Турдинското ждрело (Cheile Turzii)

Завладяващо въведение и универсална стойност

В сърцето на Трансилвания, там където Западните Карпати се срещат с Трансилванското плато, на само шест километра западно от град Турда и петнадесет километра югоизточно от Клуж-Напока, се разкрива едно от най-впечатляващите зрелища на европейската природа: Турдинското ждрело (Cheile Turzii). Този варовиков дефиле, изваяно от река Хъшдате в масив от юрски варовик на възраст над 150 милиона години, представлява дестинация от европейски мащаб, място, където историята на континента се среща с геоложката дивост в един завладяващ диалог между хилядолетията.

На площ от 324 хектара, природният резерват подслонява карстов пейзаж от рядка дивост: вертикални стени, достигащи до 300 метра височина, остри като нож гребени, каменни кули, тесни долини и над шестнадесет мистериозни пещери. Биоразнообразието е забележително: над 1000 вида растения и 67 вида животни, сред които ледникови реликти, карпатски ендемити и видове, защитени на европейско равнище, като планинския орел, стеновия пеперудник и дивия чесън. Турдинското ждрело е включено още през 1938 г. в мрежата на защитените територии на Румъния, като впоследствие е вписано в списъците на ЮНЕСКО сред най-значимите природни паметници, а понастоящем отговаря на категория IV на IUCN, като е признато за природен резерват от смесен тип от национален интерес.

Универсалната стойност на това място надхвърля географските граници. Тук, в точката, наречена „Разсечената скала", се е намирал в Античността главният варовиков карьер, снабдявал римския град Potaissa и каструма на V Македонски легион, една от най-важните крепости на Лимеса в Дакия. Легендата за планината, разцепена от Бога, за да спаси крал Свети Ласло от куманските войски в битката от 1091 г., поставя Турдинското ждрело в самата кралска агиография на средновековна Унгария. Едиктът от Турда от 1568 г., първият декрет за религиозна свобода в модерната история на Европа, издаден на само няколко километра разстояние, прави този регион земя на толерантността в един век на кървави конфесионални конфликти. А традицията на алпинизма, започнала тук през 1949 г., когато Андрей Moldovan и Francisc Kovacs забиват първите клинове, поставя Турдинското ждрело в голямата традиция на европейското катерене, редом с Алпите, Доломитите и масивите на Пиренеите.

Исторически корени и големи европейски връзки

Отпечатъкът на древен Рим: Potaissa и Лимесът на Дакия

Историята на Турдинското ждрело е дълбоко закоренена в римската цивилизация, като е безмълвен свидетел на имперското присъствие в Карпатите. През II век сл. Хр., в контекста на маркоманските войни, водени от император Марк Аврелий срещу германските племена, V Македонски легион е прехвърлен от Мизия, от Troesmis, в Potaissa (дн. Турда), около 168 г. сл. Хр. Тук легионът построява най-големия каструм на територията на римска Дакия, с площ от 23,37 хектара, предназначен да подслони над 5000 войници. Каструмът, със страни от 573 метра на 408 метра, е разположен стратегически на хълма на Крепостта, доминирайки долината на Ариеш и осигурявайки контрол над търговските пътища и минералните ресурси на района.

В точката „Разсечената скала", разположена на около 1,5 километра от входа на Турдинското ждрело, се е намирал главният варовиков карьер, снабдявал строежите в каструма и колонията Potaissa. Римляните са добивали тук офиолити и офиолитни туфи, наред с мезозойски варовик, материали, съществени за издигането на укрепленията, термите и акведуктите. Една висока колона от 1,5 метра и с диаметър 0,34 метра, извадена от този карьер, е пренесена по-късно в църквата в съседното село Cheia, безмълвен свидетел на приемствеността между Античността и Средновековието. Археологическите открития в карьера разкриват керемиди, лампи, ключове, керамични фрагменти и монети — тетрадрахма, денарий от времето на император Домициан (81-96 г. сл. Хр.), денарий от времето на Макрин (217-218 г. сл. Хр.) и още две монети — всички указващи съществуването на цивилно селище в близост до карьера. Тези останки поставят Турдинското ждрело в икономическата мрежа на Римската империя, свързвайки провинция Дакия с големите търговски пътища, свързващи Рим със северната граница на империята, от Виндобона (Виена) до Томис (Констанца).

