Мемориал на жертвите на комунизма и съпротивата в Сигет (Мемориал Сигет)

Мемориал на жертвите на комунизма и съпротивата: Храм на европейската памет при портите на Марамуреш

В сърцето на северна Румъния, там където река Тиса разделя Европа от старото съветско пространство, от руините на бивша тюрма се издига едно от най-вълнуващите и най-важни места за запазване на паметта на континента. Мемориалът на жертвите на комунизма и съпротивата в Сигету Мармацией не е просто музей за болезненото минало на един народ, а европейско светилище на човешкото достойнство, точка, където историята на Румъния се преплита неразривно с големите трагедии и големите борби за свобода, белязали европейския XX век. Погледнат от перспективата на пътуване през паметта на Европа, Сигет представлява същественото звено, което допълва символичната триада на европейското съзнание: наред с Мемориала Аушвиц-Биркенау, свидетел на расовата омраза, и Мемориала на мира в Нормандия, отбелязващ победата над тоталитарната война, Мемориалът Сигет въплъщава борбата срещу класовата омраза и комунистическото идеологическо потисничество, като е признат от Съвета на Европа още от 1998 г. за едно от трите велики места за култивиране на европейската памет.

Това, което прави това място наистина уникално в европейския мемориален пейзаж, е фактът, че представлява първият музей в света, посветен изключително на жертвите на комунизма, открит още през 2000 г., в период, когато повечето бивши комунистически държави все още се колебаеха да погледнат в лицето собственото си минало. Инициативата принадлежи на писателката Ана Бландияна и нейния съпруг Ромул Русан, които превърнаха една нездравословна руина, бивша сталинистка политическа тюрма, в жива институция за изследвания, музеография и гражданско образование. Днес Мемориалът Сигет притежава Марката на европейското наследство, връчена през 2017 г., и привлича годишно брой посетители, надвишаващ двойно населението на града, превръщайки се в истинско поклонение на европейското съзнание за историци, артисти, политици и пътешественици от целия свят.

Исторически корени и големи европейски връзки

Австро-унгарска тюрма на границата на империите

Сградата, в която днес се помещава Мемориалът, произхожда от период на дълбоки политически трансформации в Централна Европа. Построена между 1896 и 1897 г. от австро-унгарските власти, в разгара на епохата на „Първото унгарско хилядолетие", отбелязвано с пищност от Дуалистичната монархия, тюрмата в Сигет е част от разширена мрежа от модерни penitenциарни учреждения, издигнати в цяла Трансилвания под унгарско управление. Сградата, реализирана в същия стил и със същите функции като penitenциарните в Сату Маре, Орадя, Арад, Аюд или Гкерла, следваше австрийския модел от епохата, който предвиждаше разполагане на тюрмите в близост до съдилищата, за да се улесни транспортът на затворниците. Нейната архитектура, във формата на буквата Т, се разгръщаше на три нива и обхващаше 108 килии, от които 36 индивидуални, а останалите за четири до шест души, построена от тухли и стоманобетон, с масивни врати от смърчово дърво и дебели шестметрови стени, снабдени с наблюдателни кули.

Това австро-унгарско основание поставя Мемориала Сигет в по-широк европейски контекст, този на penitenциарната система на Хабсбургската империя, чиито принципи на организация и социален контрол влияеха върху цяла Централна Европа в края на XIX век. В продължение на повече от две десетилетия, до 1918 г., тюрмата функционираше като penitenциар за общо престъпление за осъдени на наказания от шест месеца до две години. По време на Първата световна война тя подслоняваше разнообразни политически затворници, от полски революционери и свещеници от националните църкви до дезертьори от унгарската армия, отразявайки геополитическата сложност на гранична зона, където империите се срещаха и сблъскваха.

От Холокоста към ГУЛАГ: Сигет, град на европейските трагедии

След Великото обединение от 1918 г. Сигет станал част от Велика Румъния, а тюрмата продължила да функционира като граждански penitenциар. Но историята на града щяла да бъде дълбоко белязана от събитията от Втората световна война и трагедията на Холокоста. През август 1940 г., чрез Виенския диктат, арбитриран от нацистка Германия и фашистка Италия, Северна Трансилвания, включително Сигет, бил отново присъединен към Унгария на Хорти. В този период еврейското население на града, което представляваше значителна част от местната общност, било подложено на систематични антисемитски мерки. През април-май 1944 г. унгарските власти, под натиска на нацистка Германия, организирали две гета в града и депортирали приблизително 13 000 евреи от Сигет и околностите към лагера за унищожение Аушвиц-Биркенау. Сред оцелелите се нареждали Ели Визел, бъдещ лауреат на Нобеловата награда за мир през 1986 г., и лекарката Гизела Перл. Тази трагедия поставя Сигет на картата на европейската памет за Холокоста, наред с големите градове-свидетели на Източна Европа, а родният дом на Ели Визел, превърнат в музей, допълва днес мемориалния пейзаж на града.

