Солна мина Турда

Подземна катедрала в сърцето на Европа: Солна мина Турда, шедьовърът от сол на Трансилвания

В дълбините на трансилванската земя, на 120 метра под град Турда, се простира едно от най-впечатляващите постижения на човешкото инженерство в цяла Европа: Солна мина Турда. Тук, където в продължение на две хилядолетия хората са издълбавали в солта подземни катедрали с главозамайващи размери, историята на Европа се отразява в солен кристал. Тази мина не е само индустриален паметник на миналото, а живо, уникално в света място, където римското наследство, амбициите на династията на Хабсбургите, централноевропейската минна традиция и съвременната туристическа иновация се срещат в подземен спектакъл без равен. Класирана от Business Insider като най-красивото подземно място в света, включена в Зеления пътеводител на Мишлен с две звезди — единствената солна мина в Румъния с това отличие — и призната от CNN за номер едно в света на подземните атракции, Солна мина Турда представлява мост между имперското минало на Европа и бъдещето на европейския културен туризъм.

Древни корени: От римските легиони до Европейския път на солта

Историята на Солна мина Турда започва много преди раждането на модерна Европа, в период, когато Римската империя разпростираше своето господство до сърцето на Дакия. Античният град Потайса — римското име на днешна Турда — представляваше една от най-важните стратегически точки на провинция Дакия, а солните ресурси в района са били систематично експлоатирани още от II век сл. Хр. Сигурни археологически доказателства свидетелстват за експлоатацията на сол при Дургъу-Турда от предримския период (50 г. пр. Хр.–106 г. сл. Хр.), а след завладяването на Дакия от Траян през 106 г., Потайса става жизненоважен център на римската администрация. Римският каструм Потайса, построен през 168 г. при император Марк Аврелий и седалище на V Македонски легион, е бдял над солните експлоатации, като е най-големият военен каструм в цяла римска Дакия и един от най-добре запазените в Европа. Римляните са извличали солта в пирамидални камери с дълбочина 17–34 метра, работейки на повърхността в четириъгълни ями до 12–15 метра, след което са изоставяли разкопките, които се превръщали в солени езера.

След а urelianското оттегляне през 274 г., експлоатацията на солта навлиза в период на мистерия, докато през 1075 г. унгарската канцелария издава първия известен документ, споменаващ митото на солните ями от Турда (Торда) на място край река Ариеш, наречено Араньош (Aureus на латински). Този документ бележи влизането на Трансилвания в орбитата на Унгарското кралство, а солта бързо става вторият източник на приходи за кралската хазна, след златото. През 1271 г. унгарският крал дарява на капитула на Трансилванската епископия „солните ями от Дургъу-Турда", а през XV–XVIII век, под унгарско владичество, при Дургъу се отварят четири подземни стръмни ями: Мина Каталин, Мина Хоризонт (Дургъул Маре), Мина Фелшьо-Акна (Окна Маре) и Мина Йосиф. Тези експлоатации се вписват в по-широка европейска мрежа на търговията със сол, която свързваше Трансилвания с големите търговски пътища на Централна Европа. Солта от Турда е транспортирана с волски коли до кей в Миръслъу, откъдето е натоварвана на салове по река Муреш към Алба Юлия — маршрут, който е част от обширната система на „Пътищата на солта" (Salt Roads), успоредна с Вия Салария в римска Италия, с Алте Залцщрасе в северна Германия (свързваща Люнебург с Любек и Ханзейската лига) и с пътищата на солта във Франция и Полша. Така Солна мина Турда се намира в продължение на хилядолетна европейска традиция на експлоатация и търговия с „бялото злато", която е оформила икономиките, градовете и дори националните идентичности на континента.