Археологическият обект в точката „Белият хълм" е вписан в списъка на историческите паметници в окръг Клуж, а археологическите проучвания разкриват следи от обитаване още от Средния палеолит, неолита, бронзовата епоха, желязната епоха и периода на културата Cotofeni. Тази приемственост от над пет хилядолетия превръща Турдинското ждрело в истински палимпсест на европейската история, където всеки геоложки пласт и всяка пещера пази спомена за цивилизации, наследили се през вековете.

Кралство Унгария и легендата за Свети Ласло

През XI век, след разгрома на куманите (номадски народ от тюркски произход) в битката от 1091 г., крал Ласло I Унгарски (1077-1095), известен по-късно като „Ласло Свети" и канонизиран през 1192 г., основава на височините на Petrid, в близост до Турдинското ждрело, параклис за молитви. Тази агиографска традиция, споделена от унгарската историография, поставя Турдинското ждрело в центъра на основополагаща легенда за унгарската национална идентичност, история, илюстрираща добродетелите на краля-рицар: смелостта, вярата и божествената закрила.

Легендата разказва, че един ден Свети Ласло се отделил от войската си и, яздейки през региона на Турда, бил преследван от многобройна куманска войска. Достигнал до билото на планината, с враговете по петите му, кралят се помолил на Бога, и в този миг планината се разтресла и се разцепила на две точно зад коня му, оставяйки дълбока пропаст между краля и преследвачите. Тази история, чийто архетип се намира в Библията (молитвата на Мойсей, когато водите на Червеното море се разделили), присъства в почти целия унгарски фолклор, свързан със Свети Ласло, светец-покровител на Трансилвания. На една от скалите на ждрелото може да се види формация, наподобяваща огромна подкова, наречена от местните „Подковата на коня на Ласло", а легендата за розмарина разказва, че в момента на скока над пропастта, от шапката на краля паднало стръкче розмарин на ръба на скалата, което оттогава цъфти във формата на дърво.

Религиозните поклонения при манастира Petrid, разположен на билото на ждрелото, се провеждали два пъти годишно: на Възнесение, когато се отбелязвала победата над татарското иго, и на Петдесетница, когато се отбелязвало чудотворното спасение на Свети Ласло. Тази поклонническа традиция, привличала християни от цяла Трансилвания, подчертава ролята на Турдинското ждрело като свято място в колективното въображение на региона, пространство, където духовността се преплита с дивата природа.

Манастирът Petrid: bastион на православието и школа на светлината

На билото на Турдинското ждрело, между селата Sândulești и Petreștii de Mijloc, е съществувал още от XIII век Старият манастир на Petrid. Първият акт на унгарската канцелария, споменаващ този манастир, датира от 6 октомври 1278 г., когато Капитулът на църквата в Орадя споменава владетеля на Земята на Хъшдате (Terra Hasadat) и манастира на планината Petrid. Първоначално римокатолически, манастирът преминава последователно през три християнски изповедания: римокатолическо, православно и гръкокатолическо, отразявайки конфесионалната сложност на средновековна Трансилвания.

Историкът Gheorghe Moldovan, родом от тези места, датира началото на строежа на румънския православен манастир в първата половина на XVI век, с 10-15 години преди 1568 г. През тази година крал Йоан Сигизмунд II Заполя, княз на Трансилвания, издава акт, чрез който манастирът е задължен да плаща годишно аренда от един талер злато, един угоен овен и един кошер пчели на Седалището на Ариеш. Това феодално задължение поставя манастира в административната система на Княжество Трансилвания, една мултиконфесионална държава, която щяла да стане известна в Европа с политиката си на религиозна толерантност.

През втората половина на XVIII век, когато Трансилвания е окупирана от австрийската имперска армия, командвана от генерал Adolf von Buccow, православният манастир е спасен от разрушение само при условието, че свещениците и монасите му да преподават в училище на младежите от трите села в подножието на планината: Petreștii de Jos, Petreștii de Mijloc и Petreștii de Sus. Това манастирско училище осигурява на практика оцеляването на манастира в епохата на Хабсбургите и го превръща в bastион на румънизма, един от най-важните фактори за защита на румънската културна идентичност по тези земи. Свещениците от манастира извършвали богослужения по околните села, а на Възнесение и Петдесетница при манастира идвали на поклонение християни от цяла Трансилвания.

