Дворецът Котрочени

Крепост на властта и духа в сърцето на Югоизточна Европа

На хълм с лек наклон, в западния край на някогашен Букурещ, заобиколен някога от безкрайните гори на Влашко и пазен от водите на Дъмбовица, днес се издига един от най-завладяващите исторически ансамбли в Европа: Дворецът Котрочени. Това не е просто паметник, а истински палимпсест на европейската история – място, където се срещат, пласт по пласт, византийската духовност на гръцките изгнаници след падането на Константинопол, бароковото великолепие на румънското болярство, амбицията на династията Хоенцолерн, елегантността на френската и британска Belle Époque, драмата на тоталитаризма от XX век и демократичното възраждане след 1989 г. В продължение на близо триста петдесет години, без прекъсване, Котрочени е било пространство на властта – манастир и княжеска резиденция, кралски дворец и днес седалище на Румънското президентство – което го прави резиденцията с най-дълга и непрекъсната употреба в цялата страна. За културния европейски пътешественик посещението на Котрочени означава да прекрачи, в рамките на няколко часа, през цели епохи от цивилизацията на континента: от кръстоносния поход и преговорите между Виена и Константинопол, до салоните в стил Луи XVI, до решението за влизането на Румъния в Първата световна война и до възстановяването на църква, разрушена от диктатура, издигната отново чрез жест на архитектурно съпротивление, уникален в Европа.

От горите на Влашко до планината Атон: византийските и османски корени

Между легенда и история: името на Котрочени

Историята започва със самото значение на името. Думата „котрочан" произлиза, според изследователите, от архаизма „а (се) котрочи", тоест да се скриеш, да се подслониш. Значението придобива дълбочина, когато се замислим за географията на мястото: във времето преди модерния Букурещ, хълмът Котрочени бил обвит от гъстите гори на Влашко, гори толкова гъсти, че предлагали подслон на онези, които бягали от гнева на властта. На върха съществувал дървен скит, наречен от монасите „Горните Котрочени", за разлика от „Долните Котрочени", селото на тухларите в подножието на хълма. Селото и имотът са документирани за първи път в княжески хрисов от 27 ноември 1614 г., под формата „Котрочени", макар че със сигурност са съществували и преди 1600 г.: първите собственици, споменати в документите – Стоика, Преда и Щефан – свидетелствали, че преди да стане княжеска собственост на Михай Витязул, те владеели „Котрочени". Тази непрекъснатост на имот в покрайнините на столицата, преминал от ръката на един войвода в ръката на болярско семейство и след това в собственост на династията, стои в основата на цялата по-късна история на мястото.

Щербан Кантакузино: византийски принц на престола на Влашко

Повратният момент настъпва през втората половина на XVII век, когато семейството Кантакузино – от византийски произход, дошло във Влашките земи в първите десетилетия на века след падането на Константинопол в османски ръце (1453) – изковава княжеска съдба. Най-представителният член на семейството, Щербан Кантакузино (1640–1688), изкачва постепенно всички длъжности на княжеския двор, доказвайки проницателност, дискретност, познаване на чужди езици и строителен талант. През 1660 г., като награда за услугите, оказани на княз Георги Гика, получава имота Котрочени, влизайки действително във владение едва на 18 ноември 1671 г., след години на гонения и интриги при двора. Легендата разказва, че през есента на 1678 г., преследван от Дука Вода, който искал да се отърве от претендент за престола, Щербан се укрил в Котрочени, където останал скрит три дни и се молил на Свети Сергий и Вакх да посредничат за спасението му, обещавайки, че ако оцелее, ще издигне там величествена църква. Оцелял, избягал в Константинопол, купил властта за 600 000 леи и през пролетта на 1679 г. се възкачил на престола. На 26 май 1679 г. започват строителните работи по манастира, а църквата, с храмове Успение на Пресвета Богородица и Свети Сергий и Вакх – избрани във връзка със събития от личния живот на ктитора – е завършена през октомври 1682 г.

