Геопарк на динозаврите в Земя Хацегулуй

Пътешествие назад във времето: когато Европа е била тропически архипелаг, а Трансилвания е приютявала джуджета динозаври

Съществуват места на Земята, където историята на самата планета се разкрива в зрими пластове, където всеки камък, всяка вкаменелост и всеки хълм разказва за геоложки епохи отпреди десетки или стотици милиони години. Международният геопарк на ЮНЕСКО Земя Хацегулуй е такова място – територия от 102 392 хектара в югозападна Трансилвания, в окръг Хунедоара, където времето сякаш е спряло, за да запази една от най-необикновените истории на доисторическа Европа. Тук, преди около 70 милиона години, в късния Креда, когато морското равнище е било много по-високо от днешното и когато почти цяла Европа е била раздробена в тропически архипелаг, къпан от водите на океана Тетис, е съществувал субтропичен остров с размерите на днешна Испаньола – около 80 000 квадратни километра – на който са живели джуджета динозаври, уникални в света със своите изключителни еволюционни адаптации. Този остров, известен днес като Остров Хацег, представлява ключът към разбирането на един фундаментален биологичен феномен – островното джуджеене – и е дал на Европа и света едни от най-увлекателните палеонтоложки открития от последните две столетия.

Универсалната стойност на тази територия е официално призната през 2005 г., когато Геопарк Динозаври Земя Хацегулуй става първият геопарк в Румъния и в цяла Югоизточна Европа, приет в Европейската мрежа на геопарковете и в Световната мрежа под егидата на ЮНЕСКО. Десет години по-късно, през 2015 г., с пускането на Международната програма за геонауки и геопаркове от държавите членки на ЮНЕСКО, територията получава статут на Международен геопарк на ЮНЕСКО, като периодично се ревалидира – най-скорошната оценъчна мисия се състои през 2026 г. Днес геопаркът се управлява от Букурещкия университет и представлява европейски модел за устойчиво развитие, образование и научно изследване, интегрирайки изключителното геоложко наследство с културното, историческото и природното наследство на регион, който приютява вероятно най-богатото културно наследство в Румъния.

Исторически корени и големи европейски връзки

Европейският архипелаг на Креда: една потопена Европа

За да разберем защо в Земя Хацегулуй са живели джуджета динозаври, трябва да се върнем преди около 70 милиона години, в Maastrichtския период на късния Креда. В онази епоха глобалното морско равнище е било с стотици метри по-високо от днешното, а това, което наричаме днес европейски континент, всъщност е бил огромен тропически архипелаг, подобен на днешна Индонезия или Карибите. Африканската плоча се е придвижвала на север, сблъсквайки се с Евразийската плоча и предизвиквайки издигането на Алпийската верига – процес, който е дал началото, наред с други неща, на вулканичните острови в централна и източна Европа. В този островен пейзаж Хацег е бил само един от многобройните острови на Европейския архипелаг: на запад се е простирал големият Иберо-Арморикански остров (съответстващ на днешния Иберийски полуостров и южна Франция), на север – Рено-Бохемският остров, на югоизток – Адриатико-Динарският остров (където в днешна Италия е открит джуджето динозавър Tethyshadros insularis), а на изток – Трансилванският остров – Остров Хацег. Тези острови са били разделени от дълбоки води, но колебанията на морското равнище и тектонските процеси периодично създавали временни сухоземни мостове, позволявайки фаунистични миграции между тях. Климатът е бил субтропичен, със средни температури от 20-25 градуса по Целзий, с ясно изразени дъждовни и сухи сезони, а растителността е била предимно тропическа, доминирана от меандриращи реки, блата и гъсти гори от покритосеменни.