Епохата на Хабсбургите: Имперска архитектура под земята

Повратният момент в историята на Солна мина Турда настъпва в края на XVII век, когато установяването на хабсбургската власт в Трансилвания трансформира радикално експлоатацията на солта. Австрийските императори, осъзнаващи стратегическата стойност на солта — „солта може лесно да замени прочутото злато на тази страна", както пише един съвременник — поемат прякото управление на солната мина и откриват епоха на техническо развитие без прецедент. Започвайки от втората половина на XVII век и до XIX век, под австрийско и след това австро-унгарско господство, се отварят пет нови подземни ями, всяка носеща името на член на имперската династия: Мина Терезия (основана през 1690 г., първоначално по Света Тереза от Авила, по-късно преименувана в чест на императрица Мария Терезия, 1717–1780), Мина Антон (по Свети Антон от Падуа), Мина Кожокняна, Мина Рудолф (1864–1932, наречена на престолонаследника принц Рудолф, син на император Франц Йосиф I) и Мина Гизела (1857, наречена на принцеса Гизела, дъщеря на Франц Йосиф).

Този период бележи технологичния скок към модерността. Между 1853 и 1870 г. е прокопана Галерия Франц Йосиф, тунел за достъп с дължина 917 метра (от които 526 метра в безплодни скали и 391 метра в солния масив), наречен в чест на император Франц Йосиф I (1830–1916), последният велик княз на Трансилвания. На лявата стена на галерията се запазва акростих, инкрустиран по време на прокопаването: „K. F. J. Fü. Sb." (König Franz Josef Fürst von Siebenbürgen — Крал Франц Йосиф, княз на Трансилвания). Галерията революционизира транспорта на солта, намалявайки разходите и позволявайки по-ефективна експлоатация на залежите. Мина Терезия, първата камбановидна яма, отворена под австрийско управление, е последвана от Мина Антон и Мина Кожокняна (и двете камбановидни), след това от Мините Рудолф и Гизела с модерен трапецовиден профил. Тези инженерни постижения се вписват в по-широкия контекст на европейската индустриална революция, сравним с големите солни експлоатации на времето: Wieliczka в Полша (в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО от 1978 г.), Халщат в Австрия (най-старото минно селище в света, наследство на ЮНЕСКО), Берхтесгаден в Бавария или Халайн в провинция Залцбург.

През 1767 г. йезуитският минералог Йохан Фридвалски описва ямите от Турда като „достойни за най-голямо възхищение и любопитство, толкова прочути, че почти нямат равен в целия изток". Той отбелязва, че Горната яма има диаметър 85 метра и височина 104 метра, издълбана от 87 солокопача (fossores), подпомагани от 18 доброволци. Йозефинската карта от периода 1769–1773 г. — част от първото систематично военно топографско заснемане на Европа, извършено по заповед на император Йосиф II — регистрира петте активни ями от Турда. Този период представлява апогеят на Солна мина Турда като имперско предприятие, а княжеските имена на мините отразяват дълбоките династични връзки между Трансилвания и центъра на властта във Виена, в епоха, когато Хабсбургската монархия консолидира своето господство над Централна и Югоизточна Европа.

Една увлекателна глава от този период представлява участието на семейството Фугер, най-мощната банкова династия в Европа по време на Ренесанса, със седалище в Аугсбург. Крал Фердинанд I Хабсбург предоставя на семейството Фугер правата върху солните мини от Турда, свързвайки така трансилванската солна мина с финансовата и търговска мрежа, контролираща европейската търговия с благородни метали и стоки. Тази връзка илюстрира стратегическата роля на солта в ранната европейска икономика, когато контролът над солните мини се равняваше на политическа и финансова мощ.

Архитектурен шедьовър: Солни катедрали и уникална минна технология

Солна мина Турда представлява истински жив музей на европейската архитектура и минно инженерство, запазвайки на първоначалното си място уникални за континента машини и структури. Всяка мина има своя отделна архитектурна индивидуалност, отразяваща еволюцията на техниките на експлоатация през вековете.

