Църквата "Свети Михаил" в Клуж-Напока

Камък в основата на християнска Европа: въведение и универсална стойност

В сърцето на Площада на Обединението в Клуж-Напока, там където преди две хилядолетия се е простирал форумът на римския град Напока — столицата на провинцията Дакия Поролисенсис — днес се издига римокатолическата църква „Свети Михаил", известна на унгарски като Szent Mihály-templom и на немски като Michaelskirche. С дължината си от 70 метра и с 80-метровата си кула с часовник, сградата е втората по големина готическа църква в Румъния след Черната църква в Брашов и заедно с ансамбъла от статуи на Матиаш Рекс пред нея образува най-символичната двойка на целия град. Вписана в списъка на историческите паметници от национално значение (код LMI CJ-II-m-A-07469), църквата не е просто място за богослужение: тя е жив документ на европейската история, място, където са се раждали, кръщавали, коронясвали и загивали династии, империи и надежди.

Универсалната стойност на този паметник се крие именно в неговата историческа плътност. Тук е кръстен един от най-великите крале на европейското Възраждане, Матиаш Корвин; тук през 1551 г. една кралица предава кралските знаци на пратеник на хабсбургски император, в жест, който запечатва разделянето на Унгарското кралство между Виена и Константинопол; тук са били инвестирани князе на Трансилвания и тук са се провеждали диети, решавали съдбата на цяла провинция, разположена на кръстопътя между латинския, османския и православния свят. Малко църкви в Централна Европа могат да разкажат толкова глави от голямата история на континента — от късната Римска империя, през средновековното Унгарско кралство, Реформацията и Контрареформацията, до Хабсбургската империя и днешния Европейски съюз, който финансира реставрацията на сградата и я възнагради през 2024 г. с престижната награда "Европа Ностра".

Исторически корени: от римска Напока до свободния кралски град на Унгария

Църква, родена от привилегиите на един анжуйски крал

Историята на църквата „Свети Михаил" съвпада по същество с началото на Клуж като град. На 19 август 1316 г. крал Карл Роберт Анжуйски — същият неаполитански крал от анжуйската династия, който консолидира Унгарското кралство след кризата на наследяването и основава рицарски ордени като Свети Георги — дава на Клуж редица привилегии и свободи, сред които и правото свободно да избира своя свещеник и енорийски свещеник. Този статут на свободен кралски град (Királyi szabad város), подобен на този, с който се ползваха големите свободни градове на Централна Европа — Кошице (Kassa), Буда или ханзейските градове — отвори пътя за градското развитие. В писмените източници енорийският свещеник на църквата е споменат за първи път също през 1316 г.; свещеник Бенедикт, видна фигура в града, получава три години по-късно, през 1319 г., нови общински привилегии от същия крал.

Църквата е издигната на терен, който е служил като гробище и където е съществувала по-стара параклис, посветен на Свети Яков — свещена приемственост, характерна за много средновековни европейски градове, където новите енорийски църкви често се издигаха над стари свещени основи или некрополи. От старата романска сграда, предхождаща готическата постройка, са запазени няколко архитектурни елемента, мълчаливи свидетели на по-ранна фаза. Основният документ, свидетелстващ за строителните усилия, е писмо за индулгенция, издадено от папския двор в Авиньон през януари 1349 г. — доказателство, че клуджкият строеж е част от широката мрежа на европейското църковно меценатство, в епоха, когато папата се намира в Авиньон, в плен, а папският двор привлича художници и строители от целия латински свят.

Строителството се развива в няколко фази, разтегнати в продължение на почти два века: първи етап между 1316 и 1390 г., когато е завършен и олтарът, последван от втора фаза между 1410 и 1487 г., с намеси, продължили в поне шест етапа до началото на XVI век, без сградата никога да бъде напълно „завършена" — черта, обща за големите готически строежи в Европа, от катедралата в Кьолн до дома в Прага. Кралската подкрепа не престава: кралете Сигизмунд Люксембургски, Владислав V Хабсбург, крал Матиаш и Владислав II Полски подкрепят, всеки по свой начин, издигането и обзавеждането на църквата.