Щербан Кантакузино не бил само ктитор, но и човек на европейската дипломация. Той преговарял с виенския двор за преминаването на Влашко в християнския лагер, стремейки се към позицията на покровител на християните на Балканите, а хабсбургите му обещали в замяна имперския престол на освободен от османците Константинопол. Тази амбиция – да превърне едно малко васално княжество в християнско кралство, съюзник на Централна Европа – поставя фигурата на Щербан в обща констелация с други балкански принцове от епохата, от Димитрие Кантемир до византийските императори в изгнание. Неговото управление било, впрочем, епоха на културен разцвет: в типографията, инсталирана в Котрочени, се появили Евангелието (1682) и Апостолът (1683), а през 1688 г. – малко преди смъртта на ктитора – Букурещката Библия, първата цялостна Библия, отпечатана на румънски език, паметник на езика и националната култура, чиято роля във формирането на румънския литературен език е сравнима с тази на Лутеровата Библия за немския език. Щербан Кантакузино починал на 28 октомври 1688 г., на едва 54 години, и бил погребан в наоса на основаната от него църква, редом с братята си Матей и Йордаке и с други членове на династията, превръщайки Котрочени в некропол на семейството.

Най-богатият манастир на Влашко и връзката с Атон

Даренията, направени от ктитора, бързо превърнали Котроченския манастир в най-богатия манастир на Влашко. Инвентар от 1716 г. отбелязвал 20 големи имота (в Илфов, Дъмбовица, Мушел, Телеорман, Яломица), 10 цигански села, 18 дюкяна в Букурещ, Хана на Щербан Вода, правото върху митата за сол, напитки, риба и дърва, плюс приходите от 20 манастира и скита от цялата страна. През 1682 г. Щербан завещал манастира на монашеската общност на планината Атон, чрез Протатон – жест без прецедент по наложените от него условия: игуменът трябвало да бъде добър администратор, в Атон да постъпва само излишъкът от приходите, нищо от съкровищата да не напуска манастира, игуменът да дава отчет веднъж на три години, да се следва атонският типик, да се чества по особен начин денят на Свети Сергий и Вакх (7 октомври), а ктиторът и родът му да бъдат споменавани и той да бъде погребан там. В същото положение се намирал и манастирът Три Светители в Молдова, ктитория на Василе Лупу – паралел, който показва колко тясно свързан бил румънският православен свят с големите центрове на Православието, от Атон до Киев и Москва. Архитектурата на църквата, в бранковенски стил, с притвора, поддържан от десет осмоъгълни каменни колони, с 12 издялани вътрешни колони и с издялан и позлатен иконостас, била реплика, в съвършени пропорции, на епископската църква в Куртя де Арджеш, основана от Нягое Басараб; координаторът на работите, Михай Кантакузино, бил формиран като архитект в Падуа и Равена, а живописта на църквата била поверена на прочутия зограф Първу Мutu – истински създател на школа, канонизиран през 2017 г. от Светия Синод на Румънската православна църква. Така inaugурираният бранковенски стил се намира на пресечната точка между пост-византийската традиция, влиянието на итало-критската школа и централноевропейския барок – същите културни корени, които моделирали в същата епоха дворците в Прага, Виена или Краков. Чуждестранни пътешественици като англичанина Едмънд Чишул (1702), италианеца Антонио Мария Дел Киаро – музикант и секретар на ктитора, по-късно летописец на Бранковяну –, Доменико Сестини, австриеца Франц Йозеф Зулцер или гърка Дапонтес оставили свидетелства за красотата на ансамбъла, поставяйки го твърдо на културната карта на Европа.

Стратегическо място на великите империи

През вековете платото на Котрочени било стратегически пункт от първостепенно значение, а неговата военна история отразява историята на войните между империите, оспорвали Балканите. През юли 1737 г. австрийски войски, водени от генерал Гиляни, разполагат лагера си тук; през 1739 г. османските войски на генерал Сюлейман паша; през 1800–1802 г. турски и руски войски; през 1806 г. руснаците на генерал Милорадович. Тези лагери отразяват австро-руско-турските войни от XVIII век, завършили с договорите от Кючук Кайнарджа (1774) и по-късно с мира от Букурещ (1812), моменти, в които картата на Югоизточна Европа била пренаписвана на масата на преговорите между Санкт Петербург, Виена и Константинопол. Разрушителното земетресение от 1802 г. унищожило църквата и килии; тяхното възстановяване довело до толкова големи дългове, че през 1816 г. Общото събрание на страната трябвало да се намеси, или за да може Протатонът да плати дълговете, или за продажбата на 18 дюкяна в Букурещ. През 1821 г., по време на революцията на Тудор Владимческу, манастирът станал щаб на революционерите, които копаели отбранителни окопи и укрепвали позициите с редути и оръдия – епизод, който свързва Котрочени с големите национални движения в Европа от епохата, от революциите от 1821 г. в Гърция и във Влашките земи. През 1848 г. манастирът бил окупиран от османски войски, които арестували революционерите. А през 1862–1863 г., при Александру Йоан Куза – князът, установил тук резиденцията си и който обединил през 1859 г. двете румънски провинции – на платото на Котрочени възниква военен учебен лагер, успоредно с обновяванията и преустройствата на княжеските къщи, финансирани от Министерството на външните работи с кредитна линия от 4000 галбени. Така, преди да стане кралски дворец, Котрочени вече бил, в продължение на две столетия, жив свидетел на сблъсъците и преобразуванията, направили модерна Европа.