Мина Терезия, най-старата от посетяемите, е камбановидна камера с колосални размери: 90 метра височина, 87 метра диаметър в основата и 112 метра дълбочина от устието на кладенците до огнището. На северната стена се простира зрелищен водопад от сол, образуван чрез отлагането на сол от солния разтвор, който се стича от горните галерии. В центъра на камерата се простира подземно езеро от наситена солена вода — със соленост осем пъти по-висока от тази на Адриатическо море — дълбоко до 6–8 метра, което покрива приблизително 80% от повърхността на огнището. В средата на езерото остров, образуван от остатъчна сол, отложена след 1880 г. (годината на прекратяване на експлоатацията в тази камера), допълва сюрреалистичния пейзаж. Солните сталактити, някои достигащи 3 метра дължина, и кристалните ефлоресценции създават пейзаж с особена красота, „бял ад", който напомня на карстовите пещери, но е изцяло дело на човешката ръка.

Мина Рудолф, отворена през 1864 г. и затворена през 1932 г. (като последната мина, в която е добивана сол в Турда), има модерен трапецовиден профил: 80 метра дължина, 50 метра ширина и 42 метра дълбочина. На нейните стени, на всяко от 13-те „етажа" или нива на експлоатация, са отбелязани годините, в които всяко ниво е отворено, предлагайки визуална хронология на технологичния прогрес. Тук се намират средновековни и модерни минни машини, уникални в Европа: крива (гепелът), рудиментарна машина за повдигане на блокове сол, задвижвана от конска сила, датираща от 1881 г. и заменила по-малка инсталация от 1864 г. — единствената машина от този вид, запазена на първоначалното си място от всички солни мини в Румъния и вероятно в Европа. По същия начин се запазват ковачницата и мелницата за сол, свидетели на преиндустриалната технология. В Мина Рудолф се намира и „Стълбата на богатите" (Стълбата на императорите), фино изработена дървена стълба от ела, най-старата дървена структура в солната мина, по която се твърди, че е слязъл самият император Франц Йосиф; оттогава никой миньор не е имал право да я използва, като е запазена за благородниците — откъдето идва и името.

Мина Йосиф (Йозеф), отворена около 1740 г. и наречена в чест на император Йосиф II (1741–1790), е конусовидна камбановидна камера с дълбочина 112 метра и диаметър в основата 67 метра. Благодарение на формата си и липсата на комуникации с други основни точки на експлоатация, тази камера има силно ехо, високите звуци се възпроизвеждат до 20 пъти, откъдето идва и името „Залата на ехото". В момента Мина Йосиф може да бъде разгледана само от балконите, издълбани в солта на нивото на транспортната галерия, намирайки се под тях, на 80 метра дълбочина.

Мина Гизела, отворена през 1857 г. и предназначена да бъде подобна на Мина Рудолф, е останала само на етап подготвителни работи. През 1992 г., с повторното отваряне на солната мина за лечение, осмоъгълната зала е разширена и трансформирана в Стационар за лечение, възползвайки се от идеалния солен микроклимат за спелеотерапия. Подземната галерия на тази мина представлява геоложки резерват, със забранен достъп за туристи, намиращ се на 15 метра над транспортната галерия Франц Йосиф.

Техниката за отваряне на солните ями в средновековния и модерен период е изкуство само по себе си. Преди отварянето на нова яма се правят проучвателни сондажи; ако до 36 метра не се пресича сол, се отказва. Кладенците се копаят с квадратен профил, всяка страна с дължина 2,8 метра, до 4 метра под контакта безплодна скала-сол, след което постепенно се разширяват. Изпълнява се „фундаментът" от дървени греди, вградени в солта, след което кладенецът се укрепва със смес от глина, плява и вълна от овца за хидроизолация, последвана от дървени греди. Стените са облицовани с биволска кожа, за да се попречи на директния контакт на водата със солните стени. Мината придобива конусовидно-стръмна форма и се обявява за готова за експлоатация само когато агент на солната администрация, заставайки на буца сол в средата на ямата, вече не може да достигне тавана с чук. Разходите за отваряне надвишават 5000 сребърни флорина.