Сигизмунд Люксембургски и трите корони над портала

Един от най-изразителните символи на принадлежността на този паметник към европейската история се намира точно над главния вход. Западният портал, издигнат през 1440-те години, е увенчан с релефа на Свети Михаил, побеждаващ змея — поставен там, според надпис в готически знаци, датиран 1444 г. — и с трите герба на Сигизмунд Люксембургски: гербът на римско-германски император в центъра, този на крал на Унгария вляво и обединеният на крал на Унгария, Бохемия и Германия, съответно ерцхерцог на Австрия, вдясно. Съществуването им не е случайно: Сигизмунд (1387–1437), при чието управление се предполага, че е завършена сградата, е последният римско-германски император, коронясан в Рим (през 1433 г.), притежаващ едновременно короните на Унгария и Бохемия — тройно титло, което илюстрира универсалните амбиции на династията Люксембург и централното място на Трансилвания в имперската политика на времето. Страничните портали на църквата, с техните амбразури и богатия си декор, са родствени с тези на катедралата Света Елисавета в Кошице (днес в Словакия), най-голямата готическа сграда в съседната страна — доказателство за циркулацията на архитектурните модели в обединена от готиката Централна Европа.

Архитектурен шедьовър: готиката в сърцето на Трансилвания

Църква-зала с катедрални размери

Сградата е готическа църква от типа зала — онзи вид постройка, при която централният кораб и страничните имат близки височини, наводнявайки интериора със светлина, както се случва в големите енорийски църкви на свободните градове в Германия, Нидерландия или Полша. Хорът, очертан от четири травеи, е покрит с кръстови сводове на ребра, докато трите кораба са покрити със звездовидни сводове, поддържани от шарнирни колони с добре профилирани торуси; капителите на колоните в хора са забележителни с историческата и художествената си стойност. Тази сводова конструкция, заедно с витражите и скулптурите, извиква величието, характерно за западните готически катедрали — от Нотр Дам дьо Пари до Света Елисавета в Кошице — и поставя клуджкия паметник в широкото семейство на латинската свещена архитектура от XIV–XV век.

През времето интериорът е познал и други стилове. След завръщането към римокатолиците, под влиянието на барока, църквата е реставрирана от художниците Йоханес Нахтигал (1717–1761) и Антон Шухбауер, под ръководството на енорийския свещеник Янош Биро. Главният олтар с „Поклонението на влъхвите" — изваян от Нахтигал и рисуван между 1748 и 1750 г. от Франц Антон Маулбертш, най-известният представител на късното виенско бароково изкуство, активен в цялата хабсбургска монархия, от Виена до Моравия — внася в Трансилвания ехото на големите виенски школи. Единственото запазено до днес готическо обзавеждане е многоъгълният амвон във формата на потир, скрит под бароковия амвон, направен между 1740 и 1750 г. С възстановяването на католицизма интериорът е преустроен в духа на Контрареформацията, а през 1874 г. са инсталирани нови витражи, предназначени да създадат единен готически облик, в съответствие с европейската неоготическа мода на времето.

Капелата Шлойниг, порталът на сакристията и преоткритите стенописи

От особена художествена важност е капелата Шлойниг, намираща се в югозападния ъгъл на сградата, вдясно от главния вход, посветена на архангел Михаил. Нейният свод на ребра е завършен около 1481 г., а в нейния интериор се запазват най-значимите стенописи на църквата — свидетелства на трансилванската стенопис от XIV–XV век, частично преоткрити след реставрацията от 1957–1960 г. Капелата носи името на Грегориус Шлойниг, енорийски свещеник на града между 1450 и 1481 г., фигура, илюстрираща ролята на градските елити в художественото меценатство на епохата. До нея, рамката на вратата на сакристията — ренесансова каменна скулптура, датирана 1528 г., поръчана от енорийския свещеник Йоханес Клайн и направена от немски майстор — говори за непрекъснатите връзки на Клуж с художествения свят на немските земи, както и за присъствието на саксите, чийто готически отпечатък се намира в цялата архитектура на града.

