Улпия Траяна Сармизегетуса

Завладяващо въведение и универсална стойност

В сърцето на депресията Хацег, на надморска височина от 531 метра, под величествения поглед на планините Ретезат и в отбранителния обсег на масива Поана Руска, се разгръща история, която разказва за срещата между цивилизации и за имперската амбиция на Рим да превърне варварска територия в административен център на провинция. Улпия Траяна Сармизегетуса не е просто археологическа руина, а мълчалив свидетел на най-амбициозния проект на романизацията в цяла Източна Европа, място, където имперските пътища се пресичаха с местната духовност, а легионите на Траян оставяха след себе си не само каменни стени, но и основите на нова културна идентичност. Този обект представлява съществена глава в голямата история на Европа, като столица на провинцията Дакия Феликс, територията, завладяна от император Траян след дакийските войни от 101–106 г. сл. Хр., събитие, което предефинира политическата карта на континента и донесе златото на Трансилвания в римската хазна. За съвременния пътешественик стъпването върху древната настилка на този град означава пътуване назад във времето към II век, когато тук пулсираше животът на метрополис с над 20 000 жители, свързан чрез имперски пътища със столицата на света на Тибър и с другите големи градски центрове на империята, от Лугдунум в Галия до Антиохия в Сирия.

Исторически корени и големи европейски връзки

Историята на Улпия Траяна е неразривно свързана с агресивната експанзия на Римската империя при династията на Флавиите и с военната политика на Траян, който след като консолидира рейнската граница и победи партите на Изток, насочи погледа си към богатствата на Дакия. След завладяването на дакийската столица Сармизегетуса Регия в планините Оръщией през 106 г. сл. Хр. и смъртта на краля Децебал, провинция Дакия е организирана административно, а около 108–110 г. сл. Хр. управителят Децим Теренций Скауриан основава, на около 40 километра от старата кралска столица, колония, предназначена за ветерани от легионите. Първоначално наречена Colonia Ulpia Traiana Augusta Dacica, по фамилното име на Траян (Марк Улпий Траян) и титлата му Август, селището получава по-късно, при император Адриан, допълнителното название Сармизегетуса, поемайки по този начин духовното име на завладеното място, в символичен жест на помирение между завоеватели и победени. Този акт на основаване се вписва в по-широкия контекст на имперската политика на колонизация, подобна на прилаганата в Галия, Британия или дунавските провинции, където римските ветерани ставаха стълбове на нова административна и културна наредба.

При управлението на Александър Север (222–235 г. сл. Хр.), последният представител на династията на Северите, градът получава статут на метрополис и е домакин на Concilium III Daciarum, събранието на представителите на трите дакийски провинции (Дакия Поролисенсис, Дакия Аполенсис и Дакия Малвенсис), орган, който имаше алтернативно седалище и в Апулум (Алба Юлия), но тук, в Сармизегетуса, отбеляза решаващи моменти от политическия живот на империята, като например поклонението пред Гордиан III през 241 г. сл. Хр. Тези събития поставят Улпия Траяна в европейска мрежа от провинциални центрове, наред с Карнунтум на Дунав, Виринум в Норик или Аквинкум в Панония, всички те съществени възли на имперската администрация. Освен това градът се намираше на стратегически имперски път, идващ от Дунав и продължаващ на север до Поролисум (Мойград), като част от комуникационната система, свързваща Рим със северната граница на империята, подобна на Via Claudia Augusta или на пътищата, пресичащи Иберийския полуостров.

