Средновековната крепост Сигишоара

Despre acest obiectiv

## Завладяващо въведение и универсална стойност На стръмен скалист нос, който доминира над завоите на река Търнава Маре, в сърцето на Трансилвания, се издига една от най-добре запазените и най-вълнуващи средновековни крепости в Европа: крепостта Сигишоара, известна в миналото с немското име *Schäßburg* и с унгарското *Segesvár*. Тази крепост не е просто изключителен архитектурен паметник, а истински жив свидетел на европейската история, място, където се срещат и преплитат съдбите на империи, кралства и култури, които са оформили континента в продължение на повече от осем века. През 1999 г. ЮНЕСКО включи Историческия център на Сигишоара в Списъка на световното наследство, признавайки изключителната универсална стойност на този обект като един от най-добре запазените обитаеми средновековни градове в Югоизточна Европа. За разлика от други европейски средновековни крепости, които са били изоставени, превърнати в романтични руини или музеефицирани, Сигишоара продължава да бъде жива общност, в която хората живеят, работят и празнуват в рамките на укрепените стени, предлагайки на посетителите автентично преживяване, неподправено от времето. Крепостта се отличава с уникален силует, доминиран от 64-метровата Часовникова кула, чийто бароков покрив с пет малки кулички и луковични куполи се откроява над червените керемидени покриви на бюргерските къщи. Оградните стени, с дължина 950 метра и височина до 14 метра, обграждат лабиринт от павирани с калдъръм улици, къщи с стъпаловидни фронтони и отбранителни кули, които някога са принадлежали на занаятчийски гилдии. Девет от четиринадесетте оригинални кули оцеляват и днес, всяка носеща отпечатъка на специфичен занаят: кулата на шивачите, на обущарите, на ковачите, на кожухарите, на месарите, на тенекеджиите, на въжарите, на бижутерите и, разбира се, впечатляващата Часовникова кула, която е била и остава символ на града. Универсалната стойност на Сигишоара се крие именно в тази изключителна приемственост: тя е едно от малкото места в Европа, където немската средновековна архитектура, системата на централноевропейските гилдии, лутеранската духовност и румънските и унгарски традиции са съжителствали и са си влияели взаимно в продължение на векове, създавайки културно наследство с забележително разнообразие. ## Исторически корени и големи европейски връзки Историята на Сигишоара започва много преди пристигането на първите немски заселници, в дълбините на древността. Под платото на крепостта археолозите са открили руините на дакийска крепост, наречена *Sandava*, а по-късно, в римския период, тук се е издигнал военен пост *Castrum Stenarum*, част от отбранителната система на трансилванския *Limes*, която е защитавала провинция Дакия от варварските нашествия. Тези древни корени поставят Сигишоара в по-широк европейски контекст, като част от източната граница на Римската империя, аналогична с други укрепления по Рейн или Дунав. Основополагащият момент на средновековния град настъпва през XII век, в сложен европейски политически контекст. Унгарският крал Геза II (1141–1162), от династията на Арпадите, покани немски заселници — произхождащи главно от регионите на Рейн, Мозел, Люксембург и Фландрия — да се заселят в Трансилвания, за да защитават източните граници на Унгарското кралство срещу Византийската империя и Златната орда, да развиват минното дело и да стимулират регионалната икономика. Тези заселници, наречени по-късно „трансилвански сакси", нямат пряка връзка със саксонците от Северна Германия, а са предимно франки и фламандци, донасяйки със себе си архитектурни и организационни традиции от Свещената Римска империя. Привилегиите, дадени на тези заселници, са утвърдени през 1224 г. чрез *Diploma Andreanum* (на немски *Der Goldener Freibrief der Siebenbürger Sachsen* — „Златната була на саксонците от Трансилвания"), издадена от унгарския крал Андраш II. Този документ представлява един от най-старите и най-важни актове на регионална автономия в средновековна Европа, давайки на саксонците правото да се управляват сами, да избират собствени съдии и свещеници, и да притежават земята като „кралска земя" (*Fundus regius* или *Königsboden*). Тези привилегии по-късно са потвърдени и разширени от крал Матиаш Корвин (Matthias Corvinus) през 1486 г., когато е създаден „Саксонският университет" (*Universitas Saxonum*), орган на самоуправление, който