След революцията от 1848 г. манастирът е разрушен, като е възстановен през 1933 г. След Втората световна война е разрушен отново. През 1997 г. свещеник Vasile Șteopei от Турда има инициативата за построяването на нов православен манастир, на терен, предоставен безплатно от общината, на 3,3 км югозападно от старото място на гръкокатолическия манастир. Новият манастир на Petrid, с храм „Преображение Господне", е построен между 1998-2000 г. и днес представлява място за православно богослужение на монаси, продължавайки хилядолетната духовна традиция на тези места.

Едиктът от Турда: крайъгълен камък на европейската свобода

На само няколко километра от Турдинското ждрело, в град Турда, през януари 1568 г. се състояло събитие, което щяло да промени историята на Европа. Диетата на Трансилвания, свикана в Турда между 6 и 13 януари, издава Едикта от Турда, първият декрет за религиозна свобода в модерната история на континента. Обнародван от княз Йоан Сигизмунд Заполя, този едикт провъзгласява свободата на съвестта и религиозната толерантност за всички жители на Трансилвания, признавайки равенството в правата на четири изповедания: римокатолическо, лютеранско, калвинско (реформатско) и унитарианско.

Едиктът от Турда е издаден, за да се избегнат кървавите религиозни борби, разяждащи Западна Европа след Протестантската реформа на Мартин Лутер от 1517 г. Докато във Франция, Нидерландия, Свещената Римска империя и други региони на Европа конфесионалните конфликти прерастваха в граждански войни, Трансилвания ставаше земя на междуконфесионален мир, убежище за преследваните вярващи от други страни. Едиктът от Турда изпреварва с пет години подобния документ, приет във Варшава през 1573 г., който установява религиозната свобода в рамките на полско-литовската уния, и е с много години преди други важни документи, като Едикта от Нант (1598) във Франция или Религиозната толерантност на император Рудолф II от 1709 г.

Макар че Едиктът от Турда не включва изрично Православната църква сред „рецептните" (официално признати) религии, а я поддържа като „толерирана" религия, това все пак представлява значителен напредък спрямо положението в други части на Европа, където православните са преследвани или маргинализирани. Манастирът Petrid, с манастирското си училище, се ползва косвено от тази атмосфера на толерантност, превръщайки се в център за запазване на румънската идентичност в епоха на дълбоки конфесионални трансформации.

Традицията на европейския алпинизъм: от Алпите до Турдинското ждрело

Турдинското ждрело представлява важна глава в историята на европейския алпинизъм. Докато първият алпийски клуб в света се основава в Англия на 22 декември 1857 г. (Alpine Club), последван от Австрийския алпийски клуб (1862), Швейцарския алпийски клуб (1863), Италианския алпийски клуб (1863), Норвежкия алпийски клуб (1868) и Френския алпийски клуб (1874), в Румъния традицията на катеренето щяла да пусне корени по-късно, но с забележителна интензивност.

През 1873 г., само 15 години след основаването на първия клуб в света, се основава в Брашов, по инициатива на група сакси, Алпийският клуб на Трансилвания (Siebenbürgischer Alpenverein in Kronstadt). Но истинската традиция на техническото катерене по скала в Турдинското ждрело започва през 1949 г., когато алпинистите Андрей Moldovan и Francisc Kovacs забиват първите клинове, за да достигнат до пещерата Sansil. Този момент бележи началото на една героична епоха на клужкия алпинизъм, продължена през 1961 г. от Gyongyosi Miklos с Rozsnyai Karoly, които завършват първите пълни маршрути.

Турдинското ждрело подслонява днес над 250-350 маршрута за алпинизъм и катерене, от маршрути за начинаещи до маршрути с екстремна трудност, като се счита за „ключовете на румънския алпинизъм". Зоната Peștera Ungurească подслонява един от най-трудните маршрути за катерене в страната за зоната с надвес. Ежегодно се провеждат състезания и престижни мемориали: Мемориалът Андрей Moldovan (април), Купа ATA (май), Мемориалът Miși Szalma (септември) и Мемориалът Hans Gora (края на ноември), които събират алпинисти от цялата страна и от чужбина.

