Укрепената църква в Прежмер

Крепост на вярата на ръба на Европа

На около петнадесет километра североизточно от Брашов, там където пътят, който слиза към Влашко (DN 10, бившият европейски път E 574), пресича Трансилвания (Цара Бърсей), по течението на Олт, се издига едно от най-впечатляващите постижения на средновековна Европа: Укрепената църква в Прежмер, известна на старите жители като Тартлау, а на унгарците като Прасмар. Това е най-голямата укрепена църква в Югоизточна Европа и, според консенсуса на историците, най-добре запазената и най-силна средновековна църква-крепост в източната част на континента. През 1999 г. ансамбълът е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като част от разширението на обекта „Селата с укрепени църкви в Трансилвания", а зеленото ръководство на Мишлен му е дало три звезди — максималното отличие, „което само по себе си оправдава пътуване", единственият обект в Румъния, удостоен по този начин. За европейския пътешественик Прежмер не е просто архитектурна любопитност, а съществена глава от собствената му история: мястото, където в продължение на пет века селска общност е защитавала, камък по камък, една от портите на християнството срещу османския свят.

Исторически корени и големи европейски връзки

От византийския гръцки кръст до тевтонските рицари

Историята започва около 1211 г., когато крал Андраш II от Унгария — същият монарх от династията Арпад, който през 1222 г. ще издаде Златната була, най-старата „конституция" на Унгария, и който през 1224 г. ще потвърди привилегиите, дадени на трансилванските сакси чрез Дипломата Андреанум — споменава в документ, адресиран до тевтонските рицари, името на река Търлунг и им дава права върху обширна територия в Цара Бърсей, наречена от немските колонисти Бурзенланд. Тевтонските рицари — същият военен орден, който по същото време изграждаше своята държава в Прусия, с крепостта Мариенбург (Малборк, днес в Полша, също паметник на ЮНЕСКО) — започват през 1218 г. изграждането на църква, посветена на Светия кръст. Тяхното архитектурно нововъведение е поразително: план във формата на гръцки кръст, с апсиди, завършващи в шестоъгълник, тип план, заимстван от византийската традиция и от архитектурата на йерусалимските църкви, срещан в Трансилвания само тук, с малко паралели в североизточна Германия. Църквата е издигната върху основите на стара романска базилика от XII век, от времето на по-старо селище от славянски произход, наречено Дакия.

През 1225 г. Андраш II прогонва тевтонците, страхувайки се от техните амбиции за независимост, а през 1240 г., чрез дарението на крал Бела IV, църквата и имотът преминават във владение на цистерцианското абатство в Кърца (Керц), чиито монаси довеждат строежа до край.

Цистерцианците, бургундската готика и европейското родство

Цистерцианският орден, роден в Сито в Бургундия, Франция, е бил големият носител на ранната готика в Европа през XIII век. Монасите от Кърца са въвели в Трансилвания тази „бургундска готика", а църквата в Прежмер е стилистично родствена с църквата на манастира в Кърца и с църквата Свети Вартоломей в Брашов, и двете издигнати след средата на XIII век — историците на изкуството датират Прежмер във втората третина на този век. Около църквата се е развило най-източното селище на трансилванските сакси, колонисти, доведени от унгарските крале от XII век насам, дошли от Фландрия, от долината на Мозел и от долината на Рейн, в голямото движение на немската колонизация на изток (Ostsiedlung). Църквата в Прежмер стои по този начин на кръстопътя на европейски традиции: византийската форма на плана, френската готика на цистерцианците, немското майсторство на саксите — материална карта на средновековна Европа в една сграда.