функционира до 1876 г., осигурявайки на саксонците забележителна автономия в рамките на Трансилванското княжество. Първото документално споменаване на селището датира от 1280 г., когато е споменато под латинското име *Castrum Sex* („Крепостта на шестте"), отнасяйки се до неправилната шестоъгълна форма на укреплението. През 1298 г. се появява първото споменаване на немското име *Schespurg*, а през 1367 г. унгарският крал Лудвиг I Велики дава на селището статут на „свободен кралски град" (*Civitas de Segusvar*), статут, подобен на този, с който се ползват свободните градове в Свещената Римска империя, като Нюрнберг, Ротенбург об дер Таубер или ханзейските градове. Този статут дава разширени търговски права и административна автономия, поставяйки Сигишоара в мрежа от средновековни европейски градове, които споделят едни и същи правни и икономически традиции. През вековете Сигишоара е свидетел на големите конфликти, които разтърсиха Европа. През XV век крепостта е театър на събития, белязали историята на целия континент. Между 1431 и 1435 г. Влад Дракул (Влад II), войводата на Влашко и баща на Влад Цепеш, намери убежище в Сигишоара, очаквайки подходящия момент да се възкачи на трона на Влашко. Тук, в крепостта, през 1431 г. се ражда Влад Цепеш, историческата личност, която щеше да стане източник на вдъхновение за романа „Дракула" на ирландеца Брам Стокър, публикуван през 1897 г. Тази връзка с универсалната литература и с вампирската митология поставя Сигишоара в глобален културен контекст, свързвайки я с Великобритания и с целия англосаксонски свят. Крепостта е подлагана през цялата си история на многобройни обсади и нашествия, отразяващи големите европейски конфликти. През 1241 г., преди укрепяването на крепостта, татарите на Бату хан опустошиха Трансилвания, събитие, което парализира цяла Централна и Източна Европа. Изграждането на оградната стена започва през 1350 г., като отговор на нарастващата заплаха от Османската империя, която напредваше към сърцето на Европа. През XV век стените са издигнати с още 3-4 метра, а отбранителната система е допълнена с 14 кули и 4 bastиона, всяка кула принадлежаща на занаятчийска гилда — организационна система, подобна на тази в градовете от Ханзейската лига или в свободните градове на Швейцарската конфедерация. През XVII век Сигишоара е театър на конфликти, белязали историята на Централна Европа. През 1600 г. войските на Михай Витязул нападнаха крепостта, последвани от тези на хабсбургския генерал Джорджо Баста, които ограбиха града след плащане на откуп от 50 000 флорина. През 1603 г. Мойсей Секей, подкрепен от османците, обсади крепостта, а през 1605 г. войските на Щефан Бочкаи, през 1657 г. тези на Франц Редеи, а през 1662 г. тези на Янош Кемени се опитаха да завладеят града. Тези събития отразяват стратегическото положение на Сигишоара като bastион на християнството срещу османската експанзия, подобно на ролята, играна от Виена, Белград или други гранични крепости. Мажорен повратен момент в европейската история настъпва през 1630 г., когато Дърдь Ракоци I е избран за княз на Трансилвания в Сигишоара, последван от Франц Редеи през 1657 г. и Акач Барчай през 1658 г. Тези избори илюстрират политическото значение на крепостта в рамките на Трансилванското княжество, буферна държава между Османската империя и Хабсбургската монархия. Най-трагичната глава от новата история на крепостта представлява Битката при Сегешвар (известна също като Битката при Албещ или Fehéregyháza) от 31 юли 1849 г., по време на Унгарската революция от 1848 г. Революционната унгарска армия, водена от полския генерал Юзеф Бем, се сблъска на полето между Сигишоара и Албещ с руската царска армия, водена от генерал Александър фон Людерс, съюзена с австрийските войски на генерал Едуард Клам-Галас. Битката завърши с победата на руско-австрийската армия, а в този конфликт намери смъртта си, изглежда, унгарският национален поет Шандор Петofi, автор на химна „Nemzeti dal" („Песента на нацията"), който бил видян за последен път да влиза в боя. Паметник, издигнат през 1897 г. в Албещ, отбелязва тази трагедия, поставяйки Сигишоара в колективната памет на Европа като мястото, където замлъкна революционният глас на цяла нация. През 1849 г. градът е окупиран последователно от войските на генерал Форо, а след това от тези на Юзеф Бем, отразявайки политическия хаос на пост-наполеонова Европа. След Първата световна война, по силата на