Секцията по алпинизъм на Клуб „U" Клуж, основана през октомври 1971 г. по инициатива на геолога Valentin Crăciun и лекаря Dinu Mititeanu, е обучила над 100 алпинисти, някои от които са извършили изкачвания в Тян Shan, Андите, Мон Блан и Матерхорн. Ghiță Pop е реализирал един от първите маршрути за модерно катерене в Турдинското ждрело, а клужките алпинисти са участвали в международни състезания, поставяйки местната традиция в пряк диалог с големите школи по алпинизъм в Алпите.

Архитектурен шедьовър и художествено наследство

Геологията като произведение на изкуството: 150 милиона години скулптура

Турдинското ждрело представлява шедьовър на геоложката архитектура, природен паметник, където самото време е работило като съвършен скулптор. Формирани чрез ерозията на юрски варовикови скали от река Хъшдате, ждрелото се простира на дължина от около 2,9 километра (основният дефилен участък измерва около 1300 метра), с вертикални стени, достигащи височина до 300 метра. Генезисът на този пейзаж е свързан с процеса на епигенеза: потокът Хъшдате първоначално се е врязал в по-меки скали, покриващи варовика, след което продължил интензивната си ерозия в варовиковия масив, извайвайки постепенно впечатляващото дефиле.

Карстовият релеф на Турдинското ждрело представя широка гама от форми: лапиези (канелури от разтваряне по повърхността на варовика), долини (кухини от срутване), фосилни пещери, естествени арки, каменни кули и сипеи. Корозията на варовиците е генерирала скални плата, разположени успоредно, разделени от тесни долини. Процесът на формиране е повлиян от постепенното понижаване, започнало от плиоцена, на базовото равнище, представено от Панонското езеро в Трансилванския басейн, което е позволило на реката непрекъснато да задълбава леглото си във варовиковия масив.

От геоложка гледна точка, Турдинското ждрело е част от планините Trascăului, най-източната група на Западните Карпати, които принадлежат към Карпатската верига. Юрският варовик, на възраст над 150 милиона години, е бил подложен на процеси на орогенеза, разломи и ерозия, създали този уникален пейзаж. Сравнението с други европейски карстови региони — Карстовото плато в Словения (което дава името на карстовото явление), Динарските Алпи в Хърватия и Черна гора, регионът Карст в Германия или варовиковите масиви в Пиренеите — поставя Турдинското ждрело в европейска мрежа от геоложко наследство с универсална стойност, „естествена лаборатория", където карстовите процеси могат да се изучават и да се възхищават.

Биоразнообразието: европейско съкровище от растения и животни

Природният резерват подслонява над 1000 флористични вида, представляващи около една трета от флората на цяла Румъния в пространство от само 324 хектара. Тази забележителна концентрация на биоразнообразие се дължи на разнообразието от местообитания: вертикални варовикови стени, сипеи, тесни долини, скални плата и горски зони. Флората включва ледникови реликти, степни, балкански и средиземноморски елементи, както и многобройни ендемити и видове, защитени на европейско равнище.

Сред редките и защитени видове се числят: дивият чесън (Allium obliquum, наричан в народа „Лукът на враната от Cheie"), бялата карамфил (Dianthus spiculifolius), тисът (Taxus baccata), ефедрата (Ephedra distachya), скорушата (Sorbus dacica), виолетовият ирис, петльовото краче, одолеанът, вълчият лук, вълчицата, и многобройни алпийски видове като алпийска Astra и Ranunculus oreophilus. Растителността представя три естествени местообитания от общностен интерес, защитени на европейско равнище: rupicolни калцифилни съобщества, субконтинентални péri-pannoniques храсталаци и скалисти склонове сchasmofitична растителност по варовикови скали.

Фауната е също толкова разнообразна, с 67 идентифицирани вида птици, сред които рядкости, обявени за природни паметници: стеновият пеперудник (Trichodroma muraria), голямата бързолетка (Apus melba), скалната косачка (Monticola saxatilis), планинската овесарка (Emberiza cia) и планинският орел (Aquila chrysaetos). Пещерите подслоняват колонии прилепи, включително дългокрилия прилеп и средиземноморския подковонос, и двата вида защитени на европейско равнище. Сред бозайниците се срещат лисицата, невестулката, белката, глиганът, заекът, сърната, еленът, дивата котка и порът.

