирането вътре в църквата е забранено, докато във външния двор и при външните фрески можете да снимате свободно. При входа се предлагат поли и кърпи за посетителките, които имат нужда, а приличното облекло е задължително — раменете и коленете трябва да бъдат покрити за всички посетители, независимо от пола. Достъпът до манастира се осъществява от Гура Хуморулуй, по общински път DJ177D, на разстояние около 4 километра. От Сучава разстоянието е 36 километра, а пътят отнема около 40-50 минути с кола. Има и възможност да се стигне с автобус или микробус до Гура Хуморулуй, а оттам да се продължи пеша (около 3,5 километра) или с местно такси. GPS координатите са: 47°31'2.36"N, 25°51'51.09"E. Най-доброто време за посещение е рано сутринта, когато слънчевата светлина пада красиво върху външните фрески и струпването е по-малко. Препоръчва се да се отдели поне час и половина за посещение, време, в което да можете да разгледате както външните фрески — особено монументалния Страшен съд на западната стена и Дървото на Йесей на южната фасада — така и вътрешността на църквата, с картините от 1496 г., владетелското жило, гробовете на Даниил Сихастъра и Григоре Рошка, и атмосферата на дълбок мир. При входа можете да поискате безплатен екскурзовод — монахините предлагат подробни обяснения за символиката на фреските, историята на манастира и духовността на мястото. Не отказвайте тази възможност: разликата между това да гледате 10 минути и да разбирате един час е точно това екскурзоводство. По време на религиозните служби посещението се извършва дискретно или се изчаква до приключването им. Вътре в църквата мъжете стоят отдясно, жените отляво — традиционното православно правило, спазвано във всички култови места. Посещението се извършва само в маркираните и разрешени зони. Манастирът не предлага настаняване, но в Гура Хуморулуй има многобройни пансиони и хотели, от тези с традиционна буковинска специфика до модерни 3-4 звездни единици. В близост се намират и други орисувани манастири от списъка на ЮНЕСКО, образуващи извънреден кръгов маршрут: Хуморският манастир (на 5 км), Молдовицкия манастир (на около 25 км), Сучевицкия манастир (на около 20 км), Путненският манастир (на около 30 км). Всеки от тези манастири има свой доминиращ цвят — Хумор има червеното, Молдовица — жълтото, Сучевица — зеленото — а Воронец, с несравнимия си син, остава скъпоценният камък на короната на този уникален в света ансамбъл. Местната кухня заслужава да бъде изследвана: ръдъуценската чорба, пушена пъстърва, буковинските сърми в глинени гърнета, баниците със сирене и боровинки, всички приготвени по традиционни рецепти, предавани от поколение на поколение. Магазините в района предлагат местни продукти: мед, сладко от боровинки, сушени гъби, традиционни занаятчийски изделия. Воронецкият манастир не е само паметник за разглеждане, а място за среща с историята, с изкуството и с духовността в чиста форма. Независимо дали сте поклонници, любители на изкуството, историци или просто пътешественици в търсене на красота, това място ще ви отбележи дълбоко. „Воронецкият син", с неразрешената си мистерия, с историята си на вяра и съпротива пред империите, с тишината си на гора, остава символ на факта, че красивото и свещеното могат да траят вечно, ако са вкоренени в истина и любов.