Изолацията на Остров Хацег – разположен на поне 200 километра от най-близката континентална маса – е създала уникални условия за еволюция. Тук феноменът, известен като "островно джуджеене" или "правилото на острова" (island rule), описан за първи път от барон Франц Нопча, е накарал динозаврите, които на континента са достигали колосални размери, да еволюират в миниатюрни версии. Един завропод като Magyarosaurus dacus, който на континента е можел да достигне 30 метра дължина, на Остров Хацег е измервал само 6-7 метра и е тежал около един тон. Това намаляване на размерите е било адаптация към ограничените хранителни ресурси, налични на изолиран остров – еволюционен принцип, който се прилага и днес, като се наблюдава при видове като сицилийския джудже слон или кипърския джудже хипопотам. В същото време, при отсъствието на големите тероподни динозаври хищници, един гигантски птерозавър, Hatzegopteryx thambema, е еволюирал към огромни размери – случай на островно гигантизъм – превръщайки се в абсолютния супер-хищник на острова.

Барон Франц Нопча: австро-унгарски учен между науката, приключенията и балканските интриги

Историята на откритието на джуджетата динозаври от Хацег започва в един летен ден от 1895 г., в имението на семейство Нопча в село Сънпетру (на унгарски Szentpéterfalva), когато Илона, по-малката сестра на барон Франц Нопча фон Фелсő-Силваш, момиче на едва 12 години, намира в близките хълмове някакви "кости на великани". Брат ѝ Франц бил на 18 години и вече бил запален по природните науки. Роден на 3 май 1877 г. в Дева, в сърцето на Трансилвания, в аристократично унгарско семейство с румънски корени, Нопча бил продукт на космополитна централна Европа, намираща се под властта на Австро-Унгарската империя. Баща му, Елек Нопча, бил член на Парламента в Будапеща, а семейството притежавало обширни имоти в Земя Хацегулуй, включително замъка в Сачел, в подножието на планината Ретезат.

Откритието на Илона променя съдбата на Франц. Насърчен от eminentния австрийски геолог Едуард Зюс, професор в Виенския университет, младият Нопча започва да изучава вкаменелостите, завършвайки докторат по геология през 1903 г. с дисертация, посветена на района около семейния имот. През 1899 г., на едва 22 години, представя първия си академичен доклад, а в следващите години публикува множество трудове за трансилванските динозаври. Първоначално Нопча приписва вкаменелостите на рода Titanosaurus, кръщавайки ги Titanosaurus dacus; по-късно, през 30-те години, немският палеонтолог Фридрих фон Хюне преименува вида на Magyarosaurus dacus, в чест на своя приятел, "добрия унгарско-румънски приятел". Нопча е един от основателите на палеобиологията – науката, изучаваща биологията на изчезналите организми – и формулира революционни за времето си теории: предлага, че птиците са еволюирали от тероподните динозаври, че много мезозойски влечуги са били топлокръвни, и най-известната – теорията за островното джуджеене, днес универсално приета.

Но Нопча не е бил само учен. Животът му е бил роман на приключения, който би могъл да бъде написан от Кафка или да вдъхнови образа на Индиана Джоунс. Освен палеонтология, става един от основателите на албанологията, публикувайки над 40 труда за Албания, тогава провинция на Османската империя. Прекосява планините на Северна Албания, учи местните диалекти, сприятелява се с водачите на албанското национално съпротивление срещу турците и дори е взет за заложник от разбойника Мустафа Лита през 1907 г. По време на Първата световна война действа като шпионин за австро-унгарската армия на Балканите, а след войната, когато Трансилвания преминава към Румъния, губи имотите си и се оттегля във Виена, където продава колекцията си от вкаменелости на Музея по естествена история в Лондон. Стига дори да кандидатства за трона на Албания в политическа интрига с водевилни акценти, получавайки подкрепата на австро-унгарския външен министър Леополд Берхтолд, но планът се проваля. През 1933 г., във Виена, в трагичен жест, убива своя секретар и партньор в живота Баязид Елмас Дода, след което се самоубива. Бил е директор на Кралския геоложки институт в Будапеща и член на множество европейски академии, а приносите му към науката остават фундаментални за разбирането на еволюцията на островите.