От средновековната кула до неоготическата, най-високата в страната в продължение на векове

Първоначално главната фасада е трябвало да получи две симетрични кули, но е издигната само северозападната, между 1511 и 1543 г. През 1697 г. пожар унищожава кулата, която е възстановена в бароков стил през 1744 г.; обаче след като земетресение я поврежда тежко през 1763 г., поставяйки я в опасност от срутване, тя е трябвало да бъде разрушена. През 1837 г. започва издигането на сегашната кула с часовник, в неоготически стил, от северната фасада, завършена през 1860 г. С височина от 80 метра, кулата е била векове наред най-високата църковна кула в страната и остава днес една от двете най-високи в Румъния. Нейното издигане в разгара на XIX век се вписва в голямото европейско движение на неоготиката — същото движение, което довежда до завършването на катедралата в Кьолн (1880), до построяването на Вотифкирхе във Виена или на Парламента в Будапеща. От петте камбани, които е имала някога, е запазена само една, датираща от 1657 г. и тежаща 280 килограма — метален глас, оцелял след пожари, земетресения и войни.

През 1747 г., в памет на края на чумната епидемия, засегнала града между 1738 и 1744 г., пред западния портал е построена монументална барокова порта, вероятно дело на баварския скулптор Йоханес Кьониг, съставена от седем статуи с архангел Михаил в центъра. Тя извиква големите вотивни колони срещу чумата в Централна Европа — от прочутата Пестзойле във Виена до тези в Прага или Залцбург. През 1890 г., с урбанизацията на Централния площад, под натиска на общественото мнение, постройките и магазинчетата, заобикалящи църквата — отдавани под наем от енорията още от XVIII век, осигурявайки ѝ добър доход — са разрушени, за да не скриват повече паметника; бароковата порта е преместена пред църквата Свети Петър в Клуж, където се намира и днес, а енорията е обезщетена с терени в централната зона, на които е издигнала двете сгради „в огледало" на улица Юлиу Маниу. Отварянето на площада около църквата през 1890 г. е част от същото движение на градска модернизация, което преобразява европейските столици — от Париж на Осман до виенската Рингщрасе — утвърждавайки паметника като фокусна точка на публичното пространство.

Моменти на прелом: кръщението на един крал, предаването на една корона, инвестирането на князе

Матиаш Корвин — кралят на Възраждането, кръстен тук

Най-вълнуващата страница от историята на църквата е свързана с най-великия крал, който някога е давала тази земя: Матиаш Корвин. Роден в Клуж, в дома на баща си, войводата Йоан от Хунедоара, на 23 февруари 1443 г., бъдещият крал на Унгария и Хърватия (1458–1490) е кръстен в църквата „Свети Михаил", в капелата Шлойниг, днес в голяма степен разрушена. Матиаш е бил ренесансов монарх в истинския европейски смисъл: неговият двор в Буда е приютявал италиански хуманисти, а Библиотеката Корвина — с хиляди кодекси, втората библиотека в Европа след тази на Ватикана — прави от Буда център на хуманистичната култура, сравним с Флоренция на Лоренцо де Медичи. Самото име „Корвин", прието от краля, препраща към легендата за произхода от gens Valeria на древен Рим — учено претенция за римски произход, което неговият хроникьор Антонио Бонфини превръща в династичен мит. Фактът, че кръщението на този крал, който завладява Виена през 1485 г. и се изправя срещу Османската империя, се е състояло под сводовете на тази трансилванска църква, свързва завинаги паметника с историята на европейското Възраждане. Пред църквата се издига, от 1902 г., внушителният ансамбъл от статуи Матиаш Рекс, дело на скулптора Дьорди Зала — визуалната двойка, която прави Площада на Обединението истинския салон на града, както катедралата и статуята на князя определят идентичността на толкова европейски площади.