Трианонския договор (1920), Трансилвания, включително Сигишоара, преминава от Австро-Унгарската империя към Румънското кралство, затваряйки глава от над седем века принадлежност към унгарския и хабсбургски централноевропейски свят. ## Архитектурен шедьовър и художествено наследство Архитектурата на крепостта Сигишоара представлява забележителен синтез между късноготическата централноевропейска традиция, ренесансовите и барокови влияния, и местната специфика на трансилванските укрепени постройки. Градският ансамбъл е организиран на две нива: Горната крепост (*Oberstadt*), построена на платото на хълма и предназначена за обитаване и отбрана, и Долният град (*Unterstadt*), разположен в долината на Търнава Маре и предназначен за търговия и производство. Системата от укрепления е една от най-пълните и най-добре запазени в Югоизточна Европа. Оградната стена, с дължина 950 метра, е построена между XIV-XVII век, достигайки на места височина от 14 метра. Първоначално стената е имала само 4 метра височина, като по-късно е издигната като отговор на еволюцията на обсадната техника и появата на артилерията. Отбранителната система първоначално обхващаше 14 кули и 4 bastиона, от които днес се запазват 9 кули и 3 bastиона. Всяка кула принадлежеше на занаятчийска гилда, която отговаряше за поддръжката и отбраната ѝ — организационна система, срещана и в немски градове като Ротенбург об дер Таубер, Нюрнберг или Регенсбург, и отразяваща социалната и икономическа структура на средновековните европейски градове. Запазените кули включват: Кулата на шивачите (*Schneider Turm*), Кулата на обущарите (*Schuster Turm*), Кулата на ковачите (*Schmiede Turm*), Кулата на кожухарите (*Gerber Turm*), Кулата на месарите (*Fleischer Turm* — шестоъгълна), Кулата на кожарите (*Kürschner Turm*), Кулата на тенекеджиите (*Zinngießer Turm*), Кулата на въжарите (*Seiler Turm* — една от най-старите, датираща от XIII век) и Кулата на бижутерите. Всяка от тези кули представя отличителни архитектурни характеристики, от шестоъгълната форма на Кулата на месарите до четирите нива на Кулата на кожарите, възстановена след пожара от 1676 г. Най-впечатляващата постройка на крепостта е, без съмнение, Часовниковата кула (*Turnul cu Ceas* или *der Stundturm*), висока 64 метра, която представлява главния вход в Горната крепост. Изграждането на кулата започва в края на XIII век и е завършено през XIV век като проста портиерна кула с две горни нива. Стените в основата са с дебелина 2,35 метра, изработени от пясъчник и речен камък, с ъглите подсилени с базалтови плочи. През XVI век старият покрив е разрушен и са добавени две тухлени етажа, галерия и нов покрив. След големия пожар от 1676 г., който унищожи 624 къщи и 7 отбранителни кули, кулата е възстановена между март и септември 1677 г. от трима майстори пътешественици: Файт Грубер от Тирол, Филип Бонг от Залцбург и дърводелеца Валентин „чуждестранеца" (*der Ausländer*), за сумата от 650 флорина. Бароковият покрив днес, с пет малки кулички и луковични куполи (*Zwiebelhauben*), представлява шедьовър на трансилванската барокова архитектура, напомняйки на часовниковите кули в австрийски и баварски градове, като тези в Залцбург или Виена. Най-увлекателният елемент на Часовниковата кула е часовниковият механизъм със скулптирани фигури, уникален в Румъния и в целия регион. Първоначално, през 1648 г., дървеният механизъм е заменен с метален, а групите дървени статуетки от липа, представляващи дните от седмицата и свързаните с тях езически божества, са добавени същата година. Тези фигурки — които персонифицират дните от седмицата чрез езически божества като Диана, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера, Сатурн и Слънцето/Луната — излизат на всеки час, за да отбелязват преминаването на времето, предлагайки механично зрелище, което очарова посетителите от векове. Кулата е функционирала като седалище на публичната администрация до 1656 г., а от 1899 г. приютява Историческия музей на Сигишоара. Вътре в кулата посетителят може да разгледа музей, организиран на четири нива, който представя археологически колекции, занаятчийски инструменти и символи, средновековно обзавеждане, музикални инструменти, саксонска керамика от XIV-XX век, стари часовникови механизми и два механизма на кула с часовник, един дървен и един метален, Сигишоара имайки дълга традиция в тази област. Горният етаж предлага наблюдателна площадка с 360-градусова панорамна