Между Венеция, Париж и Лондон: кралският дворец на династията Хоенцолерн

Карол I и френският архитект Пол Готеро

Скокът към европейската модерност се осъществява в края на XIX век. Княз Карол фон Хоенцолерн-Зигмаринген – който се възкачил на румънския престол през 1866 г. и току-що бил спечелил пълна независимост през 1877–1878 г., в резултат на руско-турската война и Берлинския договор – използвал от юни 1866 г. княжеския дворец в Котрочени, живеейки там близо две десетилетия заедно със съпругата си кралица Елизабет (известна в литературния свят под псевдонима Кармен Силва), до откриването през 1885 г. на Кралския дворец на булевард „Виктория" (днес Национален музей на изкуствата на Румъния). През пролетта на 1889 г. Карол I решава разрушаването на старите княжески къщи и строежа на модерен дворец, предназначен за престолонаследника Фердинанд, неговия внук. Строителството започва през 1888 г., а между 1893 и 1895 г. дворецът е преработен по плановете на френския архитект Пол Готеро, представител на академизма бо-ар, формиран в École des Beaux-Arts в Париж, който вече бил подписал Кралския дворец на булевард „Виктория", Двореца на Спестовната каса и Консигнациите, Университетската фондация „Карол I" (Централна университетска библиотека) и Музея на изкуствата в Крайова. Готеро, роден в Перпинян през 1843 г., замислил Котрочени в класически венециански стил – препратка към Serenissima, която говорела за европейските aspiraции на новото кралство –, с мраморни стъпала и балюстради от италиански мрамор Чиполино и щуко, в архитектурен език, който го доближавал до дворците на италианското Възраждане и на Нидерландските провинции. За труда си френският архитект бил награден с ордена „Корона на Румъния" в степен офицер и през 1897 г. бил обявен за кавалер на френския орден на Почетния легион.

Интериорите, замислени от Готеро – и по-късно усъвършенствани – са истински маршрут през декоративното изкуство на Европа: трапезарията на двореца е реставрирана в стил на немското Възраждане, а стаите носят отпечатъците на различни стилове, от Луи XIV до Луи XV и Луи XVI, от английския рококо до византийски акценти. Този „музей" на европейските стилове в миниатюра отразява амбицията на династията Хоенцолерн-Зигмаринген да закотви Румъния в концерта на големите континентални монархии, редом с Франция, Германия и Великобритания.

Кралица Мария: внучката на кралица Виктория в Котрочени

На 29 декември 1892 г. (10 януари 1893 г., нов стил) Фердинанд се жени в Синая за принцеса Мария от Единбург и Сакс-Кобург-Гота, родена на 29 октомври 1875 г. в Истуел Парк, в графство Кент – внучка на кралица Виктория на Великобритания и на цар Александър II на Русия. Княжеската двойка се премества в Котрочени през 1896 г., а дворецът става тяхна постоянна резиденция до смъртта на кралицата през 1938 г. Тук кралица Мария – британска принцеса, писателка и художничка – оставя своята неповторима следа върху декорациите, между 1900 и 1910 г.: Златният салон (1901), Сребърната спалня (1905) и Норвежкият салон (1911), реализиран по плановете на чешкия архитект Карел Лиман, архитект на Кралския дом, заедно със Зеления салон – преосмисляне на стила Луи XVI с английски акценти – и Салона на живописта и пирографията. Кралицата свидетелствала, че „мечтата на живота" ѝ била да превърне Котрочени в „къща на мечтите", а в страниците на мемоарите си описва с емоция как „променя Котрочени съобразно това, което бях научила за румънската архитектура и орнаментика". След Първата световна война, под нейно ръководство, румънският архитект Григорие Черkez преосмисля северното крило на двореца (1913–1915) в национален романтичен стил, добавяйки голяма зала с тераса отгоре и две беседки с колони – едната от които вярна реплика на прочутата беседка от манастира Хурези –, а през 1925–1929 г. преустроил Големия бял салон и спалнята на кралицата. Така в Котрочени съжителстват в един ансамбъл виенският ар нуво (Сецесион), френският неокласицизъм, румънският национален романтизъм и бранковенската традиция – диалог на стиловете, който отразява в умален мащаб цялата еволюция на европейското изкуство от 1880 до 1930 г.