Трансформацията: От индустриална мина към европейска културна дестинация

След края на Втората световна война Солна мина Турда навлиза в период на упадък и неочаквани трансформации. Експлоатацията на солта прекратява окончателно през 1932 г., поради примитивното техническо оборудване, ниската производителност и конкуренцията на други трансилвански солни мини (особено Окна Муреш, която поема ролята на координатор на солната експлоатация след 1840 г.). По време на войната солната мина е използвана като противовъздушно убежище за населението на града, а между 1948 и 1992 г. първите 500 метра от галерия Франц Йосиф са използвани като склад за сирена — необичайна употреба, но която допринася за запазването на структурите.

Повторното отваряне на Солна мина Турда през 1992 г., с туристическа и лечебна цел, бележи началото на нова ера. Подземният микроклимат — с постоянна температура 10–12°C, влажност 75–80% и оптимална концентрация на натриев хлоридни аерозоли — е признат за благотворните си ефекти върху респираторните заболявания. Спелеотерапията (от гръцкото „speleos" — пещера) и халотерапията (от „halos" — сол) се практикуват тук, вписвайки се в европейска традиция, датираща от XIX век, когато немски и австрийски лекари започват официално да признават терапевтичните свойства на солния въздух. Подобни центрове за спелеотерапия функционират в Полша (Wieliczka, с подземната болница в Kopalnia Soli), в Чехия (Острава), в Германия (Берхтесгаден), в Унгария (Таполца) и в Словения (Шкочанске яме), образувайки европейска мрежа от подземни лечебни станции.

Но истинското възраждане на Солна мина Турда се случва между 2008 и 2010 г., когато с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез програмата PHARE 2005 ESC се извършват мащабни модернизационни работи на стойност около 6 милиона евро (5 888 000 евро). Проектът, ръководен от архитекта Думитру Йосиф, с участието на архитектите Мариус Данчу, Корнелия Данчу и Йоана-Оливия Данчу, трансформира солната мина в туристически комплекс от световна класа. Откриването през януари 2010 г. бележи влизането на Солна мина Турда в международния туристически кръг, а признанието не закъснява да се появи: през 2013 г. Business Insider я класира сред „25-те скрити съкровища на света, които си заслужават пътуването", CNN я обявява за най-красивото подземно място в света, а Зеленият пътеводител на Мишлен ѝ дава две звезди — единствената солна мина в Румъния с това отличие.

Модернизацията от 2010 г. е пример за съвременен дизайн, интегриран в исторически паметник. В Мина Рудолф е инсталиран ултрамодерен панорамен асансьор и панорамно колело с височина 20 метра — вероятно единственото функциониращо подземно панорамно колело в света — което предлага 360-градусова гледка към трапецовидната кухина. Създадени са амфитеатър с 80–180 места (с отопляеми седалки) за концерти и представления, спортни терени, боулинг, миниголф, билярд, тенис на маса и детска площадка. В Мина Терезия подземното езеро е оборудвано с кей и лодки с весла, позволявайки на туристите да гребат по наситените солни води в уникална обстановка. Тези удобства, макар и оспорвани от някои пуристи на индустриалното наследство, трансформират Солна мина Турда в европейски модел за реконверсия на индустриалното наследство в културна дестинация, подобно на стратегиите, приложени в Zollverein в Германия (наследство на ЮНЕСКО), в Tate Modern в Лондон или в индустриалните музеи в Манчестър и Бирмингам.

През 2012 г. Солна мина Турда е обявена за „Туристически проект на годината" в Румъния. През 2015 г. солната мина е вписана в списъка на историческите паметници в окръг Клуж (код LMI CJ-II-m-A-07801). Между 2012 и 2014 г. е прокопан свързващ тунел между Мина Терезия и Мина Йосиф с дължина 50 метра, позволяващ включването на Мина Йосиф в туристическия маршрут.