Пещерите: подземни архиви на историята

Турдинското ждрело подслонява над 60 пещери, ниш и арки, повечето от малки размери, най-дългата достигаща 120-123 метра (пещерата Cetățuia Mare, известна още като пещерата на Balică). Тези подземни формации представляват както спелеоложки ценности, така и археологически и исторически архиви. Археологическите изследвания са разкрили останки от бозайници от епохата на медта, бронза и желязото, както и оръдия и керамика от преисторически периоди, свидетелстващи за присъствието на човека още от Средния палеолит.

През историята пещерите са служили като убежище за местното население пред лицето на нашествията: татари, османци, преминаващи военни части. Пещерата Cetățuia Mare е свързана с легендата за хайдутина Nichita Balică от Petreștii de Jos, участник в антиавстрийското въстание на куруците (1703-1711), който се е укрил тук. Пещерата Binder подслонява най-стария надпис, оставен от посетител, датиращ от 1574 г., принадлежащ на някой си V. Pato — ранен свидетел на привличането, което това място е упражнявало над европейските пътешественици още през XVI век.

Сред най-известните пещери се числят: пещерата Ungurească, пещерата Morarilor, пещерата Liliecilor, пещерата Feciorilor, пещерата Hornarilor, пещерата Călugărului (пещерата на Anton), пещерата Ascunsă, пещерата Modoloaie, пещерата на Balică (Cetățuia Mare), Cetățuia Mică и пещерата Binder. Всяка от тях пази следи от миналото, било то геоложки, археологически или исторически, допринасяйки за статута на „жив музей" на резервата.

Емблематични скални форми: Colțul Cocoșului и Кулите

Пейзажът на Турдинското ждрело е дефиниран от серия скални формации с evocative имена, всяка със своята индивидуалност и история. Colțul Cocoșului, известен още като „Каменната катедрала", представлява може би най-впечатляващата от тези формации — скален ъгъл, който се издига величествено като естествена готическа катедрала, с вертикални стени и остър гребен, доминиращ пейзажа. Редом с него се издигат Кулата Borș (или Кулата на Mihai Borș), Жълтата кула (наречена така заради характерния цвят на горната си част), Colțul Cetății, Colțul Sansil, Стената на Гиганта (която достига 200 метра височина и е най-обичана от алпинистите), Стената с Стъпалата (която достига 300 метра) и Острата кула с пещерата на Hili.

Тези скални формации не са само зрелищни от естетическа гледна точка, но представляват и терени за игра за най-старата традиция на катерене в Румъния. Стената на Гиганта, Стената на Козата, Стената на Pripoanelor, Стените на Alghinelor и многобройни други сектори подслоняват стотици маршрути за алпинизъм и катерене, всеки със своето име и история, предавайки на поколения алпинисти страстта към вертикалността.

Легенди, личности и повратни моменти

Легендата за разцепената планина и Свети Ласло

Най-известната легенда, свързана с Турдинското ждрело, е тази за планината, разцепена от Бога, за да спаси крал Ласло I Унгарски от куманските войски. В народната традиция, както румънска, така и унгарска, историята представя чудотворния момент, в който, преследван от многобройна езическа орда, кралят-рицар се моли, а планината се пука на две, оставяйки пропаст между него и враговете. Тази легенда, с корени в средновековната унгарска агиография и в трансилванския фолклор, превръща Турдинското ждрело в свято място, където самата природа сякаш е се намесила, за да защити светия крал.

Вариантът на легендата за розмарина добавя поетична нотка: в момента на скока над пропастта, от шапката на краля паднало стръкче розмарин на ръба на скалата, което се е вкоренило и оттогава цъфти във формата на дърво, символ на устойчивостта и божественото благословение. Изворът, който избликва от скалата, приписван на Свети Ласло, се счита за този между Tureni и Petreștii de Jos, макар че повече варианти споменават извор, избликнал от дълбините на пропаст, когато кралят е докоснал скалата с меча си.

Друг популярен вариант приписва формирането на ждрелото на копитото на коня на Александър Македонски, който би ударил огромната варовикова скала, разделяйки я на две. Макар че тази версия е анахронична (Александър Македонски никога не е достигал до Трансилвания), тя илюстрира очарованието, което тези скални формации са упражнявали над народното въображение през вековете.