Периодът на мир и разцвет продължи до III век, когато кризата на империята и натискът на мигриращите народи поставиха на изпитание устойчивостта на провинцията. През 117–118 г. сл. Хр. въстание на сарматите, ирански народ, дошъл от евразийските степи и присъстващ както в Дакия, така и в Панония или в зоната на Черно море, е жестоко потушено от Квинт Марций Турбо, специалист по потушаване на въстания, изпратен от Адриан, жест, отбелязан чрез издигането на паметник в чест на императора през 118 г. сл. Хр. и чрез надпис на благодарност за Турбо през 119 г. сл. Хр. Започвайки от 166 г. сл. Хр., нашествията на маркоманите и на свободните даки от север разтърсиха провинцията, а император Марк Аврелий, философът на трона, трябваше лично да се намеси, за да спаси столицата, момент, увековечен в надпис от около 172 г. сл. Хр. Тези конфликти отразяват ситуацията на други граници на империята, от маркоманските войни на Дунав до конфликтите с партите на изток.

Решаващият момент дойде по времето на император Аврелиан (270–275 г. сл. Хр.), когато, изправен пред икономическата криза и невъзможността да защитава цялата провинция, той решава изтеглянето на римската администрация и армия на юг от Дунав, събитие, сравнимо с изоставянето на Британия от Хонорий през V век или със загубата на галските провинции. Въпреки че елитът и чиновниците напуснаха града, мнозинството от населението остана, превръщайки Улпия Траяна в намален градски център, чийто живот продължи до нашествията на хуните и смъртта на Атила, когато крайният хаос на миграциите сложи край на организираното съществуване на селището. Така руините в Сармизегетуса стават символ на прехода от Античността към Средновековието в Югоизточна Европа, свидетел на начина, по който римската цивилизация оцеля, трансформирайки се, в териториите източно от Карпатите.

Архитектурен шедьовър и художествено наследство

Градоустройственият план на Улпия Траяна отразява еволюцията от военен каструм към цивилизиран град, тръгвайки от четириъгълник със заоблени страни, с площ от 32,4 хектара, с дължина 600 метра и ширина 540 метра, ограден от отбранителна стена, изградена от масивни блокове издялан камък, висока 4–5 метра и снабдена с бойници. Тази отбранителна система е допълвана от пет тераси на площ от почти 30 000 квадратни метра, строителна техника, специфична за римското военно инженерство, сравнима с укрепленията по германския или британския лимес. Главните улици, Via Principalis и Via Praetoria, се пресичаха в центъра на града на нивото на форума, организирайки пространството по утвърдените римски градоустройствени канони, от самия Рим до новите градове в Африка Проконсуларис или в Сирия.

Най-внушителната конструкция, която доминира археологическия пейзаж, е амфитеатърът, издигнат през първата половина на II век сл. Хр., с капацитет от около 5 000 зрители. Той е приемал гладиаторски битки, лов на диви животни (venationes) и театрални представления, снабден със сложна инфраструктура, включително подземна камера, от която е намерена мраморна плоча, посветена на богинята Немезида от Г. Валерий Максим пекuarius, доставчик на животни за зрелищата. Архитектурата на това съоръжение, с каменните пейки, запазени за елита в долната зона, и дървените за широката публика в горната част, отразява римската социална йерархия и се вписва в традицията на големите амфитеатри в империята, от Колизея в Рим до тези в Арл и Ним в южна Галия. В непосредствена близост се издига храмът на богинята Немезида, почитана от гладиаторите, чиито колони капители и релефни плочи, изобразяващи богинята с везните, грифона и колелото, се пазят днес в Археологическия музей, свидетели на религиозен синкретизъм, специфичен за източните провинции.

Религиозната система на града разкрива впечатляваща палитра от вярвания, съжителстващи по начин, характерен за космополитния римски свят. Наред с официалните римски култове като Големия храм, Капитолия или светилището на Либер Патер, се намираха храмове, посветени на боговете Ескулап и Хигия, покровители на здравето, храм на Митра, персийския бог, популярен сред римската армия в цялата империя, от Великобритания до Сирия, и дори храм на палмирските богове, представляващи търговците и търговците, дошли от палмирска Сирия, доказателство за търговските връзки с Изтока. Присъствието на храма на Сιλван, бога на горите, и на светилището на боговете Домнус и Домна, местни божества, възприети в римския пантеон, илюстрира процеса на interpretatio Romana, чрез който местните дакийски вярвания се асимилираха от имперския култ.