От римска Дакия до Унгарското кралство: пластове на цивилизацията

Човешката история на Земя Хацегулуй е толкова богата, колкото и доисторическата. След завладяването на Дакия от император Траян през 106 г. сл. Хр., в близост – на само 15 километра от Хацег – е основана колонията Улпия Траяна Сармизегетуза, столицата на римската провинция Дакия, между 108-110 г. сл. Хр. Руините на този древен град, с форума, амфитеатъра и термите си, се намират в община Сармизегетуза, в подножието на планината Шуряну, на само няколко километра от бившата дакийска столица Сармизегетуза Регия, вписана в Световното наследство на ЮНЕСКО. Строителните материали от римските руини са били повторно използвани векове по-късно от строителите на средновековните църкви – изключителен пример е Църквата в Денсуш, издигната през XIII век от камъни, колони и скулптурни фрагменти, донесени от Улпия Траяна Сармизегетуза, включително капители, мраморни лъвове и латински надписи.

През Средновековието Земя Хацегулуй е част от Унгарското кралство, организирана като окръг (Hátszeg) в рамките на комитат Хунедоара (Hunyad). Тук се развиват силни семейства на румънски кнезе – Къндеа, Кендфи – които получават благороднически привилегии от унгарските крале за военни заслуги. Семейство Кендфи, едно от най-старите и влиятелни в Трансилвания, построява замъка в Сънтъмария-Орля (днес в частична руина, с настоящия си вид от 1782 г.) и има тесни връзки с войводата Йоан от Хунедоара (Янку от Хунедоара), баща на крал Матиаш Корвин. Последният, най-великият крал на средновековна Унгария, построява на само 30 километра от Хацег впечатляващия Замък на Корвините в Хунедоара – късноготическа крепост, която е очаровала поколения европейски пътешественици.

Земя Хацегулуй се отличава с най-голямата концентрация на средновековни каменни църкви в Румъния, някои от най-старите на север от Дунав. Църквата в Сънтъмария-Орля, най-голямата средновековна църква в областта, пази фрески с рядка красота, считани за едни от най-успешните средновековни румънски стенописи. Църквата в Остров е уникална с оградата си от над 200 надписани римски камъка. Тези паметници, заедно с крепостите в Колц, Мълаещи и Ръчитова, свидетелстват за процъфтяваща селска цивилизация, способна да асимилира византийски, романски и готически влияния в специфичен архитектурен синкретизъм.

Жул Верн и Замъкът в Карпатите: Франция среща Трансилвания

Особено културно измерение на Земя Хацегулуй представлява връзката с универсалната литература, по-специално с Франция. Крепостта Колц, средновековна фортификация, издигната през XIV век от семейство Къндеа на скала, която доминира долината на Ръушорул при входа на планината Ретезат, се счита от изследователите за източник на вдъхновение за прочутия роман "Замъкът в Карпатите" (Le Château des Carpathes), публикуван от Жул Верн през 1892 г. Разказва се, че френският автор, поканен от познат, би прекарал няколко седмици в региона през лятото на 1889 г., прекосявайки Трансилвания и посещавайки зоната на Хацег. В романа си Жул Верн описва "един странен къс от империята на Австрия, тази Трансилвания, тоест страната на горите", представяйки я като тайнствена земя, обвита в легенди за вампири и духове. Крепостта Колц, кацнала на остри скали, с усамотения си донжон и с атмосферата си на мистерия, се вписва перфектно във верновото описание на замъка на барон дьо Гортц. Тази връзка с великия френски писател поставя Земя Хацегулуй в кръг на културно значение от първи ред в Европа, наред с други литературни места като Трансилвания на Брам Стокър или Карпатите на Жул Верн.