Европейски двор: гости, съюзи и исторически решения

Дворецът Котрочени бил през междувоенния период сцена на европейската дипломация. Тук били посрещнати крал Александър I на Югославия (февруари 1922), италианският маршал Пиетро Бадолио (май 1922), федералният канцлер на Австрия монсеньор Игнац Зайпел (февруари 1924), министрите на външните работи Едвард Бенеш на Чехословакия и Момчило Нинчич на Сърбия (май 1925) – фигури, които в следващите години щели да играят решаващи роли в съдбата на Европа, от Мюнхенската конференция до формирането на Малката антанта. Но най-тежкият момент в историята на двореца като европейска политическа сцена се разиграл през август 1916 г.: Коронният съвет от 14 август 1916 г., свикан в Трапезарията на Двореца Котрочени, решил отказа на Румъния от неутралитет и влизането в Първата световна война на страната на Антантата – решение, което щяло да промени картата на Европа завинаги и което щяло да доведе до Великото обединение от 1918 г. Кралица Мария, присъствала на тези разисквания, щяла да стане символ на румънското съпротивление в тежките години на войната, а споменът за нея – на британка, станала кралица на Румъния и майка на нация – свързва Котрочени по уникален начин с историята на европейските корони.

Легенди, личности и повратни моменти

Комунистическата епоха: Дворецът на пионерите и драмата на църквата

След абдикацията на крал Михай (30 декември 1947) и установяването на народната република, Дворецът Котрочени влязъл в управлението на държавата, а през 1948 г. църквата на манастира била затворена за богослужение „от идеологически съображения". Между 1949/1950 и 1976 г. сградата функционирала като Дворец на пионерите – институция, вдъхновена от съветския модел на домовете на пионерите и дворците на пионерите в целия източен блок, от Пионерпаласт в Източен Берлин до домовете на пионерите в Москва или Варшава. Много поколения букурещци преминавали тогава, без да знаят, през помещенията, където живели крале и кралици: Норвежкият салон на кралица Мария станал залата за приказки на пионерите, Салонът на живописта станал залата за балет, а книгите от библиотеката на крал Фердинанд били хвърлени в огъня в двора на двореца – варварски жест, който отразява съдбата на библиотеките и кралското наследство в цяла комунистическа Европа. През 1976 г. дворецът бил поет от Държавния протокол, а разрушителното земетресение от 4 март 1977 г. сринало със земята голяма част от сградите на ансамбъла. След 1977 г. Николае Чаушеску използвал двореца като къща за гости, а през 1984 г. решил разрушаването на основаната от Щербан Кантакузино църква – решение, което се вписва в логиката на идеологическите разрушения на комунистическите режими в Европа, от разрушаването на Кралския дворец (Щатшлос) в Берлин през 1950 г. от Германската демократична република до систематизациите, унищожили цели квартали на източноевропейските столици.