Личности: ктитори, монаси и алпинисти

През историята Турдинското ждрело е било свързано с многобройни личности, белязали съдбата на това място. Крал Ласло I Унгарски (1040-1095), канонизиран през 1192 г., е централната фигура на основополагащата легенда, крал, който обединил Унгария и Хърватия, победил печенезите и куманите, и поставил основите на силно кралство в Централна Европа. През 1091 г., годината на битката при Petrid, Ласло е провъзгласен и за крал на Хърватия, отваряйки на Унгария достъп до Адриатическо море.

Княз Йоан Сигизмунд Заполя (1540-1571), издал Едикта от Турда през 1568 г., е тясно свързан с историята на района. След като е бил последователно католик, лютеран и калвинист, се обърнал към унитарианството под влиянието на личния си лекар Giorgio Blandrata (Biandrata), италианец, който щял да стане един от най-важните промотори на религиозната толерантност в Европа. Неговият едикт от Турда провъзгласил свободата на съвестта и на религията, акт без прецедент в историята на континента.

Генерал Adolf von Buccow (1699-1764), австрийски военен командир, окупирал Трансилвания през XVIII век, представлява противоречива, но важна фигура за оцеляването на манастира Petrid. Макар че военната му политика е била репресивна спрямо румънските православни, Buccow пощадил този манастир от разрушение, при условие че свещениците да обучават децата от съседните села — решение, позволило продължаването на румънската училищна и духовна традиция.

През XX век личностите на клужкия алпинизъм дават нови измерения на Турдинското ждрело. Андрей Moldovan (известен сред приятелите си като „Bandi bacsi"), заедно с Francisc Kovacs, забива първите клинове през 1949 г., отваряйки ерата на техническото катерене. Андрей Moldovan щял да възстанови Румънския алпийски клуб, секция Клуж, първата секция, възстановена след 1989 г., продължавайки традицията на европейските алпинисти. Dinu Mititeanu, лекар и алпинист, е извършил изкачвания на Мон Блан, а Alexandru-Brăduț Șerban е покорил Матерхорн в Швейцарските Алпи, демонстрирайки, че школата по алпинизъм в Турдинското ждрело може да обучава алпинисти от световна класа.

Хайдутинът Nichita Balică от Petreștii de Jos, участник в въстанието на куруците срещу австрийското господство (1703-1711), се е укрил в пещерата Cetățuia Mare, свързвайки социалната история на района с румънското съпротивление срещу чуждото потисничество.

Повратни моменти: разрушения и възраждания

Историята на Турдинското ждрело е белязана от цикли на разрушение и възраждане, отразяващи бурната история на Трансилвания. Манастирът Petrid е разрушен от татарите през 1241 г., възстановен, разрушен отново след революцията от 1848 г., възстановен през 1933 г., и разрушен окончателно след Втората световна война. Всяко разрушение е последвано от възраждане, символизирайки духовната устойчивост на румънската общност.

Годината 1938 бележи повратен момент в историята на опазването: Турдинското ждрело става природен резерват, като е сред първите защитени територии в Румъния. Това решение, взето в разгара на междувоенния период, когато Европа откриваше стойността на природното наследство, поставя Румъния в редиците на страните пионери в опазването на природата, редом с националните паркове в Швейцария, Австрия и Германия.

Годината 1949 бележи началото на ерата на техническия алпинизъм, а 2012 г., откриването на маршрута via ferrata „Sky Fly" в пещерата на Hili, отваря Турдинското ждрело към по-широка публика, демократизирайки достъпа до вертикалността. Тази еволюция отразява съвременната европейска тенденция за превръщане на природното наследство в дестинации за устойчив туризъм, където приключението се преплита с образованието и опазването.

Практически пътеводител за посещение и опита на днешния турист

Достъп и инфраструктура

Турдинското ждрело е разположено в окръг Клуж, на 6 км западно от община Турда и около 15 км югоизточно от Клуж-Напока, като е лесно достъпно както с кола, така и с обществен транспорт. От Турда може да се стигне до входа на резервата или от посока на селището Cheia (входът откъм долното течение), или от посока на Petreștii de Jos (входът откъм горното течение). Общинският път 107L минава през селата Săndulești и Cheia, предлагайки живописен маршрут през селския трансилвански пейзаж.