Регионът е привличал през времето и други европейски личности. През 1882 г. принц Рудолф, наследник на трона на Австро-Унгарската империя и син на император Франц Йосиф, идва в Земя Хацегулуй за експедиция в планината Ретезат, търсейки да избяга от етикета на "бунтовния принц" и от натиска на виенския дворцов живот. Чуждестранните посетители – от британски и немски пътешественици от XIX век до днешните туристи – винаги са били очаровани от уникалната комбинация между карпатския пейзаж, средновековните църкви, автентичните селски традиции и, по-скоро, палеонтоложките открития.

Архитектурен шедьовър и художествено наследство: остров на джуджета динозаври

Уникалната фауна на Остров Хацег: тревопасни, хищници и гиганти на въздуха

Хацегският басейн е признат в световен мащаб като една от най-важните фосилоносни зони в Европа за гръбначните от края на Креда. До момента тук са идентифицирани над десет вида динозаври, заедно с многобройни други гръбначни – крокодили, костенурки, змии, примитивни бозайници и летящи влечуги. Всички тези видове притежават ендемични характеристики, адаптирани към условията на острова.

Сред тревопасните динозаври се нарежда Magyarosaurus dacus, джудже завропод с дължина само 6-7 метра, с масивно тяло и сравнително къса шия, който се придвижвал през горите и блатата на острова в търсене на растителност. Telmatosaurus transsylvanicus, джудже гадозъб динозавър (известен още като "динозавър с патешки клюн"), е бил адаптиран към смесена диета и представлява член на ендемична югоизточноевропейска клада, Telmatosauridae, която включва и роднините му от Италия (Tethyshadros) и от Северна Америка (Kryptohadros kallaiae, открит през 2026 г. в същия басейн). Struthiosaurus transsylvanicus е бил динозавър, покрит с костна броня, с малки размери, адаптиран за защита срещу хищници. Rhabdodon priscus, описан първоначално от Нопча, е родствен с видове, намерени в южна Франция, което предполага фаунистични връзки между Остров Хацег и Иберо-Армориканския остров. Zalmoxes robustus и Zalmoxes shqiperorum (наречен на албанската дума за "орел", змия-орел, препратка към албанския произход на откривателя) са били дребни орнитоподи, с масивни черепи, адаптирани за дъвчене. През 2022 г. международен екип, ръководен от палеонтолога Феликс Аугустин от Университета в Тюбинген, в който са участвали изследователи от Букурещкия университет, Университета в Цюрих и независим изследовател от Дорсет, Великобритания, описва нов вид, Transylvanosaurus platycephalus – "плоскоглавата влечуга от Трансилвания" – тревопасно с дължина само 2 метра, с изключително сплескан череп, уникален сред европейските рабдодонти.

Най-зрелищното откритие от последните години обаче е Balaur bondoc, описан през август 2010 г. в престижното списание Proceedings of the National Academy of Sciences от екип, ръководен от румънския палеонтолог Золтан Чики от Букурещкия университет. Balaur bondoc – името произлиза от balaur от румънския фолклор, крилат дракон, и от думата "bondoc", означаваща "набит, закръглен" – е бил хищен динозавър с дължина само 1,8-2,1 метра, но с уникална в света анатомия: за разлика от родствените му велоцираптори, които имали по един голям нокът на всеки крак, Балаур имал по два прибиращи се нокътя, сърповидни, на всеки заден крайник. Тялото му е било късо и мускулесто, с дълги предни крайници, покрити с пера. Първоначално класифициран като дромеозаврид, по-късни филогенетични анализи го поставят сред авиалите – групата, включваща съвременните птици – което предполага, че Балаур би могъл да е бил вторично нелетяща птица, рядък случай на вторична загуба на способността за летене. Намереният през 2009 г. край Себеш, във формацията Себеш, скелет представлява най-пълния месояден динозавър от горния Креда в Европа, известен до момента.