Спасение чрез пренасочване на средства

Историята на спасяването на църквата сама по себе си е страница на европейско съпротивление. Тъй като за разрушаването не били отпуснати никакви средства, архитектът Камил Рогуски – отговорен за издигането на новото крило на двореца – прибегнал до пренасочване на средства: използвал пари, предназначени за други работи, за да извади камъка, колоните, профилите и фреските на църквата и ги транспортирал в манастира Черника, в склад, убеден, че църквата някой ден ще бъде възстановена. Повече от това, когато Елена Чаушеску поискала на мястото на църквата да се устрои басейн за плуване, Рогуски трябвало да я убеди – чрез хитрост, достойна за най-изобретателните дворцови интриги в историята на Европа – че басейнът щял да наводни мазето на двореца. Така основата на църквата останала непокътната, запазвайки първоначалната си форма, а около 80 квадратни метра от оригиналната фреска – стената с портретите на ктиторите в притвора, дело на Първу Мutu –, заедно с издялания и позлатен иконостас и с част от литургичното съкровище, били спасени. След земетресението от 1977 г. реставрацията на историческия дворец била координирана от архитекта Николае Влъдеску, който зачел стила на Готеро и на Черkez, а между 1980 и 1986 г. било издигнато новото крило – днес седалище на Президентската администрация –, чиято архитектура възприема в дух традиционните румънски елементи; монументалното стълбище на новото крило, с пищната врата и декоративния пояс отгоре, е вдъхновено именно от пояса, който обикалял разрушената църква.

Възраждане: от Революцията до преосвещаването през 2009 г.

След Революцията от декември 1989 г. – онова 1989, което събори комунистическите режими в цяла Европа, от Берлин до София и от Прага до Букурещ – Дворецът Котрочени станал седалище на Румънското президентство. С Постановление на правителството от 10 юли 1991 г. бил основан Националният музей Котрочени, официално открит за публика на 27 декември 1991 г., в историческия корпус на двореца. През 1994 г. музеят бил отличен с наградата European Museum of the Year Award – Special Commendation, връчена от Съвета на Европа, признание, което поставя институцията на картата на големите музеи на континента, редом с лауреати като Музея „Ван Гог" в Амстердам или Rijksmuseum. По отношение на църквата, строителните работи по възстановяването започнали през 2003–2004 г., в мандата на президента Йон Илиеску, когато храмът бил частично възстановен върху старите основи, под формата на „Мемориал Кантакузино", като в наоса били вградени няколко фрагмента от оригиналните фрески на Първу Мutu. Между 2008 и 2009 г., в мандата на президента Траян Бъсеску, възстановяването било завършено изцяло: олтарът бил възстановен чрез внасянето и монтирането на оригиналната дървена позлатена преграда, бил монтиран камбана от над тон, излята в профилирано предприятие от Епархията на Марамуреш, а на 11 октомври 2009 г. патриарх Даниил преосвещил църквата, която така влязла в туристическия маршрут на музея. Днес вярващите участват в неделя в богослужения в възродената църква, докато дворът на двореца домакинства периодично концерти и културни събития – завръщане на свещеното в пространство на властта, уникално в бившия комунистически блок.

Национален музей Котрочени: художествено съкровище на пресечната точка на Европа

В историческото крило на двореца Националният музей Котрочени приютява колекции, илюстриращи художественото развитие на Румъния в европейски контекст. Галерията по изкуство включва творби, подписани от майстори на румънската живопис – Теодор Аман, Николае Григореску, Йоан Андрееску, Щефан Лучиан, Николае Тоница, Теодор Палади, Георги Петрашку, Георги Тътареску, Корнелиу Баба, Димитрие Пачуря, Константин Бранкуш – художници, формирани в големите школи на Европа (Париж, Мюнхен, Виена), чиито творби водят диалог с френския академизъм, с импресионизма и с авангардите на XX век. Редом с тях музеят пази европейска и японска графика, френски мебели от епохата, ориенталски килими, народни икони от Трансилвания, сребърни и литургични бродерии, порцелан и кристали, принадлежали на бившето кралско семейство, както и колекции от нумизматика и средновековно изкуство. Спецификата на музея се състои в съчетаването на мемориалния характер – с неговата близо 350-годишна история – с този на музей на декоративното изкуство, в архитектурна рамка, която сама по себе си е експонат: парадното foyer, мазетата, кухнята на бившия манастир, вътрешният двор, градините и, от 2009 г., възстановената църква. Експозиционният маршрут преминава през кралските апартаменти – библиотеката на крал Фердинанд, неговата спалня, апартамента на кралица Мария с Норвежкия салон –, приемните салони и протоколните пространства, предлагайки на посетителя потапяне в интимния живот и вкуса на династия, която знаела да съчетае западния разкош с националната идентичност. От 2025 г., под импулса на временно изпълняващите длъжността президенти Илие Боложан и Никушор Дан, дворецът познава безпрецедентно отваряне към публиката, чрез постоянната програма „Отворени врати на Двореца Котрочени": през уикенда градините, Платото на церемониите, Бароковото плато, вътрешните дворове и Църквата на двореца могат да се посещават безплатно, през главния вход на булевард „Професор доктор Георги Маринеску", докато платените маршрути включват и представителните пространства на Президентската администрация като Залата на обединението, Галерията на басарабите и Залата за спектакли – помещения, които през останалата част от седмицата са запазени за представителство и държавен протокол.