гледка към цялата крепост, долината на Търнава Маре и околните хълмове, като в миналото е бил наблюдателен пункт за откриване на пожари и насочване на пожарникарските екипи към деветте водоизточника в града. Над Горната крепост, на най-високата точка на Училищния хълм (*Schulberg*), се издига Църквата на хълма (*Biserica din Deal* или *Bergkirche*), най-важната религиозна постройка на Сигишоара и една от най-големите готически църкви в Трансилвания. Църквата е построена между 1429 и 1488 г. (с по-късни допълнения до 1525 г.), на мястото на предишна романска базилика, под патронажа на Свети Никола. Архитектурата е от типа *Hallenkirche* (зала-църква) в късноготически стил, с два нефа и два реда колони, характерна за немската архитектурна школа от XIV-XV век. Екстериорът е умишлено семпъл, лишен от богата украса, тъй като саксонските църкви е трябвало да бъдат и укрепления, а интериорът приютява изключителни художествени съкровища. Интериорът на Църквата на хълма подслонява фрагменти от стенописи от XIV-XVI век, считани за едни от най-ценните стенописни творби в Трансилвания. Тези стенописи, дело на няколко майстори на готическата и ренесансова живопис, включват изображения на Свети Георги, сражаващ се с дракона в три сцени, Архангел Михаил, претеглящ душа, Евангелист Матей, Покривалото на Вероника с образа на Исус, носен от двама ангели, Богородица и Страшният съд. Уникален стенопис, датиращ от 1488 г. и приписван на някой си Валентин (възможно кметът на града по това време), представя Светата Троица като същност с три лица, със Светия Дух, представен в женска форма — рядко и увлекателно теологическо изображение. Църквата запазва и единствената стара крипта в Трансилвания, 60 каменни саркофага, монументални дървени пейки с растителни и зооморфни мотиви, и олтар с четири дървени скулптури, представляващи четиримата евангелисти. Достъпът до Църквата на хълма се осъществява през Покритото стълбище (*Scara Acoperită* или *Scara Școlarilor*), дървен тунел със 175 стъпала, построен през 1642 г. (някои източници посочват 1662 г.), за да предпази учениците и учителите от Училището на хълма от лошите метеорологични условия по пътя към училището и църквата. Стълбището, с дървените си стени и таван, предлага уникално атмосферно преживяване, а в края му се отваря евангелското саксонско гробище, с вековни гробове, надписи на немски език и атмосфера на дълбок покой, с величествена панорама към долината на Търнава Маре. На Площада на крепостта (*Citadel Square*), търговския и социален център на средновековния град, се издигат бюргерски къщи с готическа, ренесансова и барокова архитектура. Сред тях се открояват Венецианската къща (*Casa Venețiană* или *Casa Verde*), построена през XVI век и реставрирана в венециански готически стил с трилистни прозорци, отразяваща търговските връзки на Сигишоара с Венецианската република и с Италия; Къщата с елена (*Casa cu Cerb*), с красив ренесансов портал; и Къщата на Влад Дракул, най-старата гражданска постройка от камък в града, датираща от XV век, с цилиндричен свод от речен камък на партера. Системата на гилдиите в Сигишоара заслужава специално внимание, представлявайки огледало на социално-икономическата организация на средновековните градове в цяла Европа. 19-те занаятчийски гилдии, чиито първи статути датират от 1376 г., са имали в основата си по-стари закони и обичаи, моделирани по тези от градовете на Свещената Римска империя. Гилдиите строго регламентираха качеството на продуктите, броя на наетите работници, набавянето на суровини и цените, осигурявайки баланс между конкуренция и сътрудничество. Конкуренцията между гилдиите от различни градове е била ожесточена: ако, например, ключарите от Брашов донасяха на панаира в Сигишоара „лоши ключалки и ключове", сигишоарските ключари имаха правото да ги конфискуват. Заможните занаятчии стигаха да имат представители в градския съвет, феномен, отразяващ социалното издигане на занаятчийската буржоазия, подобен на еволюциите в италиански градове като Флоренция или Венеция, или в ханзейски градове като Любек или Хамбург. Училището на хълма, споменато за първи път през 1522 г., е едно от най-старите училища в Трансилвания и едно от най-старите гимназии в Югоизточна Европа, отразяващо образователната традиция на саксонците, които високо ценяха знанието. Училището е посещавано от личности като Херман Оберт, пионер на космонавтиката, и е формирало поколения