За туристите, идващи от Клуж-Напока, съществуват автобуси по маршрута M71 Клуж-Напока – Petreștii de Jos, с тръгване от спирка Posada (площад Cipariu). Последната спирка на автобуса (Община Petreștii de Jos) е на около 10 минути пеша от входа на Турдинското ждрело. Разписанието на автобусите варира в зависимост от деня от седмицата: в събота и неделя тръгват в 9:00 и 17:00 от Клуж-Напока, а в работните дни в 5:30 и 17:30.

С кола, от посока Клуж-Напока, се следва DN1/E81 до Турда, след това DN75 към Câmpia Turzii и Алба Юлия. При излизане от Турда на запад, на разклона с пътя за Câmpeni, се завива надясно и се продължава около 10 километра до указателя за село Cheia или Petreștii de Jos. Съществуват обособени паркинги при двата входа на резервата.

Маршрутът през дефилето и четирите моста

Главният маршрут през Турдинското ждрело, наричан още „пътеката отдолу" или „Обиколката на ждрелото", има дължина от около 3-4 километра и може да се измине за 1,5-2 часа, в зависимост от темпото и броя на спиранията. Пътеката е добре маркирана и обустроена, като е достъпна за туристи със средно физическо състояние, макар че са необходими обувки с профилирана подметка (не гладка), за да се предотвратят подхлъзванията по мокър камък.

По протежение на маршрута четири висящи моста над река Хъшдате позволяват преминаването от един бряг на друг, предлагайки разнообразни гледки към дефилето. Номерирани по посока на течението на водите (от горното към долното течение), те са: Мостът на пещерите (Мост 1), Средата на ждрелото (Мост 2), Измитата бърлога (Мост 3) и Портата на ждрелото (Мост 4). Всеки мост има своята индивидуалност: Мостът на пещерите е пазен от пещерата Cetățuia Mică и пещерата Cetățuia Mare; Средата на ждрелото предлага главозамайваща гледка към двата склона с почти отвесни стени, издигнали се към небето; Измитата бърлога води към пътеката в подножието на Стената с Стъпалата, която достига 300 метра височина; а Портата на ждрелото бележи изхода от дефилето към хълмистите земи на Трансилванското поле.

Освен маршрута отдолу, съществува и възможността за преминаване на ждрелото по „пътеката отгоре", по протежение на склоновете, по хълма Sând și по билото на манастира, предлагайки впечатляващи панорамни гледки към дефилето. Този маршрут е по-физически натоварващ, но възнаграждава с изключителни гледки.

Туристически и спортни дейности

Турдинското ждрело предлага разнообразна гама от дейности за всички категории туристи. Планинският туризъм по маркирания маршрут е основната дейност, достъпна за семейства с деца и за възрастни хора. За любителите на природата резерватът предлага отлични възможности за наблюдение на птици (birdwatching), фотография на природата и ботаника, предвид впечатляващия брой редки растителни видове.

За алпинистите и катерачите Турдинското ждрело представлява paradise с над 250-350 маршрута с различни степени на трудност, от маршрути за начинаещи до маршрути с екстремна трудност. Практикуването на алпинизъм и катерене изисква подходяща екипировка (каска, седалка, въжета, клинове) и за начинаещите се препоръчва участието в курсове за инициация, организирани от оторизирани алпийски клубове или с планински водачи с лиценз.

Маршрутът via ferrata „Sky Fly" в зоната Острата кула – Hiliod – пещерата на Hili, обустроен и открит през 2012 г. от Спортен клуб SkyFly Клуж-Напока, представлява една от най-зрелищните атракции на резервата. С дължина от около 350 метра и разлика във височината от около 200 метра, маршрутът е оценен със степен на трудност C (по скала от A до E) и преминава през зрелищна зона в левия склон на ждрелото. Via ferrata е оборудван с фиксирано въже и метални стъпала, като е достъпен за туристи с добро физическо състояние, без предишен опит в катеренето, но с подходяща екипировка (каска, седалка, осигурителни въжета с амортисьор). Наемането на екипировка е налично при входа на резервата, а водачество може да се осигури от специализирани клубове като Планински клуб Карпати.