Практически пътеводител за посещение: опитът на европейския пътешественик

Програма, достъп и цени

Дворецът Котрочени се намира в сектор 6 на Букурещ, на булевард „Гениите" № 1–3, с достъп и от Шосеа „Котрочени", в близост до Ботаническата градина „Димитрие Брандза" (основана през 1860 г.) и метростанция „Ероите". Националният музей Котрочени е отворен за публика от вторник до неделя, между 09:00 и 17:00 часа, с последно влизане около 16:00 часа (програмата може да варира в зависимост от сезона и институционалните събития – от 15 юли 2026 г. достъпът на посетителите е програмиран между 09:00 и 16:00 часа, с последно влизане в същия час). В понеделник музеят е затворен. Посещението се осъществява или в екскурзоводски турове – на румънски, английски, френски, италиански, испански и немски език, с тръгвания в 09:30, 10:30, 11:30, 12:30, 13:30, 14:30 и 15:30 часа –, или без екскурзовод, в определени интервали, или по експозиционния маршрут. Прилаганите тарифи към момента на съставяне на този пътеводител са диференцирани: пълният тур (около 100 минути, включващ кухнята, вътрешния двор, църквата, парадното foyer, мазето и етажите I и II) струва 30 леи за възрастни резиденти и 50 леи за чуждестранни посетители, с намаления за ученици, студенти (10–12,5 леи) и пенсионери (15–25 леи); класическият тур (60 минути) струва 20–40 леи; уикенд маршрутът, който включва и представителните пространства на Президентската администрация, е на цена 70 леи, с намаление от 75% за ученици и студенти и от 50% за пенсионери; съществува и опцията за VIP тур за частни групи от максимум шест души. Билетите могат да се закупят онлайн, на официалния сайт muzeulcotroceni.ro и на платформите IaBilet и BookTes, или на каса, а за туровете с екскурзовод се препоръчва предварително записване по телефон (021-317.31.07, 0725.518.381) или по имейл ([email protected]), с поне 24 часа предварително. Безплатен достъп се предоставя на предучилищни деца, лица с увреждания, ветерани от войната, герои на Революцията, членове на ICOM и специалисти от културни институции. Разрешено е фотографирането в музея, с изключение на църквата и на някои зони, посочени от екскурзовода, а посетителите са помолени да спазват кодекса на поведение, специфичен за пространство, което остава в същото време активно седалище на президентска институция.

Какво ще откриете, стъпка по стъпка

Посещението на Котрочени се осъществява като пътешествие през времето. Започвате, по правило, от вътрешния двор и кухнята на бившия манастир – пространство, което пази паметта на XVII век –, след това се изкачвате към етажите на кралския дворец: парадното foyer с италианския си мрамор, Златният салон на кралица Мария, Зеленият салон в духа на Луи XVI, Сребърната спалня, Норвежкият салон – интимно убежище на британска принцеса –, библиотеката на крал Фердинанд и трапезарията в стила на немското Възраждане. Историческите мазета, с техните сводове, напомнят за функцията на склад на стария манастир, а църквата, преосвещена през 2009 г., впечатлява с притвора с колони, с фрагментите от фреска на Първу Мutu, вградени в наоса, и с оригиналната преграда, върната на мястото си след 25 години изгнание в манастира Черника. Градините на двореца – с техните алеи, рядка растителност и гледка към града – предлагат накрая момент за отдих, поканвайки към размисъл върху история, която в Котрочени никога не е спирала: от молитвата на византийски принц, скрит в горите, до разкоша на европейски кралски двор, до тихото съпротивление на архитект, спасил църква чрез благочестива лъжа, и до повторното отваряне след 1989 г. на портите на крепост на властта към гражданите и към света. За европейския пътешественик Котрочени остава това, което винаги е бил: място, където историята на континента може да се чете в камък, във фреска и в злато, само на няколко крачки от сърцето на Букурещ в пълна европейска трансформация.