трансилвански интелектуалци. ## Легенди, личности и повратни моменти Сигишоара е натоварена с легенди и културни асоциации, които я свързват с европейската и световна история и митология. Най-известната от тях е връзката с Влад Цепеш (Влад III Дракула), войводата на Влашко, чийто баща Влад Дракул живял в изгнание в Сигишоара между 1431 и 1435 г. Според традицията, през този период в Сигишоара се е родил Влад Цепеш, в къщата, известна днес като „Къщата на Влад Дракул", разположена на улица „Тенекеджиите" № 1, между Площада на крепостта и Часовниковата кула. Тази къща, най-старата гражданска каменна структура на града, днес приютява ресторант в средновековен стил и малък музей на оръжията на горния етаж. Влад Цепеш станал владетел на Влашко в три отделни периода (1448, 1456–1462, 1476), а неговите брутални методи за наказание на враговете — особено набиването на кол — му донесли известност в цяла Европа през XV век. Немците от Нюрнберг и Виена публикуваха илюстрирани листовки (*Flugblätter*), представящи жестокостите на Влад, допринасяйки за формирането на ужасяващ образ на „Набивача на кол" в европейското съзнание. Повече от четири века по-късно, през 1897 г., ирландският писател Брам Стокър публикува романа „Дракула", вдъхновявайки се частично от разказите за Влад Цепеш и от името „Дракула" (син на дракона, производно от „Дракул", титлата на баща му, член на Ордена на дракона, учреден от крал Сигизмунд Люксембургски). Въпреки че Стокър никога не е посещавал Румъния, а връзката между Влад Цепеш и вампиризма е литературно изобретение, тази асоциация превърна Сигишоара в световна туристическа атракция, свързвайки града с Великобритания и с цялата англосаксонска култура. Друга личност от световен мащаб, свързана със Сигишоара, е Херман Оберт (1894–1989), считан за един от бащите основатели на ракетата и космонавтиката, наред с Константин Циолковски (Русия), Робърт Годард (Съединени щати) и Робърт Есно-Пелтери (Франция). Въпреки че се е родил в Сибиу, Оберт е посещавал началното училище и гимназия в Сигишоара, където завършил през 1912 г. През 1915 г., по време на Първата световна война, е разпределен като военен лекар в болница в Сигишоара (Segesvár), където намерил време да извършва експерименти относно безтегловността и да възобнови проектите си за ракети. През 1917 г. представил в пруското военно министерство проекта за ракета с течно гориво с обсег 290 км. Книгата му „Wege zur Raumschiffahrt" („Пътища към космоса") от 1929 г. спечелила първата международна награда за космонавтика, а докторската му дисертация, отхвърлена в Германия, е приета в Университета в Клуж през 1923 г. Оберт по-късно работил с Вернер фон Браун в Пенемюнде, допринасяйки за разработването на ракетата V-2, и продължил да работи в Швейцария, Италия и Съединените щати, където сътрудничил с НАСА. Паметник и възпоменателна плоча в Сигишоара почитат този син на града, който отворил пътя към изследването на космоса. Други забележителни личности включват Михаел фон Мелас (1729–1806), австрийски генерал, роден в Сигишоара, който победил Наполеон при Маренго през 1800 г., решаващ момент в наполеоновите войни; Йоханес Брамс, който посетил Сигишоара в рамките на концертно турне и свирил на органа на Църквата на хълма; и многобройни саксонски интелектуалци като хроникьора Георг Краус (1607–1679), чиито бележки са съществен източник за историята на XVII век в Трансилвания; филолога и фолклориста Йозеф Халтрих (1822–1886), събирач на саксонски народни легенди в стила на братя Грим; и лутеранския епископ Георг Даниел Тьойч (1817–1893). Повратният момент, белязал прехода на Сигишоара в модерната епоха, е Битката при Сегешвар от 1849 г. и предполагаемата смърт на поета Шандор Петofi, събитие, влязло в колективната памет на Европа като символ на жертвоприношението за свобода. След 1918 г., с обединението на Трансилвания с Румъния, Сигишоара познала период на културен разцвет, но и на дълбоки демографски трансформации, включително постепенното емигриране на саксонската общност към Германия, особено след 1989 г. ## Практически пътеводител за посещение и туристическото преживяване днес Посещението на крепостта Сигишоара е преживяване, което се развива в продължение на няколко часа, като се препоръчва отделянето на цял ден, за да може напълно да се наслади на средновековната атмосфера. Достъпът до Горната крепост е безплатен, крепостта е отворена