След освобождението от унгарската окупация и установяването на комунистическия режим в Румъния, подкрепен от Червената армия, тюрмата в Сигет претърпяла нова трагична метаморфоза. Започвайки от август 1948 г., тя станала място за задържане на опоненти на новия режим. Първите политически затворници били 18 ученици от лицея „Драгош Вода", обвинени, че са протестирали срещу комунистическия режим, последвани от студенти и марамурешки селяни, противопоставящи се на колективизацията и задължителните квоти за селскостопанска продукция. Но историческият повратен момент бил нощта на 5 срещу 6 май 1950 г., когато в координирана операция на Секуритате с 228 агенти, разпределени в 38 екипа, над сто висши длъжностни лица от цялата страна били докарани в penitenциара Сигет. Сред тях се нареждали бивши министри, академици, икономисти, военни, историци, журналисти и политици, някои осъдени на тежки наказания, други затворени без какъвто и да е процес, чрез дискреционни административни решения. В следващите месеци, през октомври-ноември 1950 г., били докарани и 45-50 епископи и свещеници гръкокатолици и римокатолици, арестувани за отказа си да се обърнат към православието.

Изборът на Сигет като място за задържане на политическите, интелектуалните и религиозните елити на междувоенна Румъния не бил случаен. Разположен само на няколко километра от бившата граница със Съветския съюз, в изолирана и труднодостъпна зона, градът предлагал идеални условия за пълната изолация на затворниците. Историците смятат, че в случай на антикомунистическо въстание затворниците можели бързо да бъдат прехвърлени през границата в СССР. Между 1950 и 1955 г. приблизително 200 политически затворници преминали през тюрмата в Сигет, а 54 от тях починали в задържане, жертви на режим на систематично унищожение, основан на глад, студ, нелекувани болести, унижение и пълна изолация.

От руината на забравата към европейското признание

След 1955 г., в резултат на Женевската конвенция и приемането на Народна република Румъния в Организацията на обединените нации, настъпило частично помилване. Някои затворници били освободени, други прехвърлени в други penitenциари или поставени под задължително местожителство. Тюрмата се върнала към статута на penitenциар за общо престъпление, макар че политически затворници все още се появявали спорадично, особено „в транзит" към психиатричната болница в местността. През 1977 г. penitenциарът бил окончателно изведен от експлоатация и влязъл в процес на ускорено разграждане, използван спорадично като склад за сол, зеленчуци и гуми.

Възраждането на това място като пространство на паметта било визионерското дело на поетесата Ана Бландияна, председател на Гражданския алианс, която на 30 януари 1993 г., в рамките на конференция за правата на човека в Страсбург, представила пред Съвета на Европа проекта за Мемориал на жертвите на комунизма. След две експертни делегации, посетили Сигет, Съветът на Европа изготвил през 1995 г. проучвателен доклад и поел Мемориала под своя егида. През април 1994 г. била учредена Фондация „Гражданска академия", която поела руината на бившата тюрма, а работите по рехабилитация и благоустрояване продължили до 2000 г. На 12 юни 1997 г., чрез специален закон, Румънският парламент обявил Мемориала за „ансамбл от национален интерес".

Европейското признание дошло през октомври 1998 г., когато Съветът на Европа номинирал Мемориала в Сигет сред първите три места за култивиране на европейската памет, наред с Мемориала в Аушвиц и Мемориала на мира в Нормандия. Тази символична триада комеморира трите форми на историческата омраза, опустошили континента: расовата омраза (Аушвиц), класовата омраза (Сигет) и войната (Нормандия). През 2017 г. Мемориалът Сигет получил Марката на европейското наследство, отличие, връчвано от Европейския съюз на места с голямо символично значение за историята и културата на Европа, признавайки по този начин, че травмата, преживяна от народите на Източна Европа под комунистическите режими, представлява неразделна част от общото европейско наследство.