1551: кралица Изабела, император Фердинанд и драмата на разделянето на Унгария

Ако кръщението на Матиаш свързва църквата с Възраждането, друг момент я свързва с геополитическата трагедия на Югоизточна Европа. На 26 юли 1551 г., в интериора на този храм, кралица Изабела — Изабела Ягелонка, вдовица на Йоан Заполя и майка на краля-дете Йоан Сигизмунд — предава кралските знаци, включително Светата корона на Унгария, на пратеника на император Фердинанд I Хабсбург, генерал Джовани Батиста Касталдо. Жестът запечатва разделянето на Унгарското кралство: западната и северната част влизат под хабсбургско господство, центърът на страната е окупиран от османците след битката при Мохач (1526), а Трансилвания става автономно княжество под османски сюзеренитет. Така църквата в Клуж е физически свидетел на момент, в който картата на Европа е преписана между две империи — римско-германската на Хабсбургите и османската — в драма, чиито ехота се усещат и днес.

През вековете сградата е подслонявала и многобройни диети на предмодерна Трансилвания и е място на инвеститурата на няколко князе на княжеството: Габор Бетлен — протестантският съюзник на немските князе срещу Хабсбургите, който довежда Трансилвания до апогея на нейната мощ — Сигизмунд Ракоци, Сигизмунд Батори и Габор Батори. Всеки от тях е минал под готическия портал на църквата, свързвайки съдбата на провинция, разположена на кръстопътя между Рим, Виена, Константинопол и Варшава, със самия камък на този паметник.

Протестантската реформация и 150-те години на отчуждение

Както много други църкви в Централна Европа, и „Свети Михаил" е познала превратностите на протестантската реформация. Между 1545 и 1558 г. е обслужвала лутеранската общност, между 1558 и 1566 г. — калвинистката, а от 1566 г. става унитарианска църква — оставайки така в продължение на век и половина в ръцете на изповедание, което, за разлика от другите европейски държави, щеше да се наложи окончателно в Трансилвания, правейки от тази провинция уникален случай на континента, наред с антитринитарните общности в Полша и Италия. В съответствие с каноните на протестантските изповедания, старите олтари са изведени от употреба, интериорното обзавеждане е премахнато, а средновековните стенописи са покрити — художествени загуби, които по-късните реставрации не можаха да възстановят освен частично. Едва през 1716 г., с установяването на хабсбургското господство над Трансилвания и в рамките на процеса на Контрареформацията, църквата е насилствено предадена на римокатолическата общност, възобновявайки след век и половина първоначалната си функция — път, успореден с този на много църкви в Прага, Виена или Залцбург, върнати на католицизма от хабсбургската монархия.

Легенди, мистерии и личности

Около църквата през вековете са се вплитали многобройни легенди и исторически хипотези. Вярва се, че в подземието на сградата би се намирала средновековна крипта, която би подслонявала гробове на личности от времето и особено ценни паметници на културното наследство — хипотеза, която продължава да вълнува историци и посетители еднакво. Реставрационните работи от периода 2016–2022 г. извадиха на бял свят, под сегашното ниво на настилката, стар олтар на около 700 години, неизвестни средновековни стенописи, преизползвани римски камъни и надгробни плочи от различни епохи — материални доказателства, че това място е било свещено много преди издигането на готическата сграда, още от римско време. Историците се занимават от векове с „историята на строителството" на църквата, която остава частично необяснена: стилистичните несъответствия между различните части на сградата — тесните прозорци на хора, релефите на капителите — предполагат, че в първа фаза са били построени само хорът, страничните апсиди и западната част, останалото е добавяно постепенно, в строеж, продължил почти двеста години.