Сигизмунд Люксембургски и границата на християнството

След опустошителното монголско нашествие от 1241–1242 г. — което помита и Брашов (Керешд, Корона), след голямото поражение на унгарците при Мохи — и особено след първото голямо османско нахлуване от 1421 г., дошло през прохода Бузъу, стратегическата роля на Прежмер станала ясна: това е първото селище, което поемаше ударите на армиите, проникващи в Трансилвания. Крал Сигизмунд Люксембургски — крал на Унгария, крал на Бохемия, бъдещ император на Свещената Римска империя, организатор на антиосманския кръстоносен поход, завършил с катастрофата при Никопол през 1396 г., основател на съвета в Констанц — разпорежда изграждането на отбранителна система в Цара Бърсей. Европейският контекст е бил на Европа, затворена в себе си, под натиска на османската експанзия след падането на Константинопол през 1453 г.: християнските кралства на Унгария, Полша и Влашките земи функционираха като буферни държави. През 1395 г. Сигизмунд подписва в Брашов съюзен договор с Мирча Стари от Влашко срещу Портата. А от 1427 г. около църквата в Прежмер са издигнати големите оградни стени. Крепостта тук принадлежи по този начин на същата европейска история като граничните крепости на Унгария (Егер, Сигетвар), както и на Хабсбургската военна марка или на кръстоносните замъци в Леванта — граница на християнството, защитавана този път от селяни.

Архитектурен шедьовър и художествено наследство

Църквата Свети кръст и олтарът от 1450 г.

Светилището, посветено на Светия кръст, е издигнато на централен план във формата на гръцки кръст, чиито равни рамене се разгръщат около квадрат, над който се извисява осмоъгълна кула — концепция, уникална за Трансилвания, вдъхновена от йерусалимските църкви и родствена с късната готика на долината на Рейн. През вековете сградата е претърпяла големи трансформации: през 1461 г. над пресечната точка на раменете е издигната камбанария (на мястото на по-стара и по-малка кула, намирала се пред западното рамо), а между 1512 и 1515 г. са добавени две неравни странични нефи и е удължена централната неф, променяйки първоначалния план. Интериорът е трезв, с нервюрни сводове с въздържана елегантност, без следи от стенописи. Художественото съкровище на църквата е полиптичният (триптих) олтар, датиран около 1450 г. — най-старият олтар в Трансилвания и един от най-старите в Румъния. Темата е Страданията Господни: в централния панел — Разпятието, четири пъти по-голямо от останалите панели, с над половината от повърхността позлатена; по крилата, изрисувани от двете страни и в два регистъра, сцени като Измиването на краката, Тайната вечеря, Бичуването, Съдът на Каяфа, Оплакванията на жените, Полагането в гроба, Възкресението и Мироносиците. Фигурите са прости, сведени до същественото, почти статуарни; червените, положени върху златен фон, имат особено сияние. Авторът, неизвестен, се е формирал, според специалистите, във виенската живописна школа — дунавското изкуство на епоха, в която Виена е художествената столица на Хабсбургския свят. След Реформацията от XVI век — Брашов е бил един от центровете на лутеранската реформа в Трансилвания, където Йоханес Хонтерус печатал първите книги — общността е приела Аугсбургското изповедание, а църквата станала евангелско-лутеранска.

Селската крепост: гранично военно инженерство

Фортификацията е шедьовър на средновековното военно инженерство. Около църквата е издигната почти кръгла ограда с диаметър около 72 метра, със стени дебели 3–4 метра (на места до 5 метра) и високи 10–12 метра, подсилени с четири подковообразни bastиони (от които два са запазени), с пет кули, с цвингер и с отбранителен ров широк 18 метра и дълбок 2–4 метра, захранван с вода — система, сравнима с водните замъци (Wasserburgen) в Бавария и Австрия или с рова на крепостта Фъгъраш. По вътрешната страна на оградната стена, на три-четири нива, се редят 272 стаи — всяко семейство от селото имало определена своя стая — използвани в мирно време като складови помещения, а във военно време като убежище; мазетата на сутерена са съхранявали зърнени запаси, достатъчни за около шест месеца, а ансамбълът е можел да подслони около 1600 селяни. Над стаите се простира пътят на стражата (Wehrgang), дълъг около 800 метра и широк, в горната част, до 4 метра, покрит с двускатен покрив и пресечен от многобройни бойници и отвори за изливане (мехолета). Входът в крепостта се осъществява през сводест тунел дълъг 30 метра, защитен от херса (плъзгаща се дървена решетка, подсилена с желязо) и от масивни дъбови порти, фланкиран от барбакан. Сред огнените отвори, фиксирани в стените, се е намирало и необичайно бойно устройство: прочутият „Орган на смъртта" (Todesorgel) — дебела дъска, въртяща се около желязна ос, носеща от всяка страна по пет тръби за стрелба; докато едната серия е била изстреляна, другата е била презареждана, а чрез бързо завъртане е можело отново да се стреля. Средновекова „картечница", родствена с многотръбните пушки (риболдекини) от Западна Европа, предназначена да създава паника и тежки загуби в лагера на врага; днес посетителят може да види и да завърти реплика на този уникален механизъм. Ансамбълът в Прежмер принадлежи на европейско семейство селски укрепени църкви — от хуситските укрепени църкви в Бохемия (Табор) до укрепените църкви на валдензите в пиемонтските долини (Ангрона, Шанфоран) и до Wehrkirchen във Франкония, Бавария и Австрия — най-голямата и най-пълна от тях, най-източният аванпост на това континентално явление.