Архитектурен шедьовър и художествено наследство

Архитектурата на задържането, превърната в архитектура на паметта

Сградата на Мемориала запазва оригиналната структура на австро-унгарския penitenциар от 1897 г.: Т-образна конструкция, развита на партер и два етажа, с масивни шестметрови стени и наблюдателни кули. Работите по рехабилитация, извършени между 1994 и 2000 г., трябвало да се справят с огромно предизвикателство: столетната сграда била в руини и пълна с влага, изисквайки възстановяване на основите, изолациите и покрива. Вътрешните стени, които били пребоядисвани многократно през годините и вече не запазвали следи от периода на 50-те години, били варосани в бяло, създавайки по този начин неутрален фон за излагането на историята.

Всяка от 108-те килии на бившата тюрма била превърната в музейна зала, организирани в хронологичен ред, представящ еволюцията на тоталитарната комунистическа система в Румъния и Източна Европа. Това архитектурно преобразуване представлява дълбоко символичен акт: затворническото пространство, замислено за изолация и наказание, става открито пространство за образование и размисъл. Посетителят изминава същия маршрут, по който минавали затворниците, влизайки в килии, които сега приемат фотографии, документи, лични вещи и свидетелства, пресъздавайки атмосферата на потисничеството, но и човешката устойчивост пред него.

Пространство за събиране и молитва: съвременен шедьовър

В един от вътрешните дворове на бившата тюрма се намира може би най-вълнуващото архитектурно постижение на Мемориала: Пространството за събиране и молитва, проектирано от архитекта Раду Mihăilescu. Творбата спечелила международен конкурс, в който участвали 50 архитекти и артисти, обявен през 1996 г., с тема фраза, присъстваща във всички мемоари на затворниците: „Нямаше да издържа, ако не вярвах в Бога". Архитектурата гениално съчетава античния стил с модерна визия, внушавайки едновременно гръцкия толос и раннохристиянската катакомба, извиквайки в същото време византийската традиция на свещените подземни пространства.

Пространството се състои от рампа за слизане, която води до подземно място, където стените от опушен андезит приемат гравирани имената на почти осем хиляди починали в румънските тюрми, лагери и места за депортация. Операцията по събиране на тези имена отнела десет години работа в рамките на Международния център за изследвания на комунизма, а цифрата е далеч от покриване на истинския мащаб на потисничеството. Повечето имена били установени от историка Чичероне Йоницою и от Евген Сахан, и двамата историци по призвание и бивши политически затворници. Разходите за проектиране и изграждане на това пространство били поети от Мишу Кърчог, британски бизнесмен от румънски произход, който остава и до днес главен дарител на Мемориала.

Художествено наследство: творби, които дишат страдание и надежда

Мемориалът Сигет се отличава с впечатляваща колекция от произведения на изобразителното изкуство, дарени от румънски и международни артисти, които допълват научното измерение на музея с емоционалното и естетическото. Идеята да се отбележи естетически разгръщането на над 50-те зали на музея се родила от нуждата да се добави към историческото съдържание внушението за страданието, породено от потисничеството, и емоцията пред насилието и абсурдността на злото.

Сред най-ценните творби се нареждат гоблените и скулптурите на Камилиян Деметреску, румънски артист, установен в Италия, чиито две мащабни скулптури, озаглавени „Почит към политическия затворник", една с подзаглавие „Възкресение", придават на атмосферата драматични и възвишени черти. Деметреску, който през 80-те години бил поддръжник на европейското движение, довело до падането на Берлинската стена, създал творби с дълбоко християнско вдъхновение, които смятал за духовна терапия за европейския човек. Неговите библейско-философски гоблени украсяват дори и аудиенцната зала на Светия престол във Ватикана.

Друга референтна творба е триптихът „Реквием" на Виктор Купша, посветен на жертвите на комунизма от всички страни, където комунизмът упражнявал властта си, разположен в приемната зала на посетителите в Гробището на бедните. Релефът „Видян в падане" на Петер Якоби, австрийски артист, автор на референтни творби, посветени на европейската памет, е разположен в Залата на картите, внушавайки чрез изкривяването на зрителното поле момента на неволно, случайно падане, метафора на човешкото срутване под идеологическия терор.