Особена любопитност представлява витражът с архангел Михаил и надписът „Quis ut Deus?" — „Кой е като Бога?" — традиционното девиз на светия воин. Същият девиз е приет от Ордена на Свети Михаил, учреден през 1469 г. от френския крал Луи XI — символична връзка с западния рицарски свят, която придава на храма на църквата допълнителен европейски резонанс. А в кулата, камбаната от 1657 г., мълчалив оцелял от пожара, от земетресението и от вековете история, продължава да бие, свързвайки настоящето с паметта на епоха, в която звукът на църквите отбелязваше ритъма на живота на цялата общност.

Реставрацията на третото хилядолетие и наградата "Европа Ностра" 2024

Между 2016 и 2022 г. църквата „Свети Михаил" премина през най-мащабния процес на реставрация в своята модерна история, финансиран от европейски и национални фондове — Европейският съюз допринася с около 18 милиона леи от общите разходи от 22 милиона. Работите обхванаха структурното укрепване, почистването на камъка, възстановяването на декоративните елементи и реставрацията на витражите, а в интериора са възстановени бароковите олтари, премахнати през 1951 г., предлагайки впечатляващо визуално зрелище в готическа сграда. Европейското признание не закъсня: през 2024 г. Европейската комисия и "Европа Ностра" отличиха реставрацията на църквата с престижната награда "Европа Ностра" — Европейската награда за културно наследство, връчена на 7 октомври 2024 г. в рамките на Европейския summit за културно наследство, домакинстван от Румънския атеней в Букурещ. Това отличие поставя клуджкия паметник в елита на реставрираното наследство на Европа, наред с проекти като тези във Венеция, Лисабон или индустриалното наследство на Великобритания, и потвърждава това, което културните пътешественици винаги са усещали: че „Свети Михаил" от Клуж е общо благо на целия континент.

Практически пътеводител за посещение и опита на днешния турист

Посещението на църквата „Свети Михаил" е преживяване, което се развива на няколко нива. Готическият интериор, с неговите звездовидни сводове, капелата Шлойниг и нейните средновековни стенописи, бароковият олтар, рисуван от Маулбертш, ренесансовият портал на сакристията и цветните витражи предлагат потапяне в седем века европейско изкуство, а екскурзоводските обиколки са на разположение при заявка, като са популярни сред туристите, учениците и студентите. Кулминационният момент на посещението обаче представлява изкачването в кулата с часовник — една от най-високите църковни кули в страната. Достъпът до платформата, разположена на около 80 метра височина, е възможен в определени периоди: редовно кулата може да се посещава в сряда и събота между 10:00 и 17:00 часа, а в неделя между 12:30 и 17:00 часа, като входът е безплатен и едновременно се допускат ограничен брой посетители. Също така, портите на кулата се отварят всеки ден по време на Унгарските културни дни в средата на август, когато хиляди хора се изкачват да разгледат панорамата на историческия център, старите покриви на стария град и околностите на Клуж — гледка, която при залез става една от най-сниманите рамки в Трансилвания. Посещението на кулата не се препоръчва на страдащи от страх от височина.

Църквата се намира на Площада на Обединението, в самия център на историческия Клуж-Напока, на няколко крачки от Францисканската църква, от двореца Банфи (Музея на изкуствата) и от статуята на Матиаш Корвин, в периметър, който може да се обходи изцяло пеша. Тя функционира като енорийска римокатолическа църква на Архиепархията на Алба Юлия и продължава да подслонява богослужения, концерти на свещена музика и културни събития, оставайки, след повече от седем века от основаването си, духовното и символично сърце на град, който винаги е знаел, че принадлежи в еднаква степен на Трансилвания и на Европа. За европейския пътешественик в търсене на същността на континента — там, където готиката среща Възраждането, където кралски корони се предават на императори, където реформи и контрареформи се редуват под едни и същи сводове, а сега една европейска награда потвърждава възстановеното блясък на един уникален паметник — църквата „Свети Михаил" от Клуж-Напока е, без съмнение, една от съществените спирки на големия европейски културен тур.