Легенди, личности и повратни моменти

Солна мина Турда е натоварена с легенди и истории, които ѝ придават митична аура. Една от най-известните е легендата, според която солта е експлоатирана само от свободни хора, не от роби или осъдени — рядкост в историята на европейския минен промишленост. Миньорите са наемани за периоди от една година, започвайки от 7 януари (Богоявление), и са получавали годишна заплата от 12 флорина, плюс обществени дарове на четирите големи празника: бъчва вино, вол и 100 хляба. Тази организация на труда напомня на системата на средновековните гилдии в ханзейските градове или в немските минни центрове.

„Стълбата на богатите" (наричана още „Стълбата на императорите") е обвита в мистерия. Легендата разказва, че самият император Франц Йосиф I би слязъл по тази дървена стълба от ела по време на посещение в солната мина, а оттогава никой миньор не е имал право да я използва, като е запазена изключително за благородници и високопоставени гости. Стълбата, най-старата дървена структура в солната мина, има фино изработена конструкция и притежава предимството да е устойчива в солната среда, дървото от ела е водоустойчиво на влажност.

Олтарът, издълбан в солната стена в Залата на обръщението (Залата на регистрацията), представлява уникален духовен елемент. Вярващите миньори са издълбали в солната стена олтар, където всяка сутрин свещеникът на солната мина отслужвал литургия, за да бъдат защитени всички работници в дълбините. Тази религиозна практика под земята напомня на капелите, издълбани в сол в Wieliczka (Полша), където Света Кинга — унгарска принцеса, станала светица-покровителка на миньорите — е почитана, или на подземната църква в Халщат.

Круциален исторически момент е прихващането през 1857 г., по време на прокопаването на трасиращата галерия на Мина Гизела, на стара неизвестна минна работа — вероятно кладенец от римския период или от ранното средновековие. Това откритие разкрива непрекъснатостта на експлоатацията на солта в Турда в продължение на две хилядолетия, свързвайки римската ера с хабсбургската.

Личността на йезуитския минералог Йохан Фридвалски, който през 1767 г. описва ямите от Турда като „толкова прочути, че почти нямат равен в целия изток", илюстрира европейския престиж на солната мина още от XVIII век. Неговото подробно описание на системата за изграждане на ямите, на по-голяма и по-стара солна мина, затворена през 1762 г. поради опасност от срутване (днес езеро № 2 Дургъу), както и на процедурите за експлоатация с крива, задвижвана от коне, представлява документ с безценна стойност за европейската техническа история.

Индустриално наследство и съвременни европейски връзки

Солна мина Турда е част от Европейската мрежа на индустриалното наследство (ERIH — European Route of Industrial Heritage), инициатива, която популяризира най-важните обекти на индустриалното наследство в Европа, призната от 2019 г. като Културен маршрут на Съвета на Европа. В тази мрежа Солна мина Турда се намира редом с обекти като Wieliczka и Bochnia (Полша, наследство на ЮНЕСКО), Халщат (Австрия, наследство на ЮНЕСКО), Zeche Zollverein (Германия, наследство на ЮНЕСКО), или въглищните мини в Белгия и Великобритания.

Сравнението с други големи европейски солни мини е поучително. Ако Wieliczka впечатлява със скулптурите в сол, подземните капели и художествените галерии (като „произведение на изкуството", както я описват посетителите), а Халщат — с древността си (експлоатиран от Бронзовата епоха, с консервирани в сол мумии на миньори), Солна мина Турда се отличава с колосалните размери на камерите, с уникалната комбинация между автентично индустриално наследство и модерни туристически удобства, и с терапевтичния микроклимат. Подземното панорамно колело, езерото с лодки, амфитеатърът и зоната за отдих в Мина Рудолф нямат еквивалент в други европейски солни мини, трансформирайки посещението в мултисензорно преживяване.