В административния център на града се намира Дворецът на августалите (Aedes Augustalium), седалище на жреческата корпорация, занимаваща се с имперския култ и организирането на обществени празници, включително този на 3 януари, посветен на императора. Тази внушителна сграда, с централен двор, разделен на две и фланкиран от две базилики, е подслонявала в средата олтар, посветен на култа към императора, а в подземието – камера за сигурност за съхранение на ценни култови предмети. Намерените тук надписи, като тези, отнасящи се до дарението на съветника Антоний Супер или на основателите Марк Прокилий Юлиан и Марк Прокилий Регул, предлагат ценна информация за местния елит и за начина, по който провинциалната аристокрация проявяваше лоялност към Рим. Наред с него двете форума, Forum Vetus (Форумът на Траян) и Forum Novum, с островните жилища, разположени западно от тях, илюстрират последователното градско развитие на града, от първоначалното военно ядро до зрелия civic център. Хорреумът, голям зърнен склад, и седалището на финансовия прокurator на Дакия Аполенсис (Praetorum procuratoris) допълват образа на град със сложни икономически и административни функции, докато източната некрополия предлага информация за погребалните практики и демографската структура на общността.

Легенди, личности и решаващи моменти

Историята на Улпия Траяна е населена с имперски фигури, белязали съдбата на Европа в продължение на векове. Император Траян, онзи, който разшири империята до най-голямата ѝ територия, от Британия до Месопотамия, присъства чрез името на града и чрез амбицията си да интегрира Дакия в тялото на римската цивилизация. Неговият наследник Адриан, неуморният пътешественик, обиколил всички провинции на империята, е този, който даде на града пълното име Сармизегетуса, признавайки по този начин местната идентичност, и същият той изпрати Квинт Марций Турбо да потуши сарматското въстание от 117–118 г. сл. Хр., епизод, който напомня за потушаването на въстанията в Юдея или в Британия при същия император.

Марк Аврелий, стоическият философ на трона, се появява в историята на града като негов спасител от варварското нашествие от 166 г. сл. Хр., когато маркоманите и свободните даки проникнаха до сърцето на провинцията, а надписът, издигнат в негова чест през 172 г. сл. Хр., говори за двойната опасност от външно нашествие и вътрешно въстание. Каракала, който разшири римското гражданство до всички свободни жители на империята чрез Едикта Constitutio Antoniniana от 212 г. сл. Хр., присъства в Дакия през 213 г. сл. Хр., оставяйки три надписа в Сармизегетуса, които свидетелстват за присъствието му в провинцията, която смяташе за интегрална част от империята. Александър Север, последният Северан, даде на града титлата метрополис в периода 222–235 г. сл. Хр., издигайки го до ранга на пълноценна провинциална столица и учредявайки тук Concilium III Daciarum, провинциален парламент, събирал представители от целия регион.

Сред местните военни личности се отличава Квинт Марций Турбо, пратеникът на Адриан, чиято ефективност в потушаването на въстанията му донесе признанието на града чрез надпис от 119 г. сл. Хр., напомнящ за други римски генерали като Агрикола в Британия или Корбулон в Германия. По-късно, през III век, прокuratorът Ф. Елий Хамоний Юниор (247–249 г. сл. Хр.) излезе победител над карпите, германски народ, мигриращ на юг, а градът му издигна статуя на Юлий Филип (Филип Араба) с надписа "нашия божествен господар", подчертавайки предаността към императорите дори в периоди на криза. Император Деций, честван през 250 г. сл. Хр. като "възстановител на Дакиите" за това, че защити провинцията от готи и карпи, и Галиен, по чието време (253–268) паричното обръщение спадна поради икономическата криза, бележат последните десетилетия на римската администрация преди аврелиановото изтегляне.