Други хищници на острова включват Megalosaurus hungaricus, Bradycneme draculae (наречен на "Дракула", препратка към трансилванската митология), Heptasteronis andrewsi и Elopteryx nopcsai (наречен в чест на барон Нопча). Всички те са били с намалени размери в сравнение с континенталните си роднини – друг ефект на островното джуджеене.

Но истинският крал на небето на Остров Хацег е бил Hatzegopteryx thambema, гигантски аздархид птерозавър, открит във Вълиоара, в северозападната част на басейна, и описан през 2002 г. от френския палеонтолог Ерик Бюфето заедно с румънците Дан Григореску и Золтан Чики. С размах на крилете, оценен на 10-12 метра – сравним с този на прочутия Quetzalcoatlus от Северна Америка – и масивен череп, който можел да измерва до 2,5-3 метра, Hatzegopteryx е бил едно от най-големите летящи влечуги, съществували някога. За разлика от другите аздархиди, имал къса и изключително мускулеста шия, гъбеста костна структура вместо кухи кости, и вероятно е бил абсолютният супер-хищник на острова, ловувайки дори по-големи джуджета динозаври. Името му, thambema, произлиза от гръцкото "thambema", означаващо "ужас" или "чудовище", препратка към изумителните му размери.

Освен динозаври, островът е приютявал разнообразна фауна: крокодила Allodaposuchus precedens, костенурката Kallokibotion bajazidi (наречена на Баязид Дода, секретаря на Нопча), змии, гущери, земноводни, примитивни бозайници и птици. Открити са и оригинални гнезда с динозавърски яйца, включително вкаменени ембриони, даващи ценна информация за размножаването и родителското поведение на тези животни.

Природните резервати и геосайтовете: мозайка от биоразнообразие

Вътре в геопарка се намират осем природни резервата от национално значение, всеки защитаващ различен аспект на природното наследство. Резерватът Палеофауна на влечугите Туштеа защитава едно от най-важните фосилоносни места, където са открити многобройни останки от мезозойски влечуги. Фосилоносното място с динозаври Сънпетру отбелязва точно мястото, където сестрата на Нопча, Илона, прави първото откритие през 1895 г. Блатото при Пещана е активно торфище, реликва от ледниковите периоди, с забележително биоразнообразие – тук се намират месоядни растения като кръглолистна росичка (Drosera rotundifolia) и влагалищна памучна трева (Eriophorum vaginatum), видове, изброени в приложение на Европейската директива 92/43/ЕИО относно опазването на естествените местообитания. Варовиците при Фаца Феций са впечатляващи карстови формации, а връх Поенил oferя панорамни гледки към депресията Хацег.

Гората Сливуц е забележителен горски резерват, известен най-вече като един от най-старите резервати за зубри (Bison bonasus) в Румъния – тези кротки гиганти, символ на дивата природа на Карпатите, могат да се наблюдават тук в естествената им среда. Ливадите с нарциси при Нукшора и Фънателе Пуй са степни пасбища с изключително флористично биоразнообразие, цъфтящи през пролетта с диви нарциси и стотици видове пеперуди. Цялата територия частично се припокрива със защитената зона от значение за Общността "Стрей-Хацег" (23 940 хектара), част от европейската екологична мрежа Натура 2000, определена за опазване на естествените местообитания и видовете диви растения и животни от общностен интерес – мечка, вълк, видра и многобройни видове птици.

Нематериалното културно наследство: традиции, занаяти и общност

Геопаркът не е само природна територия – той е живо пространство, където местните общности пазят и продължават вековни традиции. Традиционната селска архитектура, с дървени къщи и керемидени покриви, занаятите (тъкане, грънчарство, обработка на вълна), обичаите и календарните празници, музиката и народният танц представляват нематериално наследство, което хармонично допълва природните ценности. Общностите в Земя Хацегулуй са пазители на традиции, обогатени през историята с елементи от културите, които са взаимодействали с региона – унгарски, сакси (немски), румънски и дори османски влияния от периода на турското владичество над съседния Банат.