За любителите на силни усещания в района функционира и тиролска въжена линия (zip-line), която пресича дефилето, предлагайки уникална въздушна гледка към варовиковите стени. Освен това парапланеристите могат да излитат от склоновете на ждрелото, особено от зоната Colțul Data или от основата на скалите, при благоприятни метеорологични условия, кацайки във вътрешността на ждрелото или на съседните склонове.

Спелеотуризмът е друга налична дейност, с над 60 пещери за изследване, макар че повечето изискват спелеоложка екипировка и специализиран водач. Пещерата Binder, с най-стария туристически надпис от 1574 г., и пещерата Cetățuia Mare (пещерата на Balică), с връзката си с хайдутина Nichita Balică, са сред най-интересните от историческа гледна точка.

Тарифи, работно време и практическа информация

В туристическия сезон (приблизително май-септември) посещението на природния резерват Турдинско ждрело се заплаща на входа. Практикуваните тарифи са: 6 лея за възрастни и 4 лея за деца (под 14 години). В извънсезона посещението на дефилето е безплатно. Таксата за посещение е предназначена за подпомагане на действията на Планинската спасителна служба и поддръжката на пътеките. Билетът за вход се плаща на служителите на резервата, обикновено на пункта, разположен по маршрута на река Хъшдате при входа от посока на селището Cheia или при входа от посока на Petreștii de Jos.

Работното време за посещение е по принцип всеки ден, от изгрев до залез, като резерватът е отворен през цялата година. Препоръчва се обаче консултиране на местната програма за посещение на касата или на официалните сайтове, тъй като може да съществуват временни ограничения по съображения за безопасност (екстремни метеорологични условия, поддръжни дейности, периоди на затваряне за защита на фауната в определени периоди).

За посещение се препоръчва подходяща екипировка: обувки с профилирана подметка, облекло, съответстващо на сезона (дори през лятото се препоръчва топла резервна блуза, поради влагата и въздушните течения в дефилето), съд с питейна вода, раница (не чанта), за да са свободни ръцете, и евентуално дъждобран. Пътеката може да е хлъзгава след дъжд, а в тесните участъци на пътеката, които минават по скала, са разположени метални въжета за подпомагане, където е необходима повишено внимание.

Резерватът се управлява от Окръжния съвет Клуж, в сътрудничество с община Mihai Viteazu и с подкрепата на Планинска спасителна служба – Salvaspeo Клуж. Актуална информация за състоянието на пътеките, метеорологичните условия и организираните събития може да се получи в информационните пунктове в резервата или на официалния сайт turism-cheile-turzii.ro.

Опитът на туриста: какво да не пропускате

За пълноценно посещение ви предлагаме да не пропускате следните моменти и места: изгрев или залез, гледан от билото на манастира, когато слънчевата светлина оцветява варовиковите стени в нюанси на златисто и оранжево; преминаването на четирите моста, всеки предлагащ различна гледка; съзерцанието на Colțul Cocoșului (Каменната катедрала) и Кулата Borș, най-фотографираните формации; посещението на пещерата Binder, за да се види най-старият туристически надпис от 1574 г.; преминаването на маршрута via ferrata за незабравимо преживяване; и, ако имате късмет, наблюдението на планинския орел или на стеновия пеперудник, символи на запазената дивост.

В близост, на само няколко километра, се намират и други забележителни туристически атракции: солницата Турда, подземен тематичен парк от световен мащаб; римският каструм Potaissa, с руините на най-големия легионски каструм в Дакия; водопадът Ciucaș, на по-малко от 2 км от изхода на Турдинското ждрело; ждрелото на Тур и ждрелото на Borzești, още две зрелищни природни резервати; и селото Rimetea, с етнографския си музей и с традиционната архитектура, характерна за района.

Турдинското ждрело представлява по този начин пълноценна дестинация, където дивата природа, хилядолетната история, духовността и приключението се срещат по уникален начин, предлагайки на европейския и международния турист незабравимо преживяване в сърцето на един континент, богат на културно и природно наследство. Независимо дали идвате за планински туризъм, катерене, фотография, духовно поклонение или просто за да се насладите на тишината на място, където времето сякаш е спряло, Турдинското ждрело със сигурност ще ви завладее с величието и автентичността си.