Легендите на мястото се преплитат с археологическата реалност: разказва се, че след изтеглянето на Аврелиан, останалите жители се укриха в амфитеатъра, превръщайки го в импровизирана крепост, оцелявайки в свят, който се срутваше около тях, до идването на хуните. Тази история на съпротивата, на общност, продължила да живее в сянката на имперските стени, след като легионите си тръгнаха, отразява съдбата на много гранични градове в Европа, от британските до тези в Северна Африка, и придава дълбоко човешко измерение на каменните руини.

Практически пътеводител за посещение и опитът на днешния турист

За съвременния пътешественик, който навлиза в територията на Румъния в търсене на европейските корени на цивилизацията, посещението в Улпия Траяна Сармизегетуса представлява съществен опит, поклонение към изворите на обща континентална идентичност. Археологическият комплекс, вписан в Списъка на историческите паметници с код LMI HD-I-s-A-03205, се намира в местността Сармизегетуса от окръг Хунедоара, в историческата област Трансилвания, на около 40 километра от град Хунедоара и само на 8 километра от прохода Тапе, известен в античността като "Железните врати на Трансилвания", стратегически дефиле, свързващо Банат с Трансилвания и което, заедно с дефилето на Олт от юг, образуваше естествена отбранителна система.

Достъпът до обекта се осъществява по пътя, свързващ Хацег с Петрошани, в равнинен пейзаж, ограден от силуетите на планините Ретезат на юг и Поана Руска на север, панорама, която позволява на посетителя да разбере защо римляните избраха това място за своя провинциална столица: теренът беше плодороден, естествено защитен от планини, и разположен на търговския път, идващ от Дунав. При влизане в археологическата ограда първото въздействие се дава от масивните руини на амфитеатъра, чиито каменни стени, изградени от масивни блокове и хоросан, издържат вече почти две хилядолетия, предлагайки поразителна перспектива към арената, където някога се провеждаха кървавите зрелища на античния свят. Разходката през бившия метрополис позволява на посетителя да стъпва по следите на павираните улици, да види основите на храмовете, посветени на боговете Немезида, Либер Патер или Митра, да се възхити на руините на Двореца на августалите с централния му двор и да си представи суетата на форума, където се договаряха сделки, се раздаваше правосъдие и се честваше имперският култ.

В непосредствена близост на археологическия комплекс се намира Археологическият музей Сармизегетуса, основан през 1924 г., който подслонява впечатляваща колекция от артефакти, открити в хода на систематичните изследвания: издялани капители, надписи върху мрамор и камък, свидетелстващи за присъствието на императорите Адриан, Марк Аврелий или Каракала, фрагменти от колони, керамика, монети и предмети от всекидневна употреба, които пресъздават атмосферата на живота отпреди две хилядолетия. Сред най-ценните експонати са мраморната плоча, посветена на богинята Немезида от доставчика на животни Валерий Максим, и архитектурните елементи, произлезли от храма на това божество, както и надписите, споменаващи имената на основателите и местните сановници.

За пълен опит се препоръчва комбиниране на посещението в Улпия Траяна Сармизегетуса с това в Сармизегетуса Регия, духовната и военна столица на дакийското кралство, разположена в планините Оръщией на надморска височина 1 200 метра и включена в световното наследство на ЮНЕСКО, предлагайки по този начин пълна картина на сблъсъка и сливането между двете цивилизации. Информация относно входните такси и програмата за посещение е налична в касата на обекта, а местни екскурзоводи могат да предложат подробни обяснения за историческия контекст и за скорошните археологически открития, тъй като голяма част от територията на античния град остава все още неразкопана, пазейки мистерии за бъдещите поколения изследователи.

Пътешественикът, който пристига тук, независимо дали е историк, археолог или просто търсач на красота, се оказва пред жива лекция за универсалността на човешката култура и за начина, по който империите, независимо дали римски, хабсбургски или османски, са оформяли пейзажа на Европа. Улпия Траяна Сармизегетуса не е просто купчина руини, а отворен диалог между минало и настояще, място, където Европа намира общите си корени, а древните камъни стават мълчаливи свидетели на цивилизация, обединила континенти и народи под знака на закона, реда и културата.