Скулптурната група „Шествието на жертвените", реализирана от скулптора Аурел И. Влад, станала една от емблемите на музея. Представена първоначално през 1997 г. в дърво и излята през следващата година в бронз, творбата представлява осемнадесет човешки силуети, маршируващи към стена, която затваря хоризонта им, така както комунизмът затвори живота на милиони хора. Разположена в друг вътрешен двор на бившата тюрма, това произведение с голям мащаб по размери и душевен размах поразява със своята универсална символична сила.

Колекцията се допълва от гоблена „Свобода, обичаме те" на Щербана Драгоеску, картината „Възкресение" на Кристиан Парашив, и бронзовата скулптура „Черно море", посветена от Овидиу Майтек на историка Георге И. Брътиану. Всички тези творби, дарени от авторите, поразяват със символиката на приетата жертва, която ги характеризира, придавайки на Мемориала специална личност сред музеите по история в света.

Гробището на бедните: некропол на тези без гроб

На 2,5 километра от музея, при изхода на града към Сату Маре, се намира Гробището на бедните, последен съществен компонент на Мемориала. Тук, според преданията от онова време, били тайно погребвани, през нощта, 54-те починали от политическата тюрма. Комунистическите власти не съставяли смъртни актове, а телата били хвърляни в анонимни ями, без ковчег, без свещеник и без име, от затворниците за общо престъпление. Смъртта била регистрирана в доклад, подписан от лекаря и от командира на тюрмата, а смъртните свидетелства били издавани едва през 1957 г., поставяни в личните досиета на затворниците, без да бъдат изпращани на семействата.

През 1999 г. Фондация „Гражданска академия" замислила ландшафтен проект за отбелязване на жертвоприношението на тези жертви. На площ от 14 500 квадратни метра на гробището бил начертан контур на Румъния. Извън контура били засадени фиданки, главно иглолистни — хвойна, смрика, ела и смърч, — които чрез растежа си ще станат растителен амфитеатър, в чиято вътрешност „страната" ще остане като открита поляна. На мястото от картата, съответстващо на град Сигет, смятан за епицентър на потисничеството, бил издигнат олтар-кенотаф. Дълбоката идея на този проект е, че отечеството държи мъчениците си в прегръдките си и ги оплаква чрез повтарящите се поколения на растителността. От гледна площадка, разположена на високо място, на брега на Тиса — която е сегашната граница с Украйна — посетителите могат да видят този символичен чертеж на страната, все по-ясно очертаващ се с напредването на природата в завършването на проекта. Освен централния олтар, ансамбълът включва и няколко десетки андезитни плочи, върху които са издълбани имена на загинали румънски граждани при депортацията в Съветския съюз, допълвайки имената на починалите в тюрми и лагери.

Легенди, личности и повратни моменти

Елитът на междувоенна Румъния: Пантеон на съпротивата

През студените стени на тюрмата в Сигет преминали и умирали едни от най-изтъкнатите фигури на междувоенна Румъния, хора, допринесли за основаването на модерната румънска държава, за европейската култура и за съпротивата срещу тоталитаризма. Сред 54-те починали в задържане личности като Юлиу Маниу, председател на Националната селска партия и три пъти министър-председател на Румъния, представляват върховния символ на демократичната съпротива. Доктор по право, архитект на Великото обединение от 1918 г., Маниу бил на почти 75 години, когато бил арестуван, и починал в тюрмата Сигет на 5 февруари 1953 г., след години на физическо и морално страдание.

Наред с него историкът Георге И. Брътиану, бивш министър и член на Румънската академия, починал на 24 април 1953 г., само няколко дни след смъртта на Маниу. Семейство Брътиану платило тежък данък на комунистическия режим, както чрез Константин И.К. Брътиану, председател на Националната либерална партия, така и чрез Георге, и двамата починали в задържане. Други изтъкнати мъченици включват Константин Арджетояну, лекар, завършил право и литература, бивш министър на правосъдието, финансите и вътрешните работи; Себастиан Борнемиса, философ и журналист, бивш кмет на Клуж; Михаил Манойлеску, икономист с международна известност, професор в Политехниката в Букурещ и бивш управител на Националната банка; и Даниел Чугуряну, бесарабски водач, един от промоторите на Обединението на Бесарабия с Румъния, доктор по медицина, депутат в Съвета на страната в Кишинев и председател на Министерския съвет на Демократична република Молдова в момента на Обединението от 1918 г.