непрекъснато, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, предлагайки възможност за разглеждане на павираните с калдъръм улици и възхищение от архитектурата на лунна светлина или при изгрев, когато мъглата се вдига над долината на Търнава Маре. За посещение на Часовниковата кула и Историческия музей, програмата за посещение за 2026 г. е следната: в летния период (15 май – 15 септември), от вторник до петък между 09:00 и 18:30, а в събота и неделя между 10:00 и 17:30; в зимния период (16 септември – 14 май), от вторник до неделя между 09:00 и 15:30. Актуализираните тарифи за 2026 г. са: 50 лея за възрастни и 15 лея за ученици и студенти за Часовниковата кула (Историческия музей), 20 лея/5 лея за Колекцията на средновековни оръжия, и 15 лея/4 лея за Камерата на мъченията, с комбиниран билет за всичките три обекта на цена от 70 лея. Църквата на хълма има входна такса от около 10 лея, като е отворена всеки ден между 10:00 и 18:00. Препоръчителният маршрут започва от Часовниковата кула, главния вход в крепостта, където може да се разгледа часовниковият механизъм и да се изкачи до наблюдателната площадка. Оттам се слиза към Площада на крепостта, където могат да се разгледат оцветените бюргерски къщи, Къщата на Влад Дракул и Венецианската къща. От Площада на крепостта се изкачва Покритото стълбище, 175-те дървени покрити стъпала, до Църквата на хълма и евангелското гробище. Препоръчва се носенето на удобни обувки без токчета, тъй като улиците са павирани с оригинален средновековен калдъръм, а стълбищата са стръмни. За пълноценно преживяване се препоръчва посещението през месец юли, когато се провежда Фестивалът „Средновековна Сигишоара" — най-старият и най-автентичен средновековен фестивал в Румъния. XXXI-то издание на фестивала през 2026 г. ще се проведе в периода 24–26 юли, под Високото покровителство на Нейно Величество Маргарета, Пазителка на Румънската корона. В продължение на три дни крепостта оживява с концерти, демонстрации на средновековни битки, музика, театър и средновековен танц, улични артисти и дейности за всички възрасти. Главната сцена е разположена на Площада на крепостта, а по улиците и на площада публиката среща рицари, дами, менестрели, барабанисти и други персонажи, които връщат крепостта към живот. Програмата включва Наемниците от Asserculis, Барабаниста на крепостта Сигишоара, Silentium — Пазачът на крепостта и неговата стража, Рицарите на Кодрите, Пилигримите, Госпожиците на Печат XXXI, Funny Art, Обединените гилдии и Компанията на дракона. Входът за фестивала е безплатен. Други културни събития включват Фестивала на блуса през февруари, Филмовия фестивал през юни, Фестивала ProEtnica през август (който чества етническото разнообразие на Румъния), Фестивала Academia Sighișoara, фестивала на духови оркестри през септември и Коледния панаир през декември. За настаняване съществуват многобройни опции в рамките на крепостта, от бутикови хотели в реставрирани исторически къщи до традиционни пансиони, предлагайки възможност наистина да се изпита животът в обитаема средновековна крепост. Препоръчва се резервацията предварително, особено в периода на средновековния фестивал. Сигишоара е разположена на около 90 км югоизточно от Сибиу и 100 км югозападно от Брашов, като е лесно достъпна с кола, влак или автобус. Най-близките летища са тези в Търгу Муреш (60 км) и Сибиу (90 км). Градът е също така идеална отправна точка за посещение на селата с укрепени църкви в Трансилвания, включени в наследството на ЮНЕСКО — Биертан, Вискри, Сасchiz, Прежмер, Кълник, Валеа Вийлор и Държиу — формирайки заедно изключителен културен кръг, който илюстрира разнообразието и богатството на трансилванското саксонско наследство. В заключение, Средновековната крепост Сигишоара представлява много повече от обикновен туристически обект: тя е отворен прозорец към миналото на Европа, място, където историята на Унгарското кралство, на Хабсбургската империя, на Османската империя, на Трансилвания и на Румъния се срещат и преплитат, където немската готическа архитектура диалогизира с православната и реформатска духовност, и където литературните легенди на англосаксонския свят имат корените си в историческа истина. За културния европейски посетител Сигишоара предлага дълбоко преживяване на повторно свързване с общите корени на европейската цивилизация, в автентична и вълнуваща обстановка, която остава в паметта на пътешественика дълго след като е напуснал стените на крепостта.