Легенди, личности и повратни моменти

Илона Нопча: момичето, открило изгубен свят

Зад големите научни открития често стои едно обикновено събитие, момент на детско любопитство. През лятото на 1895 г. Илона Нопча, момиче на 12 години, дъщеря на благородническото семейство Нопча от Сачел, се разхождала по хълмовете край село Сънпетру, в имота на семейството, когато забелязала излизащи от земята някакви "кости на великани". Донесла ги на брат си Франц, който бил на 18 години и вече бил очарован от природните науки. Последвалото революционизира палеонтологията: Франц събира вкаменелостите, изучава ги самоук, изпраща ги на професор Едуард Зюс във Виена, а по-късно се отдава изцяло на тяхното изучаване. Така едно случайно откритие на дете отваря прозорец към изгубения свят на Креда и полага основите на разбирането на островното джуджеене. Приносът на Илона, макар често забравян в полза на прочутия ѝ брат, е признат от съвременните изследователи, които подчертават значението на женското наблюдение в епоха, когато жените са имали ограничен достъп до науката.

Балаурът от фолклора и balaurът от скалата: митът среща науката

Един от най-увлекателните аспекти на откритието на Balaur bondoc е дълбоката връзка между румънската митология и съвременната наука. Балаурът е същество от румънския фолклор – дракон или змей, крилат, често изобразяван с прилепски крила, с люспи и огнено дихание. В народните вярвания balaur-ите са били амбивалентни същества, понякога защитаващи, друг път разрушителни, свързани със скрити съкровища в пещери и със сили на природата, неразбрани. Когато палеонтолозите откриват този хищен динозавър с две нокти на всеки крак, те нарочно избират името Балаур, създавайки символичен мост между митичния свят на предците и научния свят на съвременните открития. Епитетът "bondoc" – който означава "набит, закръглен, здрав" – препраща към масивната конституция на животното, но и към факта, че името произлиза от турското "bunduk", "малка топка", препратка към вероятния азиатски произход на предците му. Този избор на име отразява все по-нарастваща тенденция в палеонтологията – да се закотвят научните открития в местната култура и идентичност, превръщайки вкаменелостите в живи посланици на културното наследство.

Жул Верн и мистерията на Карпатите

Връзката с Жул Верн добавя литературно и романтично измерение на Земя Хацегулуй. В романа "Замъкът в Карпатите" (1892) Верн описва тайнствен замък, разположен "на усамотен хълм", откъдето господарят му, барон Родолф дьо Гортц, упражнява окултните си сили над околните села. Атмосферата на мистерия, на напреднала за времето си технология и на конфликт между модерност и традиция, е все още жива в хацегския пейзаж. Крепостта Колц, с руините си, обвити в мъгла, с усамотения си донжон и с главозамайващата си панорама към планината Ретезат, сякаш е излязла от страниците на романа. Дори и Верн да не е стъпвал физически в зоната (въпреки че легендата твърди обратното), духът му – този на изследването, приключението и очарованието от непознатото – присъства във всеки ъгъл на геопарка, където посетителят може да стъпва по следите на същества, изчезнали преди 70 милиона години, да се възхищава на църкви, построени от римски руини, и да мечтае за все още неразгадани мистерии на миналото.

Скорошни открития: науката продължава

Историята не приключва с Нопча. След прекъсване от над 60 години систематичните изследвания са подновени през 70-те години от Дан Григореску, а от началото на 2000-те години ново поколение румънски палеонтолози – Золтан Чики-Сава, Матиаш Времир, Феликс Аугустин – заедно с международни сътрудници от Франция, Германия, Швейцария, Великобритания и Канада, разкриват нови видове и нови перспективи за екосистемата на острова. Откритието на Balaur bondoc през 2010 г. разтърсва научния свят, като се счита за едно от най-важните европейски палеонтоложки открития на последните десетилетия. През 2022 г. описанието на Transylvanosaurus platycephalus добавя ново парче към пъзела на еволюцията на европейските рабдодонти. А през 2026 г. обявяването на откритието на Kryptohadros kallaiae – нов джудже гадозъб динозавър – доказва, че Земя Хацегулуй все още пази своите тайни, предлагайки все нови и нови перспективи за биоразнообразието на Европа от края на ерата на динозаврите. Художествените реконструкции, направени от канадските палеоартисти Брайън Кули и Мери Ан Уилсън, които дават форма и цвят на Balaur bondoc и Zalmoxes robustus, връщат тези изчезнали създания отново в полезрението на широката публика, превръщайки ги в истински посланици на европейското природно наследство.