Традицията на спелеотерапията в Солна мина Турда се вписва в по-широко европейско течение. В Германия лечебните станции в Берхтесгаден и Бад Райхенхал развиват здравни програми, базирани на солните аерозоли, още от XIX век. В Полша подземната болница във Wieliczka лекува годишно хиляди пациенти с респираторни заболявания. В Чехия центровете в Острава и Kúpele Kyselka предлагат курсове по спелеотерапия. В Унгария пещерата Таполца (Tavas-barlang) се използва за лечение на бронхиална астма. Солна мина Турда, със своя Стационар в Мина Гизела и с въздуха си с най-висока чистота (само 4–10 микробни тела на кубичен метър в определени зони), се присъединява към този европейски кръг на медицински туризъм и уелнес, възползвайки се от признанието на Световната здравна организация относно ефективността на халотерапията.

Практически пътеводител за посещение и туристическото преживяване днес

Посещението на Солна мина Турда през 2026 г. предлага пълноценно преживяване, което съчетава историческото откритие, релаксацията и приключението. Солната мина е отворена всеки ден, от понеделник до неделя, между 09:00 и 18:00 часа (последно влизане в 17:00), като е посетяема през цялата година, независимо от сезона. Подземната температура остава постоянна между 10 и 12 градуса по Целзий, а влажността е 75–80%, което прави задължително топлото облекло и удобните обувки, дори в разгара на лятото.

Достъпът се осъществява през два входа: главният модерен вход, от туристическия център Солна мина-Дургъу (Алея Дургъу № 7, GPS: 46.588833°N, 23.787632°E), и старият вход през Галерия Франц Йосиф (улица Солните № 54B, квартал Турда Нуа, GPS: 46.583742°N, 23.776267°E), като последният е достъпен и за хора с невромускулни увреждания. От центъра на град Турда автобус линия 17 осигурява връзка със солната мина, макар и с ниска честота; може да се стигне и пеша (около 30 минути) или с такси. Солна мина Турда се намира на около 30 километра от Клуж-Напока и може лесно да бъде включена в еднодневна обиколка от университетския град, редом с дефилето Турда или историческия център на Клуж.

Входните такси за 2026 г. са: възрастни 60 RON в работни дни и 70–90 RON през уикенда (в зависимост от периода), а за пенсионери, деца, ученици и студенти 35–40 RON в работни дни и 40–59 RON през уикенда. Деца под 3 години влизат безплатно. Организирани групи от минимум 20 души получават безплатен екскурзовод, с предварителна резервация. Билетите могат да бъдат закупени онлайн чрез официалната платформа salinaturda.eu, което позволява избягване на опашките, особено през летния сезон и в периода на празниците.

Маршрутът за посещение започва с Галерия Франц Йосиф, тунел с дължина 850 метра, прокопан във форма на подкова, който дава първо впечатление за мащабността на минните работи. По дължината на галерията каменни плочи („колчета") отбелязват на всеки 10 сажена (фадъма) дължината на галериите. Преминаването през галерията разкрива финия alveоларен карст и солните ефлоресценции, които обличат стените. В края на галерията посетителите достигат до Мина Йосиф („Залата на ехото"), където могат да тестват уникалната акустика на камерата от балконите, издълбани в солта. Следва Залата на кривата, която подслонява машината за извличане от 1881 г., уникална в Европа, и Залата на регистрацията (Залата на обръщението) с Олтара, издълбан в сол, и Стълбата на богатите.

Спускането в Мина Рудолф се извършва или с панорамния асансьор, или по 172-те стъпала (13 „етажа", отбелязани с годините на експлоатация). В основата на мината, на 120 метра дълбочина, се разгръща светът на подземното забавление: панорамното колело с височина 20 метра (обиколка от 8 минути, допълнителна такса), амфитеатърът, спортните терени, боулинг, миниголф, билярд и тенис на маса. Всички тези дейности се заплащат отделно и само в брой (в подземието няма банкомат). Последният етап от маршрута е Мина Терезия, с нейното подземно езеро, водопада от сол, сталактитите и централния остров. Тук могат да се наемат лодки с весла (максимум 3 души на лодка) за разходка по наситените води, в почти мистична тишина, прекъсвана само от ехото на веслата.