Религиозното измерение на потисничеството е илюстрирано от присъствието на многобройни епископи и свещеници. Гръкокатолическият епископ Йоан Сучиу от Орадя, апостолически администратор на Митрополията от Блаж, епископ Тит-Ливиу Кинезу, епископ Траян Валериу Френциу от Лугош и Орадя, римокатолическият епископ Антон Дуркович от Яш, както и гръкокатолическият каноник Августин Маджар, генерален викарий на Орадската епархия, починали в тюрма за отказа си да се подчинят на натиска за обръщане към православието. Те представляват мъчениците на Униатските църкви с Рим, чиято духовна устойчивост останала символ на религиозната свобода пред държавния комунистически атеизъм.

Сред затворниците, оцелели и могли по-късно да свидетелстват, се нареждали Арон Мартон, римокатолически епископ на Алба Юлия, и Александър Тодя, протопоп от Регин, по-късно архиепископ и кардинал, които носели в душата и в тялото си спомена за тази тюрма до края на живота си. Техните свидетелства, наред с тези на други оцелели като Чичероне Йоницою или Евген Сахан, легнали в основата на историческите изследвания, документирали комунистическия терор.

Легендите на мястото: унижението като програма за унищожение

Мемуарите на оцелелите и архивните документи рисуват картина на нечовешките условия в тюрмата Сигет. Затворниците били държани в нездравословни условия, хранени оскъдно, възпрепятствани да лягат през деня на леглата в килиите, без отопление. Нямали право да гледат през прозореца, а тези, които не се подчинявали, били наказвани да стоят в „черната" и „шура", килии от типа на карцер без светлина. Накрая на прозорците били поставени капаци, така че можело да се вижда само небето. Унижението и подигравката били част от систематичната програма за физическо и психическо унищожение.

Една потресаваща легенда разказва за начина, по който били погребвани починалите: през нощта, в тишина, от затворниците за общо престъпление, в анонимни ями в Гробището на бедните или на територията на болницата. Не се използвали ковчези от 1951 г., поради липса на дърво. Смъртните свидетелства били съставяни по-късно, а семействата уведомявани произволно, без да получат телата или да узнаят мястото на погребване. Тази „смърт без име" представлявала последното унижение, наложено на жертвите, изтриване на идентичността, което характеризирало тоталитарните режими.

Ана Бландияна и Ромул Русан: архитекти на паметта

Централна фигура в превръщането на тюрмата в Мемориал е Ана Бландияна, поетеса с международна известност, антикомунистическа дисидентка и председател на Гражданския алианс. Тя имала визията да превърне руината на бившата тюрма в място на паметта, представяйки проекта пред Съвета на Европа през 1993 г. Заедно със съпруга си, писателя Ромул Русан, основала Международния център за изследвания на комунизма и Фондация „Гражданска академия", институции, направили възможно строгото научно изследване на комунистическия период и създаването на музея. Тяхната визия, изразена във фразата „Когато правосъдието не успява да бъде форма на памет, самата памет може да бъде форма на правосъдие", станала девиз на цялото мемориално начинание в Сигет.

Практически пътеводител за посещение и опита на днешния турист

Как се стига и програма за посещение

Мемориалът на жертвите на комунизма и съпротивата се намира в центъра на град Сигету Мармацией, на улица „Корнелиу Копосу" № 4, на кръстовището между болезнената история и живото настояще на град, разположен на сливането на реките Изa и Тиса, на границата с Украйна. Градът е историческата столица на Марамуреш и може да се достигне с кола от Бая Маре (приблизително 70 км), от Сату Маре (100 км) или от Клуж-Напока. Съществуват редовни железопътни връзки, а гарата в Сигет е отправна точка за изследване на Долината на Изa и селата с дървени църкви от наследството на ЮНЕСКО.

За 2026 г. програмата за посещение е следната: през летния период, между 15 април и 14 октомври, Мемориалът е отворен всеки ден между 9:30 и 18:30 часа, като последното влизане е позволено 30 минути преди затваряне. През зимния сезон, между 15 октомври и 14 април, програмата е от вторник до неделя, между 9:30 и 16:30 часа, със затваряне в понеделник. Средната препоръчителна продължителност за пълно посещение е приблизително два часа, но за внимателно разглеждане на всички зали, посещение на Пространството за събиране и молитва, Шествието на жертвените и Гробището на бедните, намиращо се на 2,5 км разстояние, се препоръчва отделянето на половин ден.

