Манастир Прислоп

Манастир Прислоп – духовно средище и историческо наследство в сърцето на Хацег

История и ктитори

Манастир Прислоп, разположен в близост до село Силвашу де Сус, област Хунедоара, е един от най-старите монашески обители в Трансилвания. Макар началото му да остава обвито в мистерия, се предполага, че е основан от румънски благородници от Чула през Средновековието. Първото косвено документално потвърждение датира от 1360 г., но сегашната църква, исторически паметник (код HD-II-m-A-03447), е построена през XVI век. През 1564 г. княгиня Замфира, дъщеря на войводата Моисей от Влашко, възстановява манастира „от основи“, спасявайки го от разруха. Като жена Замфира действа върху вече съществуващ манастир, дарявайки го с реликви и мощи, от които само една икона е оцеляла до наши дни. Нейният надгробен камък, фрагментиран, се съхранява в манастирския двор.

През XVII век тук живее Свети Йоан от Прислоп, отшелник, изкопал килия в близка пещера, която по-късно става място за поклонение. През същия период манастирът приютява църковно училище за младежи, подготвящи се за свещеници. През XVIII век Прислоп преминава под юрисдикцията на гръко-католическата църква и получава стенопис, изработен от зограф Симеон от Питещ, от който са запазени само фрагменти.

Смяна на вероизповедания и видни личности

В началото на XX век гръко-католическият епископ Димитру Раду ръководи възстановителни работи, а през 1911 г. йеромонах Леон Ману, бивш игумен на руския манастир Мария-Поч, съживява базилианската общност. През 1948 г., след забраната на Румънската униатска църква, манастирът е прехвърлен на Румънската православна църква. Тук е преместен монахът Арсений Бока, станал по-късно духовен наставник на монашеска общност до 1959 г., когато комунистическият режим закрива обителта. Неговият гроб, намиращ се в манастирското гробище, днес е важно място за поклонение.

Архитектура и достъп

Църквата на манастира, построена в традиционен трансилвански стил, съхранява елементи от първоначалната сграда от XVI век, допълнени с по-късни интервенции. В интериора се открояват иконата, дарена от Замфира, и фрагменти от стенописа от XVIII век. Пещерата на Свети Йоан от Прислоп, изсечена в близката скала, е достъпна за вярващите.

Днес манастирът функционира като женски манастир и приютява Монашеската богословска семинария „Света Екатерина“. Достъпът е по пътен възел DN66, през областния път, свързващ Силвашу де Сус с Хацег. Графикът за посещения и таксите се уточняват на място.