За интересуващите се от терапевтичната компонента, Стационарът в Мина Гизела предлага сесии по спелеотерапия, препоръчвани при хронични респираторни заболявания: бронхиална астма, хронични бронхити, алергични риносинузити, хипертрофични ринити. Лечението се провежда за предпочитане в часовия интервал 9:00–14:00, с продължителност 14–18 дни (7–10 дни при деца), с престой в Стационара Гизела. Лицата със сърдечни заболявания влизат само с лекарска препоръка, а децата под 3 години се нуждаят от лекарско становище.

Бъдещето: Разширяването на Мина Йосиф и проектът ЮНЕСКО

Солна мина Турда е на прага на нова ера на развитие. През октомври 2026 г. местните власти представиха официално амбициозен проект за разширяване, финансиран от европейски фондове чрез Регионална програма Северозапад 2021–2027, на стойност 126,72 милиона леи (приблизително 25–27 милиона евро). Договорът за финансиране е подписан на 26 май 2025 г., а периодът на изпълнение е 56 месеца, с очаквано завършване в края на 2029 г.

Проектът, озаглавен „Туристическо развитие на Солна мина Турда чрез облагородяване на Мина Йосиф и модернизация на лечебната база", предвижда въвеждането на Мина Йосиф („Залата на ехото") в туристическия маршрут на площ от около 10 000 квадратни метра. Ще бъдат изградени свързващ тунел между Мина Йосиф и Мина Терезия, четири панорамни асансьора, висящи пасарели, подземен киносалон, спортни терени и модернизирана балнеолечебна база по международни стандарти. Мина Йосиф, с камбановидната си форма, диаметър 67 метра и дълбочина 115 метра, ще стане така „подземен град", посветен на релаксацията, спорта и здравето. Очаква се инвестицията да увеличи броя на посетителите с поне 20% през първата година след изпълнението и да удвои капацитета за приемане на солната мина.

Кметът на община Турда, Кристиан Матеи, обяви намерението да бъдат подадени всички необходими проучвания, за да може Солна мина Турда да влезе в световното наследство на ЮНЕСКО, статус, който тя заслужава чрез своята уникалност, чрез универсалната стойност на индустриалното наследство, което представлява, и чрез приноса си към културната памет на Европа. Тази амбиция поставя Солна мина Турда в редиците на големите обекти на европейското индустриално наследство, редом с Wieliczka (Полша), Халщат (Австрия), Zollverein (Германия) или Blaenavon (Уелс), всички включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Заключение: Едно живо европейско наследство

Солна мина Турда е много повече от бивша солна мина, превърната в подземен парк за забавления. Тя е жив паметник на европейската история, където геоложките пластове от 13,5 милиона години се срещат с историческите пластове на цивилизацията: от римските инженерни постижения на V Македонски легион, през амбициите на династията на Хабсбургите и австрийската индустриална революция, до съвременната туристическа иновация, финансирана от Европейския съюз. Всяка камера, всяка галерия, всяка машина, запазена на своето място, разказва за една Европа на търговията, техниката и културата, Европа, в която солта — „бялото злато" — е оформила икономики, финансирала войни и империи, и е създавала връзки между народите.

За културния европейски пътешественик посещението на Солна мина Турда предлага дълбоко преживяване: спускане на 120 метра под земята, в пространство, където изкуствената светлина разкрива солни катедрали с височина 90 метра, разходка с лодка по солено езеро в камбановидна камера, изкачване на панорамното колело, за да се види отгоре величието на минните работи, и дишане на терапевтичния въздух, който е лекувал поколения миньори и туристи. Това е преживяване, което поставя Румъния и Трансилвания в сърцето на Европа, демонстрирайки, че културното наследство на този ъгъл от света е неразделна част от общата памет на континента. Солна мина Турда не е просто най-красивото подземно място в света — тя е жив урок по европейска история, изваян в сол, отворен към бъдещето.