Легенди, личности и повратни моменти

Петдесет обсади и едно единствено завладяване

Между XIII и XVII век селото Прежмер е било нападано и разрушавано повече от петдесет пъти — от монголи, татари, османци (набезите от 1421, 1432, 1438, 1508 г., татарското нашествие от 1658 г.), от унгарци, казаци и влашки и молдовски войводи — но църквата-крепост е била ефективно завладяна само веднъж, през 1611 г., от Габор Батори, княз на Трансилвания. Бурните векове на XVII век са оставили дълбоки следи: след битката при Гуруслъу (Брашов) от 1600 г., войските на император Фердинанд Хабсбургски, водени от Тьорьок Балинт и Майлат Ищван, са опожарили саксонските земи; Михай Витязул бил разположил малко по-рано лагера си в Прасмар, а по-късно Имре Тьокьой, последният голям анти-хабсбургски княз, подкрепян от султана, щял да премине през същите места. През XVIII век друга линия на фортификация, с пет порти, е издигната около селото, а големият пожар от 23 февруари 1767 г. унищожил 200 жилища. И все пак крепостта устояла — каменна хроника на устойчивостта на гранична общност. Местната традиция говори и за тунел, който би свързвал църквата с външната страна на оградата, мистерия, все още не напълно разкрита.

Хрониката на Томас Тартлер и паметта за Прежмер

Най-ценното писмено свидетелство за историята на Прежмер е „Тартлауската хроника" — хрониката на общината, съставена през 1750 г. от евангелския пастор Томас Тартлер (1700–1770), роден в Брашов; част от тази история е преведена на румънски от свещеника Йоан Луду. От страниците на Тартлер оживяват обсадите и изпитанията, през които е преминал този край. Също в Прежмер се е родил и немският писател Ервин Нойщетер (1897–1992). През XX век ансамбълът е реставриран между 1962 и 1970 г., под ръководството на архитект Mariana Angelescu и инженера Александър Добричану, с археологически проучвания, водени от Раду Хайтел — ирония на историята, че реставрацията е финансирана от атеистичния режим на Чаушеску, който е заснел същевременно в оградата няколко кадъра от „Буздуганът с три печата" (1977). През 1916 г., в разгара на световната война, три камбани са конфискувани за претопяване; през 1923 г. са заменени с камбани, излети в Аполда, в Тюрингия — немско ехо, което звучи и днес над Цара Бърсей. От 1990 г. в старата фискална магазия от 1793 г., издигната над галерията на входа, функционира музей — етнографският музей на саксите — с реконструирана класна стая и селска саксонска стая с оригинални мебели.

От протестантската Реформация до емиграцията на саксите

Саксонската общност, която в продължение на векове е била пазителка на крепостта — „саксонската нация", привилегированата нация на средновековна Трансилвания, наред с унгарското благородничество и секуите — е приела през XVI век лутеранската вяра. След 1989 г. повечето сакси са емигрирали в Германия; през 2009 г. само около 125 са били регистрирани в евангелската енория в Тартлау. Днес крепостта се поддържа жива от посетители от Румъния и от целия свят, както и от немски фондации като Stiftung Kirchenburgen, които пазят паметта за тази общност — европейско наследство, което сега принадлежи на всички.

