Делтата на Дунав и гора Летеа

Завладяващо въведение и универсална стойност

Там, където старият Дунав, след пътуване от 2860 километра през десет европейски нации и четири столици — Виена, Братислава, Будапеща и Белград — най-накрая намира своя покой, водите му се разливат в безкраен ветрилообразен лабиринт от канали, езера, тръстика и плаващи гори, давайки живот на най-младата земя на Европа: Делтата на Дунав. Тази земя, вписана през 1991 г. в Списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО, обявена за биосферен резерват в рамките на Програмата „Човек и биосфера" още през 1990 г. и призната за влажна зона от международно значение чрез Конвенцията от Рамсар, представлява не само най-голямата и най-добре запазена делта в Европа — втора по големина на континента след колосалната делта на Волга в Русия — но и истински жив музей на биоразнообразието, светилище, където времето сякаш е забравило да тече с бързината на модерния свят.

Разпростряла се на около 4340 квадратни километра на територията на Румъния и още 710 квадратни километра в Украйна, с обща площ над 5000 квадратни километра заедно с лагунния комплекс Разим-Синое, Делтата на Дунав е най-влажното и най-ниско място в цяла Европа, със средна надморска височина от само 31 сантиметра над морското равнище на Черно море и с 21% от повърхността си под това равнище. Тук Дунав непрекъснато настъпва към морето, печелейки годишно около четири метра нова суша, прясна земя, натоварена с наноси, която природата бавно завладява, превръщайки я в лабиринт от 1830 вида растения, над 2440 вида насекоми, 320 вида птици и 44 вида бозайници. Всички видове водни растения, познати в Европа, се намират в това уникално местообитание, а мигриращите птици, дошли от Сибир, от скандинавските страни или от Африка, намират тук жизнено важно спиране по своите трансконтинентални маршрути.

В сърцето на тази водна вселена, на пясъчния рид Летеа, се крие Гората Летеа — най-старият природен резерват в Румъния, защитен още от 1930 г. и обявен за природен резерват през 1938 г., уникална в Европа субтропична широколистна гора, където пясъчните дюни се преплитат с вековни дъбове, средиземноморски лиани и стада диви коне. Заедно Делтата на Дунав и Гората Летеа образуват една от най-зрелищните и най-добре запазени естествени екосистеми на континента, наследство не само на Румъния, но и на цяла Европа, място, където историята на империите се среща с тишината на недокоснатата природа.

Исторически корени и големи европейски връзки

Античността: Рим и Византия при устията на Дунав

Историята на Делтата на Дунав започва много преди първият камък на модерна Европа да бъде положен. Още от V век пр.н.е. Херодот от Халикарнас описва устията на река Истер — гръцкото име на Дунав — като тайнствена земя, заобиколена от води и непознати народи. По-късно римският историк Тацит споменава в „Германия" седмата устия на Дунав, която за разлика от шестте по-южни не достигала до морето, а се губела в блата, а географът Клавдий Птолемей изчислявал с математическа точност точката, в която северният ръкав се разделял на две разклонения. Тези антични разкази поставят Делтата в по-широк европейски контекст: дунавският лимес на Римската империя, простиращ се от Черно море до Бавария, бил гръбнакът на цивилизация, която в продължение на векове защитавала Европа от нашествията от изток.

След римското оттегляне регионът Добруджа — в който се намира и Делтата — попаднал в орбитата на Византийската империя, ставайки част от провинция Малка Скития и по-късно от темата Паристрион. Византийският император Константин Порфирогенет в своя трактат „De Administrando Imperio" от X век споменава за първи път името Селинас — устие, което днес отговаря на ръкава Сулина, наричан в античността Псевдостома. Византия поддържала тук укрепления и контролирала, доколкото силите ѝ позволявали, корабоплаването по Долен Дунав, в период, когато Константинопол бил центърът на християнския свят. Тези връзки с Византийската империя оставили дълбоки следи в топонимията, в архитектурата на крепостите по брега на реката и в колективната памет на жителите.

Генуезците и средиземноморската търговия

През XIV–XV век, когато византийската мощ отслабвала, италианските търговци — особено генуезците — поели контрола над търговията в Черно море. Те създали важни търговски пунктове в Килия и в Ликостомо, в близост до днешната устия Сулина, търгувайки със зърно, риба, сол и други стоки. Тяхното присъствие превърнало Делтата в средиземноморски търговски възел, свързващ Северна Европа с Изтока, в период, когато търговските пътища на Черно море били съществени за европейската икономика. Връзката с италианския свят, особено с Венеция и Генуа, донесла в региона архитектурни и търговски влияния, които се усещат и днес в структурата на рибарските села и в начина на живот на делтийските общности.

Османската империя и турските „хасмаци"

През 1484 г. султанът Баязид II завладял крепостта Килия, а цяла Добруджа, включително Делтата на Дунав, попаднала под властта на Османската империя за почти четири и половина века. Османският период бил белязан както от военни конфликти — честите руско-турски войни — така и от управление, оставило видими следи в местната култура. Красноречив пример е терминът „хасмак