Входните такси са достъпни и могат да се проверят на касата на музея или на официалния сайт. Съществуват намалени тарифи за деца, ученици, студенти и пенсионери, а организираните групи се ползват с отстъпки. Входът за Гробището на бедните е включен в билета от музея. Безплатен паркинг е на разположение на посетителите на улица „Георге Шинкай", перпендикулярна на улица „Корнелиу Копосу", точно зад музея.

Опитът на посетителя: пътешествие през европейската история

Посещението на Мемориала Сигет е дълбоко емоционален и образователен опит, който започва още с влизането в сградата на бившата тюрма. Първото въздействие е архитектурно: дебелите стени, тъмните цветове, масивните дървени врати и потискащата атмосфера пресъздават мигновено усещането за пленничество. Всяка килия става музейна зала, която представя в хронологичен ред етапите на установяване и консолидиране на комунистическия режим в Румъния, но и по-широкия европейски контекст на Студената война, Желязната завеса и потисничеството в целия съветски блок.

Музеографският маршрут обхваща над 50 тематични зали, организирани на три нива, които третират теми като: установяването на комунизма в Румъния, колективизацията на земеделието, потискането на въоръжената съпротива в планините, преследването на Униатските църкви с Рим, политическите тюрми, лагерите за принудителен труд, депортацията в СССР и културната съпротива. Експозициите включват архивни фотографии, оригинални документи, лични вещи на затворниците, реконструкции на килии за разпити на Секуритате и видео свидетелства на оцелели. Специално внимание е отделено на забележителните личности, със зали, посветени на Юлиу Маниу, Георге И. Брътиану, епископите мъченици и интелектуалната съпротива.

След преминаване през вътрешните зали посетителят достига до вътрешните дворове, където се намират две от най-впечатляващите произведения на изкуството: Пространството за събиране и молитва, с рампата си, която слиза към подземно светилище, гравирано с хиляди имена, и Шествието на жертвените, осемнадесетте бронзови фигури, които напредват към сляпа стена. Тези пространства канят към тишина, медитация и събиране, предлагайки силен емоционален контраст с историческата суматоха на изложбените зали.

Посещението завършва за мнозина в Гробището на бедните, на 2,5 километра от музея. Тук, в тишината на поляна, заобиколена от гора, се разгръща символичният пейзаж на Румъния, начертан в растителност, с олтара-кенотаф в центъра на „страната" и с триптиха „Реквием" на Виктор Купша, бдящ при входа. Гледната площадка от брега на Тиса, която предлага общ поглед върху целия ансамбъл, е разположена точно на границата с Украйна, символ на факта, че паметта за комунистическото потисничество преминава границите и е споделена от всички народи на Източна Европа.

Европейски контекст на посещението: Марамуреш и паметта на континента

Посещението на Мемориала Сигет се интегрира органично в по-широк маршрут за откриване на европейското наследство в северна Румъния. Сигету Мармацией е заобиколен от селата на Марамуреш, където се намират осем дървени църкви, включени в световното наследство на ЮНЕСКО, с високите им кули и специфичната готическа архитектура. Само на няколко километра се намира Мемориалът на Холокоста в Сигет и родният дом на Ели Визел, допълвайки по този начин образа на град, преживял както трагедията на нацистките депортации, така и тази на комунистическото потисничество.

За европейския пътешественик Сигет предлага уникална перспектива върху начина, по който историята на XX век е преживяна в периферията на империите, в гранична зона, където границите се променяли няколко пъти между 1918, 1940, 1944 и 1947 г. Тук, в най-северната част на Румъния, на брега на Тиса, която някога е била границата между свободния свят и съветския свят, Мемориалът Сигет свидетелства за факта, че паметта за страданието не познава граници и че борбата за човешкото достойнство е универсална.

Всяка година, започвайки от 1998 г., Мемориалът организира Лятната школа в Сигет, в която участват ученици и учители по история от Румъния и от други европейски страни, превръщайки това място в жив център за гражданско образование и междукултурен диалог. Освен това, на деня на Възнесение Господне, Мемориалът става място за поклонение за бивши политически затворници, техните семейства и потомци, които идват да комеморират паметта на починалите.

Мемориалът на жертвите на комунизма и съпротивата в Сигет не е просто музей, а храм на европейската памет, място, където болезненото минало на един народ се превръща в универсален урок за човешкото достойнство, свобода и устойчивост пред тоталитаризма. За всеки пътешественик, който желае да разбере Европа на XX век в нейната дълбочина, посещението в Сигет е съществено, необходимо поклонение през нашата обща история.