Практически пътеводител за посещение и опита на днешния турист

Инфраструктура за посещение: Къщите на Геопарка

Международният геопарк на ЮНЕСКО Земя Хацегулуй разполага със съвременна инфраструктура за посещение, замислена да предложи образователен и емоционален опит от високо качество. Централният пункт е Къщата на Геопарка в град Хацег, разположена на улица "Свобода", номер 9А, в сградата на Букурещкия университет. Тук се намира административното седалище на геопарка и постоянната изложба "Балаури, Дракони, Динозаври" – иновативна концепция, която използва връзките между митологията на balaur-ите, мита за драконите и научното очарование от динозаврите. Звездата на изложбата е реконструкцията в естествен размер на Balaur bondoc, направена от канадските палеоартисти Брайън Кули и Мери Ан Уилсън, заедно със Zalmoxes robustus. Изложбата представя автентични вкаменелости, включително фрагменти от черепи и кости, и предлага интерактивно пътешествие през геоложката история на зоната, от образуването на скали на 600 милиона години до изчезването на динозаврите преди 66 милиона години.

В Сънпетру, в община Сънтъмария-Орля, се намира Къщата на Джуджета Динозаври – първият музей в Земя Хацегулуй, посветен на влечугите от горния Креда – построен точно на едно от местата, където са открити следи от динозаври. Тук посетителите могат да научат за палеонтоложката площадка, за техниките на разкопаване и подготовка на вкаменелости, и за историята на откритията на Франц Нопча. В същото населено място Къщата на Традициите представя местните занаяти и традиции, от тъкане и грънчарство до обичаи и календарни празници, предлагайки поглед към начина на живот на хацегските общности.

В община Денсуш, на около 3 километра от прочутата Църква в Денсуш, се намира Къщата на Вулканите – екологична постройка от коб (жълта пръст, слама и вода), направена чрез доброволчество в рамките на образователни проекти, започнали през 2014 г. Това пространство представя историята на вулканите, които са доминирали Остров Хацег преди 70 милиона години, обяснявайки геоложкото образуване на басейна и предлагайки практически занимания за посетители.

В село Генерал Бертело се намира Центърът за Наука и Изкуство, където могат да се разгледат оригинални гнезда с динозавърски яйца, открити в Земя Хацегулуй – редки открития, даващи ценна информация за размножаването на тези животни. Също така, в село Охаба Сибишел (община Ръу де Мори) се намира Къщата на Камъните, център за интерпретация на местното геоложко наследство.

Тематични маршрути и туристически опити

Геопаркът препоръчва четири еднодневни тематични маршрута, които могат да се изминат с велосипед или с кола: "История и Легенди" – който свързва Сармизегетуза Регия, Църквата в Денсуш, Улпия Траяна Сармизегетуза и Крепостта Колц; "Природа и Традиция" – който изследва природните резервати и традиционните села; "Долината на Динозаврите" – маршрут от 18 километра, свързващ Хацег със Сънтъмария-Орля, Сънпетру и Охаба-Сибишел, минаващ покрай всички Къщи на Геопарка; и "Пътят на Вулканите" – който представя следите от доисторическата вулканична дейност в зоната. Всички маршрути съчетават природата с традицията, геологията с историята и легендите на мястото, предлагайки холистичен опит.