ЮНЕСКО, световно признание и мястото в паметта на Европа

През 1993 г. ЮНЕСКО включва в списъка на световното наследство укрепената църква в Биертан — бившето седалище на лутеранските саксонски епископи между 1572 и 1867 г.; през 1999 г. обектът е разширен с още шест села — Прежмер, Кълник, Държиу, Сасchiz, Валеа Вийлор и Вискри — под името „Селата с укрепени църкви в Трансилвания". Трансилвания пази над 150 добре запазени укрепени църкви от около 300, построени между XIII и XVI век — една от най-гъстите концентрации на средновековни селски фортификации на континента. Прежмер е в тази мрежа най-силното и най-пълно звено. Зеленото ръководство на Мишлен му е дало три звезди — максималното отличие, „което само по себе си оправдава пътуване" — единственият обект в Румъния, удостоен по този начин. За европейския пътешественик Прежмер е глава от собствената му цивилизация: мястото, където латинският Запад (Сито, долината на Рейн, Тевтонският орден), Византия (планът във формата на гръцки кръст), немската колонизация на Източна Европа, Реформацията и османската граница се срещат в камък.

Практически пътеводител за посещение и опитът на днешния турист

Програма, билети и достъп

През летния сезон (1 април – 15 октомври) крепостта е отворена от понеделник до събота между 09:00 и 17:30 (последно влизане), а в неделя между 11:00 и 17:30; входният билет е около 20 леи, с възможност за закупуване онлайн (препоръчва се проверка на актуалната програма и тарифи на официалния сайт на паметника преди посещението). Достъпът се осъществява по DN 10 / E 574, на около 15 километра североизточно от Брашов (20–25 минути с автомобил), с автобус 520 от автогарата в Брашов (около 30 минути) или с влак по магистралата Брашов – Sfântu Gheorghe – Târgu Secuiesc. Отделете за посещението между 60 и 90 минути.

Какво виждате стъпка по стъпка

Естественият маршрут започва през 30-метровия входен тунел, с херсата и барбакана, след това се изкачвате по дървените стълби между стаите на оградната стена — стаите за провизии, реконструираната класна стая, селската саксонска стая на етнографския музей — до пътя на стражата на около 10 метра височина, между бойниците и отворите за изливане, под двускатния покрив на Wehrgang-a; тук се намира и репликата на „органа на смъртта", която можете да завъртите с ръка. След това слизате в църквата: планът във формата на гръцки кръст, нервюрните сводове, триптихният олтар от 1450 г. с позлатеното Разпятие в центъра, камбанарията от 1461 г., органът, пейките и камбаните, излети в Аполда. Навън гледайте отгоре овалната ограда, подковообразните bastиони и рова с вода. Посещението е пътешествие през осем века — от романската базилика от XII век до лутеранската църква, от кръста на тевтонците до стаите-убежища на саксите.

В сърцето на Цара Бърсей: допълнителни маршрути

Комбинирайте посещението с укрепената църква в Хърман, само на 5 километра (атестирана през 1240 г., никога завладявана, с параклис, запазил стенописи от XV век), с историческия център на Брашов (Черната църква, площад Сфатулуй), с крепостта Ръшнов, със замъка Бран и, по-далеч, със саксонското село Вискри — селото, популяризирано в международен мащаб, с укрепената си църква и с къщата, свързана с крал Чарлз III — или с крепостта Фъгъраш, една от малкото европейски крепости, заобиколени от ров с вода и, по думите на местните жители, никога завладявана чрез обсада. Прежмер е вратата към цял средновековен пейзаж: културния пейзаж на южна Трансилвания, който ЮНЕСКО е признал за наследство на цялото човечество — и който всеки европейски пътешественик би трябвало да прекоси поне веднъж, с крачки на поклонник и с поглед, насочен през бойниците, към хоризонта, в който преди петстотин години се виждаха, в подножието на Карпатите, шатрите на врага.