Освен тези маршрути, посетителите могат да изследват Национален парк Ретезат, съседен на юг, обявен за Биосферен резерват на ЮНЕСКО, с алпийски ледници, ледникови езера и забележително биоразнообразие. Резерватът за зубри в Гората Сливуц предлага възможността да се наблюдава най-големият сухоземен бозайник в Европа в естествената му среда. Тaul без дъно, планинско ледниково езеро без видимо дъно, и Ливадите с Нарциси при Нукшора са други забележителни природни атракции. Любителите на историята могат да посетят и Замъка на Корвините в Хунедоара, на само 30 километра, или руините на средновековната крепост Мълаещи.

Програма за посещение, резервации и практическа информация за 2026 г.

Посещението на забележителностите в рамките на геопарка се извършва изключително със записване, поне три дни преди пристигането, за да се позволи организацията на екскурзоводствата и да се осигури защитата на чувствителните места. Резервациите могат да се направят по телефона на номерата +40 767 186 133 или +40 743 072 930, или чрез официалния сайт www.hateggeoparc.ro. За организирани групи могат да се правят резервации за всеки ден от седмицата и във всеки период на годината.

Програмата за посещение на Къщата на Геопарка в Хацег и на Къщата на Джуджета Динозаври в Сънпетру е следната: в периода 15 май – 15 септември изложбите са отворени сряда, петък и събота, между 10:00 и 16:00 или 18:00 часа (точната програма може да варира, като се препоръчва предварителна проверка). В периода 15 септември – 15 май посещението се извършва само с телефонна резервация. Къщата на Вулканите може да се посети с резервация директно на специализирания сайт.

Геопаркът се управлява от Букурещкия университет, чрез Факултета по Геология и Геофизика, който осигурява интегрирания мениджмънт на образование, защита и устойчиво развитие. Статутът на Международен геопарк на ЮНЕСКО е ревалидиран през 2022 г. и в момента е в пълен процес на ревалидиране за следващия период, с оценъчна мисия, планирана за 2026 г. Продажбата или унищожаването на вкаменелости и минерали са строго забранени в геопарка, а посетителите са помолени да спазват правилата за защита на природното и културното наследство.

Всяка година, през месец юли, се провежда Фестивалът на Динозаврите – събитие, което събира учени, артисти, музиканти и туристи от цял свят, отбелязвайки уникалното наследство на Земя Хацегулуй чрез изложби, работилници, конференции и спектакли. Това е момент, в който доисторическото минало оживява в настоящето, а местната общност споделя с гордост своята история със света.

Как се стига и какво трябва да се знае

Геопарк Земя Хацегулуй е разположен в югозападна Трансилвания, на около 45 километра южно от Дева и 60 километра източно от Петрошани. Може да се стигне с кола по DN66 (европейски път E79) по маршрута Петрошани – Хацег, или по DN68 откъм Карансебеш. От Букурещ разстоянието е около 400 километра (около 5 часа с кола), а от Клуж-Напока – около 200 километра. Град Хацег е административният център и отправна точка за повечето маршрути. Нощувки могат да се намерят в агrotуристически пансиони и хотели в Хацег и в околните села, като съществуват многобройни опции за всякакви бюджети. Местната кухня – с традиционни ястия като шкембе чорба, сарми, мамалига със сирене и сметана, тиквени баници и продукти от свинско или говеждо месо – допълва културния опит.

Пътешествието в Земя Хацегулуй е покана за откриване на различна Европа – такава, в която континентите все още са се формирали, в която островите са приютявали уникални фауни, в която австро-унгарски барони са откривали тайните на еволюцията, в която средновековни църкви са се издигали от руините на древен Рим, и в която днес учените и туристите заедно могат да стъпват по следите на джуджета динозаври. Това е място, където границите между науката и мита, между миналото и настоящето, между природата и културата се размиват, предлагайки на всеки посетител дълбоко човешки и дълбоко европейски опит.